Вземане на проби от мляко С механични бъркалки млякото се смесва

2.2. Вземане на проби от мляко

2.2.1. При наличие на механични миксери млякото се смесва в пътни цистерни за 3-4 минути, в железопътни цистерни - за 15-20 минути, като се постига пълната му хомогенност, предотвратявайки силно разпенване и преливане.

2.2.2. Млякото в колби и при липса на механични смесители в автоцистерни се смесва с въртележка, като се движи нагоре и надолу 8-10 пъти, като се постига пълната му хомогенност.

2.2.3. След смесване на млякото в колбите се взема точкова проба с епруветка (параграф 2.1.5) от всеки продукт в партидата, като се потапя бавно до дъното на колбата с такава скорост, че млякото да влезе в епруветката едновременно с потапянето. Избрани точкови проби се поставят в купа, смесват се и се получава комбинирана проба с обем от около 1,00 dm33 (l).

2.2.4. След смесване на млякото в напълно напълнени хомогенни железопътни и пътни цистерни се вземат точкови проби с халба или епруветка, като бавно се потапят до дъното на контейнера. От всяка секция (отделение) на резервоара се вземат точкови проби в еднакво количество. Точковите проби се поставят в купа, смесват се и се съставя комбинирана проба с обем от около 1,00 dm (l).

При непълно запълване на секции (отделения) на резервоара (под маркировката) или с различната им вместимост, сборните проби се съставят за всяка секция (отделение) поотделно. За целта се вземат точкови проби (най-малко две) от всяка секция (отделение), поставят се в съд, смесват се и се прави комбинирана проба от около 1,00 dm (l).

2.2.5. От обединената проба мляко след смесване се изолира проба, предназначена за анализ, с обем около 0,50 dm (l).

2.2.6. От дарено млякоиндивидуални дарители се вземат точкови проби от млекомера от всяка доставка след смесване на млякото.

Точковите проби се вземат с епруветка, като бавно се потапя до дъното на млекомера.

Точковите проби се поставят в контейнер, смесват се и се съставя комбинирана проба, от която се взема проба за анализ с обем от около 0.15 cm233 (ml) и се съхранява. Пробите мляко, предназначени за анализ, се консервират чрез добавяне на следните консерванти:

на 100 cm 3 (ml) мляко - 1 cm 3 (ml) разтвор на калиев бихромат, масова част 10% (или 0,10 g кристален) или 1-2 капки (0,20-0,50) cm 3 (ml) разтвор на формалин, масова част 40%.

Обемът и наименованието на консерванта трябва да бъдат посочени на етикета и в придружаващия документ.

Консервираните проби, предназначени за анализ, се поставят в един контейнер и образуват средната консервирана проба за десетилетие.

Съхранението на консервираните проби се извършва на тъмно място при температура от 5 до 20° C.Срокът на годност на консервираните проби е не повече от 10 дни.

2.2.7. Замразеното мляко преди вземане на проби се нагрява до температура (50 + 5)°C и се смесва.

2.3. Вземане на проби от сметана

2.3.1. Преди вземане на проби сметаната в колби или цистерни се смесва с въртележка, като се движи нагоре и надолу 10-15 пъти.

2.3.2. Вземането на точкови проби за съставяне на комбинирана проба сметана с обем около 0,50 dm (l) се извършва по същия начин, както при млякото (т. 2.2.3, 2.2.4). От смесената проба от сметана, след смесване, се отделя проба за анализ с обем около 0,10 dm33 (l).

При вземане на партидни проби и съставяне на комбинирана проба от крем се поставя метална тръбагумен пръстен, с който се отстранява слой крем от външните стени на тубата.

2.3.3. Не се извършва вземане на проби от замръзнала сметана и с отпаднала мазнина.

2.4. Обемът мляко и сметана, останал след съставянето на комбинираната проба и изолирането на пробата, предназначена за анализ, се добавя към партидата.

2.5. Етикетиране и съхранение на пробите 2.5.1. Върху съдовете с проби за анализ на мляко или сметана трябва да се залепи етикет или етикет, който остава до края на анализа, на който са посочени името на доставчика, датата и часът на вземане на проби от мляко или сметана.

2.5.2. Пробите от мляко и сметана се анализират веднага след вземането им.

3.Подготовка на пробата за анализ

3.1. Пробите от мляко и сметана, предназначени за определяне на физични и химични показатели, се смесват, като съдовете се обръщат най-малко три пъти или се изсипват в друг сух съд и обратно най-малко два пъти,

3.2. При определяне на физико-химичните параметри пробите от мляко и сметана се довеждат до температура (20±2) °C.

3.3. Преди изследването консервната проба и пробата с утаен слой крем се нагряват до температура (35±5)°С на водна баня с температура (48±2) °С и се охлаждат до температура (20±2) °С (7).

Обясненията към този стандарт са дадени в табл. 4.1(7).

Обяснение на термините, използвани в този стандарт

Срок

Обяснение

Проба на опаковката

Проба, взета наведнъж от определена част от непарични продукти (мляко или сметана в колба, отделение на резервоара)

Проба, съставена от серия от точкови проби, поставени в един контейнер

Определено количество мляко или сметана, избрани за анализ

Колба, отделение за резервоар

  • GOST 13264-88 Мляко краве. Изисквания за обществени поръчки

Този GOST описва органолептичните характеристики на млякото, които са дадени в параграф 2 на тази курсова работа.

  • ГОСТ 3625-84 Мляко и млечни продукти. Методи за определяне на плътността

1. Метод на вземане на проби

1.1. Вземане на проби от мляко и млечни продукти и подготовката им за изследване - съгласно GOST 13928.

2. АРЕОМЕТРИЧЕН МЕТОД

2.1 Подготовка за измерване

2.1.1. Плътността на готовото краве мляко се определя при (20 ± 5) °C.

2.1.2. Плътността на приготвеното мляко трябва да се определи не по-рано от 2 часа след доенето.

2.1.3. Преди определяне на плътността на проба с утаен слой сметана, тя се нагрява до (35 ± 5)°С,се разбърква и се охлажда до (20 ± 2) °С.

2.1.4. Хидрометрите и необходимите стъклени апарати трябва да бъдат старателно измити с разтвори на детергенти, изплакнати с дестилирана или преварена питейна вода и останалата влага отстранена с ленена кърпа или кърпа, след което всички апарати трябва да се държат на въздух, докато изсъхнат напълно.

2.1.5. По време на масовите анализи е разрешено цилиндърът да се изплакне с мляко, взето за следващото определяне на плътността на изследваната проба от мляко.