Възвратни глаголи на италиански, За начинаещи полиглоти
Възвратните глаголи са тези, при които субектът и обектът са еднакви, тоест когато някой прави нещо не с някой друг, а със себе си. в българския език такива глаголи завършват на -ся (мийся(измий се), забавлявайся(забавлявай се), намерися(намери се)
На италиански знакът на такъв глагол е окончанието-siв неопределената форма на глагола:
trovare(да намеря) - trovarsi- да намеряsyachiamare(да назова) - chiamarsi(да назоваsya) vestire(да облека) - vestirsi(да облекаsya) lavare(измиване) - lavarsi(washsya) alzare(повдигане) - alzarsi(повдиганеsya) bagnare(мокро) - bagnarси(да намокряся) свеглиаре(да се събудя) — свеглиарси (да се събудя) дивертире(да забавлявам) — дивертирси(да се забавлявам) сентире(да чуя, почувствам) — изпратенирси(да усетя)
От повечето преходни глаголи (тоест тези, които могат да имат обект във винителен падеж след тях) възвратен глагол може да се образува по този начин. Възвратните глаголи в италианския обаче не винаги съвпадат с възвратните глаголи в българския.
riposarsi(почивка) accorgersi(известие) addormentarsi(сън) ammalarsi(разболявам се) congratularsi(поздравявам) dimettersi(отстъпление) fidarsi(доверие) ribellarsi(бунтовник) spegnarsi(изгасване)
В българския също има възвратни глаголи, но в италианския прости
cambiare(да се променя) girare (да се върти, да се обръща) migliorare (да се подобрява) peggiorare (да се влошава)
Някои глаголи във възвратна и проста форма имат едно и също значение
ricordare/ricordarsi(помни, помни) dimenticare/dimenticarsi(забрави) riposare/riposarsi(почивка)
При спрежението на възвратни глаголи се използват т. нар. възвратни местоимения.
помислете за спрежението на възвратни глаголи, като използвате примера на глагола alzarsi (станете)
Местоименията mi, ti, si, ci, vi, si - в този случай се наричат възвратни, те винаги са необходими за спрежение на възвратни глаголи. Самите окончания на възвратните глаголи не се различават от окончанията на обикновените глаголи.
Има глаголи, които се използват като възвратни в значението на "един друг":
Noi ci amiamo (Ние се обичаме) (amarsi) Quando vi siete visti? (Кога се видяхте?) (vedersi) Ci telefoniamo spesso (Често се обаждахме)
Въпреки това, когато се използва в единствено число в този случай, ще бъде "самостоятелно":
[Tu] ti ami (Ти обичаш себе си) [Lui] si veda (Той вижда себе си (напр. в огледало))
Особено място в италианския език заема глаголътfare(да правя), който много често се използва в речта като обратен
farsisentire (да се представиш) farsivedere (да се появиш) farsivisitare (да бъдеш прегледан) farsisuora/prete/monaco (да бъдеш постриган като монахиня/да станеш свещеник/да бъдеш постриган като монах) farsigiorno/notte /tardi (на ден/нощ/закъснява) farsila barba (бръснене) farsigrande (порасна) farsibello (разкрасявам) farsivivo(да ти кажа)
Времената на възвратните глаголи се образуват по същия начин като обикновените глаголи, само че глаголът се предшества от възвратно местоимение, а сложните времена обикновено се образуват с помощта на спомагателния глагол essere:
[Noi] abbiamo amato (обичахме)-[Noi]Cisiamo amati (обичахме се)-Passato Prossimo [Io] Semper alzavo alle Sei (винаги рейзвах в шест (нещо) SemperMiALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO ALZAVO Le Sei (винаги съм изкачвал шест) - L’ IMPERFETO
В първия пример имайте предвид, че когато глаголът е неотменим (ако глаголът е преходен), спомагателният глагол avere се използва за образуване на passato prossimo, но когато същият глагол или който и да е друг се използва във възвратна форма, тогава се използва спомагателният глагол essere и в този случай причастието е в съгласие по род и число със субекта.