Взривът в метрото не е дело на атентатор самоубиец

Взривът в метрото не е дело на атентатор самоубиец. Коментари

  • 894 5
  • източник: ren.tv

дело

Специалните служби са направили предварителни заключения за извънредното положение в метрото на Санкт Петербург.

Служителите на реда направиха предварителни заключения относно експлозията в метрото на Санкт Петербург.

Според експерти детонацията на взривното устройство не е извършена от атентатор самоубиец.

"Това заключение е направено въз основа на това, че атентатор самоубиец просто не е открит на място - обясни информиран източник пред РЕН ТВ. - Виждате ли, когато човек детонира взривно устройство върху себе си, той получава, да кажем, конкретни телесни наранявания. Просто е невъзможно да ги объркате."

Експертите са направили и изводи каква е бомбата.

По предварителни данни става дума за самоделно взривно устройство с мощност около 300 грама тротил, снабдено с поразяващи елементи.

Малката мощност на бомбата се потвърждава и от факта, че колата, в която е гърмяла експлозията, не е получила т. нар. "ефект на подуване".

„Спомнете си как се деформираха вагоните в следствие на атентатите в столичното метро преди няколко години.

Днешният взрив е много по-малко мощен“, обяснява специалистът.

По предварителни данни престъпниците са оставили бомбата във вагон на метрото. Подкопаването е извършено най-вероятно с помощта на таймер. Взривът е прогърмял в участъка между станциите "Сенная площад" и "Технологичен институт".

На гара "Технологичен институт" колата пристигна вече разкъсана от взрива. В резултат на трагедията загинаха 10 души.

А колко медиите на Путин вече ви излъгаха?

  • Facebook
  • Twitter
  • Във връзка с
  • Odnoklassniki My World Google+ LiveJournal Абонирайте се

(дефиниция от Великата съветска енциклопедия)

[1] оправдание на расова основа на превъзходството и изключителността на един, провъзгласени по силата на тази управляваща нация;

[2] нетолерантност и дискриминация към други „чужди”, „враждебни” нации и национални малцинства;

[3] отказ от демокрация и човешки права;

[4] налагане на режим, основан на принципите на тоталитарно-корпоративната държавност, еднопартийната система и лидерството;

[5] утвърждаване на насилие и терор с цел потискане на политически опонент и всяка форма на несъгласие;

[6] милитаризацията на обществото, създаването на паравоенни формирования и оправдаването на войната като средство за решаване на междудържавни проблеми.

Кои от тези канонични белези на фашизма ги няма в путинова България?!

Долу фашистката хунта!

Британският политолог Лорънс Брит, след като е проучил опита на седем фашистки режима – от Хитлер до Пиночет, формулира техните общи черти*.

Наред с политическите аспекти те включват и социални тенденции: национализъм, милитаризъм, сексизъм.

Известният чилийски психолог и мислител Клаудио Наранхо, цитирайки този списък в своята презентация в книгата „Излекувайте цивилизацията“ (Klass, 2014), отбелязва, че фашизмът, който непрекъснато се подобрява, улавя съвременния свят.

Не става въпрос само за загуба на свобода, а преди всичко за определен колективен манталитет.

А ето и 14 от неговите знаци.

1. Ярки прояви на национализъм.

Тържественото издигане на знамена, гордостта от военните постижения, призивите за национално единство на този фон са характерно свързани с подозрение към всичко чуждо и сизблици на ксенофобия.

2. Неуважение към човешките права.

Правата на човека при фашисткия режим бяха девалвирани – пречеха на изпълнението на целите на управляващия елит.

3. Търсете „изкупителни жертви“.

4. Доминирането на всичко военно.

Управляващият елит винаги се е идентифицирал с армията.

Огромна част от националните ресурси отиваха за военни разходи, дори и да беше трудно да се осигурят вътрешните нужди на страната.

За фашистките режими военната мощ беше израз на национално превъзходство и те я използваха при всяка възможност, за да сплашат своите съседи и да увеличат своята власт и престижа на управляващата класа.

5. Всеобхватен сексизъм.

Фашистките режими гледаха на жените като на граждани от втора класа, поддържаха силна позиция против абортите и насърчаваха хомофобските настроения в обществото.

Това беше отразено в драконовските закони, поддържани от традиционната религия на страната.

6. Контрол върху медиите.

Средствата за масово осведомяване при фашизма често бяха под строгия контрол на властите и не можеха да се отклонят от партийната линия.

Методите за контрол включват не само издаване на разрешителни и достъп до ресурси, икономически натиск и постоянни призиви за патриотизъм, но и заплахи.

7. Обсебеност от националната сигурност.

Апаратът за национална сигурност служи на фашистките режими като репресивен инструмент, който действа секретно и без ограничения.

В същото време всяко съмнение в дейността му беше заклеймено като предателство.

8. Връзка между религията и управляващата класа.

Пропагандата поддържаше илюзията, че фашистките лидери са защитници на вярата, а тяхната опозиция са атеистите.

В хоратаимаше чувството, че съпротивата срещу управляващия елит е като бунт срещу религията.

9. Защита на властта на корпорациите.

Докато личният живот на обикновените граждани беше под строг контрол, големите компании можеха да работят с относителна свобода.

10. Потискане на работническите сдружения.

Работническите движения се разглеждат като сила, която може да предизвика политическата хегемония на управляващата класа и предприемачите, които я подкрепят.

Такива движения бяха потиснати и приравнени на престъпни групи.

На бедните се гледаше с презрение и подозрение.

11. Презрение към интелектуалците и изкуството.

Интелектуалната и академичната свобода се разглеждат като заплаха за националната сигурност и патриотичните идеали.

Свободата на мисълта и изразяването беше осъдена и потисната.

12. Мания за престъпление и наказание.

Броят на затворниците при фашистките режими беше много голям, докато полицията получи героична репутация и почти неограничена власт, което доведе до много злоупотреби.

За да оправдаят разширяването на правомощията на полицията, властите стимулират страха от престъпници, предатели и врагове сред населението.

13. Протекционизъм и корупция.

Близките до властта предприемачи използваха позицията си, за да обогатяват. Корупцията се развива и в двете посоки: фашисткият режим получава финансова помощ от икономическия елит, а този политически услуги от правителството.

Членовете на властовия елит често използват позицията си, за да присвоят национални ресурси.

14. Изборна измама.

Уж свободните избори по правило бяха фиктивни.

При истински избори управляващите елитисе стремят да манипулират кандидати, за да получат благоприятен резултат.

* Л. Брит „14-те характеристики на фашизма“, списание Free Inquiry, 2003 г.

Кои от тези знаци ги няма в путинова България?!

Не, не е толкова лесно да слезете, всички медии са претъпкани с киргизки и родителите вече са пристигнали, идентифицирали са главата. Сценарият се нави.

Нещо се обърка. „Осведоменият източник” явно не е успял да предупреди навреме или съвсем са се объркали в собствените си лъжи.

Възможно ли е да се включи независимо разследване? И тогава се оказва, че корумпираните служители се борят с корупцията, наркобароните се борят с наркотиците и експлозиите.

И с фенерчета, също някак неудобно се получава.