Взаимодействието на правото и религията
Взаимодействие между закон и религия
1. Взаимодействие на правото и религията
1.1 Общи принципи на взаимодействие между правото и религията
1.2 Теократична държава
1.3 Мюсюлмански религиозен закон
1.4 Църковно право
1.5 Индуски закон
Списък на използваните източници
От изложеното става ясно, че правните норми изпълняват външна регулаторна функция, а религиозните – вътрешна.
Взаимодействайки, те се допълват взаимно, насочвайки и подобрявайки човек. Ако една от основните задачи на всяка норма е да установи ред. Законът засяга пряко условията и процеса на производство, разпределение и обмен на материални блага, фиксира икономическите отношения със своите норми, които са изгодни за една или друга прослойка на обществото. Религията "генетично" предхожда закона, оказва значително влияние върху неговото възникване и формиране. Правното съзнание първоначално тясно се слива с религиозното. Концепциите за грешни и престъпни до голяма степен съвпадат, религиозните норми служат като източник на правни норми, духовенството често стои в началото на справедливостта, всяко посегателство върху религията се счита за престъпление. Покривайки закона или някои от неговите институции, религията обявява за грях нарушаването не само на религиозните, но и на правните норми и по този начин допринася за прилагането на последните [11, с.464].
При взаимодействието на религиозни и правни норми са възможни следните варианти:
- взаимодействие на религиозни и правни норми;
- прякото въздействие на религиозните норми върху правните;
- непряко влияние на религиозните норми върху правните норми (влиянието на религията върху формирането на правни норми чрез правно съзнание в резултат навъзприемане на правното съзнание на религиозни идеи и идеи)
- взаимодействие при регулирането на различни аспекти на църковно-държавните отношения, собствеността и други права на конфесионалните организации и духовенството, легализирането на култови церемонии в различни области на обществения живот (коронация, встъпване в длъжност на президента на Съединените щати, религиозна клетва в публична служба, религиозна клетва в съда и др.).
Правните и религиозните норми, когато сферата на регулираните отношения съвпада, са много близки, а понякога и идентични по естеството на техните предписания. В редица случаи правните норми възпроизвеждат текстово „генетично” предхождащите ги религиозни норми (относно брака, развода, семейните отношения и др.) [14, с.143].
Историята показва, че опитите на държавата да повлияе насилствено на религията предизвикват обратна реакция. Най-вярващите хора се сплотиха още по-силно и ако Дамоклевият меч висеше над тях, за тях стана чест да умрат за вярата си. Политическото преследване засили убеждението им, че са прави, и в крайна сметка не допринесе за укрепване на правния ред и укрепване на държавността [8, с.43].
В развитите страни официалната църква защитава установените порядки, които не противоречат на религиозните норми, а държавата създава благоприятни условия за дейността на религиозните организации.
По този начин в разглежданото взаимодействие на религиозните и правните норми в държавата има ясно изразена тенденция към тяхното сближаване помежду си и съвместно решаване на общи задачи, стоящи пред обществото.
Причините за съществуването на държави с теократични тенденции са две. От една страна са държави с теократични тенденциирезултат от еволюцията на теократичните държави в светски. В резултат на историческото развитие тези държави постепенно се отдалечават от религиозните и политически принципи на организация на властта и се движат в общата посока на секуларизация на обществото. Те включват Израел, Индия, Тайланд, Непал и някои други. От друга страна, в съвременния свят се наблюдава и обратна тенденция, която се изразява в теократизация на политическите и правни отношения. Държавите с прогресивни теократични тенденции включват Пакистан, Мароко, редица бивши републики на Съветския съюз, включително България [15, с.32].
На първо място, религиозните и правните норми регулират отношенията на личното състояние. Изследователите, анализирайки политическата и правна структура на азиатските и африканските страни, подчертават, че правният статус на индивида в тези държави се установява не само от нормите на държавното право, секторното законодателство и съдебната практика, но и от предписанията на религиозното и обичайното право, което регулира сравнително широк спектър от социални отношения тук: Принадлежността на човек към религия или етническа група, общност е в основата на неговия личен статус "
Отношенията на личния статус включват въпроси на семейството, брака, религиозната принадлежност и наследяването на имущество. Например в Индия досега се отдава голямо значение на системата от касти, залегнала в индуисткото право. Принадлежността към определена каста определя моралния, религиозен и отчасти правен статус на индуса. Както отбелязват учените, в съзнанието на вярващите кастите в Индия „заемат несравнимо по-голямо място от всички политически институции, взети заедно“. Въз основа на нормите на индуисткото право през 1955 г. в Индия е разработен и приет Законът за индуисткия брак, който предвижда, за разлика от светското законодателство,полигамен брак, по-ниска брачна възраст и забрана за развод без съгласието на съпруга [10, с.43-44].
Религиозното и правно регулиране на социалните отношения остава от голямо значение в мюсюлманските държави. Над 40 държави са установили исляма като своя държавна религия. В много ислямски държави, които имат основен закон, най-високата правна сила обаче се признава за Корана. Успоредно с нормите на светското право тук се прилагат разпоредбите на шериата. Обхватът на разпространението им е различен. По правило обхваща отношенията по отношение на личното положение, но може да надхвърли този обхват, включително граждански, административни и наказателни отношения. Последното е характерно за страните от Арабския полуостров и Пакистан, където конституционните поправки от 1980 г. закрепиха в светското законодателство на Пакистан такива традиционни мюсюлмански институции като религиозни данъци - закат и ушр, телесно наказание под формата на публично бичуване, ампутация на ръката, побой с камъни, задължителна молитва за държавните служители и пост. За неспазване на тези правила се предвижда юридическа отговорност [16, с.116].