За измерване на БВП (БНП) има 3метод на изчисление
За измерване на БВП (БНП) съществуват 3 метода на изчисление - раздел Политика, Етапи и основни насоки на съвременната икономическа теория 1. Метод на добавената стойност. БВП е Пари Отсе.
1. Метод с добавена стойност.
БВПе паричната стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени в икономиката за една година. Това отчита годишния обем на крайните стоки и услуги, създадени в страната. За правилно изчисляване на БВП е необходимо да се вземат предвид всички продукти и услуги, произведени през дадена година, но без повторно, двойно отчитане. Ето защо определението за БВП се отнася до крайните стоки и услуги. Тези стоки се консумират в домакинствата и фирмите и не участват в по-нататъшното производство, за разлика от междинните стоки. Ако БВП включва междинни продукти, използвани за производството на други стоки (брашно, закупено от пекарна за приготвяне на хляб), тогава БВП е надценен (цената на брашното ще се брои няколко пъти). Показателят за добавена стойност, който представлява разликата между продажбите на фирмите на техните готови продукти и покупките на материали, инструменти, горива и услуги от други фирми, позволява да се елиминира двойното отчитане. Добавената стойност е пазарната цена на продукцията на фирмата минус цената на консумираните суровини и материалите, закупени от доставчици. Чрез сумиране на добавената стойност, произведена от всички фирми в дадена страна, може да се определи БВП, който представлява пазарната стойност на всички произведени стоки и услуги.
2. Разходен метод за изчисляване на БВП.
Тъй като БВП се определя като парична стойност на крайните стоки и услуги, произведени за една година, е необходимо да се сумират всички разходи на икономическите субекти за придобиване на крайни продукти. При изчисляване на БВП въз основа на разходи или потокстоки (този метод се нарича още производствен метод), се обобщават следните стойности: 1. Потребителски разходи на населението (C). 2. Брутни частни инвестиции в националната икономика (Ig). 3. Обществени поръчки за стоки и услуги (G). 4. Нетен износ (NX), който представлява разликата между износа и вноса на дадена страна. БВП = C + Ig + G + NX
3.Метод за изчисляване на БВП по доход (разпределителен метод).
БВП може да се представи като сума от факторните доходи (заплати, лихви, печалби, ренти), т.е. определя се като сума от възнагражденията на собствениците на производствени фактори. БВП включва доходите на всички субекти, работещи в рамките на географските граници на дадена държава, както резиденти (граждани, пребиваващи в страната, с изключение на чужденци, които остават в страната за по-малко от една година), така и нерезиденти. БВП включва също косвени и преки данъци върху предприятията, амортизация, доход от собственост и неразпределена печалба. Това, което за едни субекти е разход, за други е доход. Комбинация от два подхода за изчисляване на БВП по отношение на разходите и доходите. БВП, изчислен от разходите БВП, изчислен от доходите Разходи за потребление на домакинствата (C) Брутни частни инвестиции (Ig) Правителствени покупки на стоки и услуги (G) Нетен износ (NX) Заплати (w) Лихви (r) Печалби (P) Амортизация (d) Косвени данъци (T interect)
И двата метода се считат за еквивалентни и трябва да водят до еднакъв БВП.
Брутният вътрешен продукт е един от най-важните показатели на SNA (системата от национални сметки), който характеризира крайния резултат от производствената дейност на икономическите единици - резиденти - и се използва широко в макроикономическия анализ и международнитесравнения. Първо, БВП е себестойността на произведените крайни стоки и услуги, следователно разходите за междинни стоки и услуги не се включват в БВП, тъй като в противен случай показателят би съдържал преброяване (разходите за суровини, например, биха били преизчислени в цената на готовите продукти, за производството на които е използвана тази суровина) и не би удовлетворил изискванията за характеризиране на крайния икономически резултат в страната, региона за разглеждания период.
И накрая, БВП се изчислява преди приспадане на потреблението на основен капитал (брутен вътрешен продукт, след приспадане - нетен вътрешен продукт). Потреблението на основен капитал е намаляване на стойността на основния капитал през отчетния период в резултат на неговото физическо и морално разрушаване и случайни незначителни повреди. Определянето на потреблението на основен капитал в съответствие с принципите на SNA трябва да се основава на математически модели, използващи времеви редове за основен капитал в контекста на отделните му видове. Поради ниското качество на изходната информация тази задача е трудно изпълнима, поради което в българската статистическа практика вместо потребление на основен капитал се използва нееквивалентният показател „амортизация на дълготрайните активи” (за разглеждания период). Трябва да се отбележи, че в случай на периодични преоценки на дълготрайни активи, целесъобразността на използването на амортизационните данни, дадени в счетоводството, се увеличава.
Производственият метод за изчисляване на БВП се свежда до определяне на брутната добавена стойност за всички сектори на икономиката (като разлика между брутната продукция и междинното потребление) и добавяне на данъци минус субсидиите за продукти и услуги, включително вноса.