Вземане на гориво на борда

Тема 11

Началото на подаването на гориво, както и възобновяването му след всяко прекъсване, трябва да се извършват след задължително предупреждение на приемащия кораб. При получаване на гориво е изключително важно да се контролира редът на зареждане на резервоарите, налягането пред палубните филтри, количеството и качеството на постъпилото гориво.

Контролът на качеството на полученото гориво се извършва чрез вземане на проби от тръбопровода. В случай на получаване на голямо количество гориво, пробите се вземат на всеки 500 m 3; ако общият обем на горивото е по-малък от 1500 m 3, тогава в началото, средата и края на приемането. Вземането на проби се извършва с участието на представител на бункеровия оператор със сключване на двустранен акт. Избраните проби се смесват в чиста емайлирана кофа, последвано от избор на две проби от 0,5 литра. След запечатването едната проба се предава на оператора на бункера, другата се съхранява на кораба до пълното изразходване на приетата партида гориво. Пробите се придружават от етикет, на който са посочени: името на съда, датата и мястото на вземане на пробите, пробата, името на оператора на бункера, вида на горивото, имената и подписите на лицата, които вземат пробите.

При невъзможност за съвместно вземане на проби горната процедура се извършва от главния (старши) механик на кораба в присъствието на вахтен офицер и представител на корабния комитет. Избраните проби се запечатват, съставя се акт по установения начин и се уведомява операторът на бункера.

След получаване на горивото е изключително важно да върнете приемните средства в първоначалното им положение, да проверите трюмовете и горивните системи.

11.1 Основни правила за бункериране

1. Документите за качеството и количеството на горивото, предоставено от бункера, трябва да бъдат проверени за съответствие с поръчката.

2. Всички корабни резервоари трябва да бъдат номерирани непосредствено преди бункерирането. Когаако горивото се доставя с шлеп, третият инженер трябва лично да следи контролните измервания на шлепа, като използва водочувствителна паста, проверява за наличие на утаена вода в резервоарите. Тази вода трябва да се преброи и извади от общия обем на силоза.

3. Преди да стартира помпите, третият инженер трябва да съгласува с бункерьора плана за бункериране в случай на затруднения.

4. Процедурата за вземане на проби е предмет на споразумение с оператора на бункера.

5. По време на цялото бункериране механикът трябва да следи нивата в резервоарите и захранващото налягане, ĸᴏᴛᴏᴩᴏᴇ трябва да бъде договорено предварително.

6. След завършване на бункерирането е важно да проверите всички резервоари и бункерни резервоари на кораба. Необходимо е също така да се направи пълно изчисление на полученото гориво, като се вземат предвид корекциите за крена, диферента на съда и температурата на горивото в резервоарите, необходими за преобразуване на получения обем в стандартния.

Стандартът ISO 8217-2005 гласи, че качеството на горивото трябва да отговаря на изискванията на стандарта ʼʼпо време и място на прехвърляне на попечителството на горивотоʼʼ. В техническия доклад се посочва, че пробата може да се вземе от двата края на бункерния маркуч, като предпочитаното място за вземане на проби е краят на бункерния маркуч на бункерната баржа, но по взаимно съгласие между договарящите се страни трябва да се използва краят на бункерния маркуч на кораба.

През последните години корабите все по-често изпитват проблеми поради влошаване на качеството на горивото. Често собствениците на кораби и доставчиците на гориво не могат да решат проблемите, свързани с доставения бункер, без участието на независима трета страна. През 1980 г. в класификационното дружество DNV е създаден отделът DetNorskeVeritasPetroleumServices (DNVPS), който извършва контрол на качеството на бункерагориво и геодезист проверяват количеството гориво.

Програмата за тестване на качеството на горивото ʼʼDNVFuelQualityTestingProgrammeʼʼ се основава на анализ на представителна проба от гориво, взета от механиците на кораба заедно с представител на бункеровката, използвайки метода на ʼʼнепрекъснато капенеʼʼ. Струва си да се каже, че за непрекъснато вземане на проби се препоръчва устройство (фиг. 11.1.1), което е фланец с тръба за вземане на проби с монтирани вътре отвори, през които горивото влиза в пластмасов контейнер.

Ориз. 11.1.1 - Устройство за вземане на проби от гориво

1 - фланец, 2 - перфорирана тръба, 3 - иглена клапа, 4 - контейнер.

Подаването на гориво се контролира от иглена клапа. Преди да започнете вземането на проби, важно е да запечатате клапана и контейнера и да запишете номера на печата, за да предотвратите подправяне. Механиците предлагат на представителите на бункерната компания да подпишат заявление за изследване на вземане на проби от гориво. Събраните 3-5 литра проба се смесват старателно и се пълнят в три еднакви пластмасови бутилки, доставени от DNVPS. Бутилките трябва да бъдат запечатани, а етикетите попълнени, подписани и залепени върху бутилките в присъствието на представители от двете страни. Всички документи, свързани с бункерирането, трябва да бъдат подписани само след приключване на прехвърлянето и уреждане на всички спорове. Едната бутилка се предава на представителя на бункера, другата остава на кораба, третата се изпраща с въздушен куриер до най-близката лаборатория на DNVPS DNVPS доклад. ʼʼРезултати от анализа на горивотоʼʼ съдържа следната информация:

1. Обща информация за бункериране: място, дата на бункериране, вземане на проби и доставка на пробата в лабораторията, доставчик, марка гориво, качество на горивото, номер на пломбата и нейното състояние (ᴛ.ᴇ. пломбанепокътнати или повредени).

2. Плътността и вискозитета на горивото, посочени от доставчика в разписката за доставка на БДС.

3. Резултатите от анализа на пробата, които се сравняват с допустимите гранични стойности съгласно ISO 8217:2005 за този клас гориво:

- плътност при 15 0 С;

- вискозитет при 50/40 0 С;

- точка на течливост и точка на запалване;

- съдържанието на натрий, желязо, никел, магнезий и олово се определя в допълнение към изискванията на стандарта. Калцият, фосфорът, цинкът могат да показват наличието на използвано масло в горивото.

4. Прогнозни стойности:

- топлина на изгаряне на горивото;

- изчислен въглеродно-ароматен индекс ССAI;

5. Заключение за съответствието на горивото с изискванията на стандарта. Ако горивото не отговаря на изискванията на стандарта, тогава се посочват неспецифицирани параметри, тяхното влияние върху работата на двигателите и системите за подготовка на горивото, препоръки за намаляване на риска от повреда на двигатели и системи.

6. Препоръки за поддържане на температурата на горивото в резервоарите и пред горивната помпа.

11.2. Основи на регулирането и организацията на контрола на разхода на гориво на корабите

Нормирането на разхода на гориво на партида установява разумна нужда от гориво за работата на флота и осигурява контрол върху ефективното му използване.

Нормата на разход на гориво е технически и икономически обосновано количество гориво, предназначено за потребление на работен метър при правилно организирана работа на електроцентралата, нейното добро техническо състояние и пълно използване на дадена мощност и производителност.

Нормирането на горивото се извършва по два показателя: условно изразходвана работа (за двигатели); произведени продукти и изразходваниработа (за парни котли).

За всеки тип кораб се разработват индивидуални разходни норми, като се вземат предвид специфичните условия на риболов, вида на риболовното оборудване и технологията за преработка на рибни продукти. Индивидуалните разходни норми се определят в тонове природно гориво. Има 3 вида индивидуални норми: индивидуални за елементите на плаването (преход, риболов, паркиране на море, паркиране в пристанище); индивидуална технология за производство на продукти (рибно брашно, рибено масло, консерви); индивидуална публика.

Индивидуалните норми на разход на гориво за плавателни елементи и индивидуални технологични норми на разход на гориво за производствена продукция се използват за планиране и контрол на разхода на гориво за кораби с обща мощност на основните и спомагателните двигатели 300 к.с. и още. Индивидуалната норма на гориво на кораба се използва за планиране и контрол на използването на гориво и се установява:

- за кораби с мощност 300 к.с и повече - на база индивидуални норми на разход на гориво за елементите на полета и технологични норми на разход на гориво;

- за кораби с мощност под 300 к.с. без разделяне на разхода на гориво по елементи на полета.

Важно е да се отбележи, че за корабите от FRP индивидуалните норми на разход на гориво се определят отделно за двигатели с вътрешно горене (основни и спомагателни) и котелни агрегати. За главни и спомагателни двигатели на кораби над 300 к.с. установени са два вида индивидуални норми на разход на гориво:

- индивидуални норми на разход на гориво по елементи на полета;

- общ индивидуален разход на гориво на кораба.

За главни и спомагателни двигатели на кораби с мощност 300 к.с. и по-малко, установява се само общият индивидуален разход на гориво на кораба.

Закотелни агрегати са установени три вида индивидуални норми на разход на гориво:

- индивидуални норми на разход на гориво по елементи на полета;

- индивидуален разход на гориво на кораба;

- индивидуални технологични норми на разход на гориво за производството на следните видове продукти: рибно брашно, рибено масло, консерви.

Таблица 11.2.1 - Мерни единици за индивидуални норми на разход на гориво