Творчеството Ю
Критиката в тази работа е подложена предимно на позитивизма и неопозитивизма. СпоредХабермаспоследното е полезно за изучаване на естествени процеси, които са обективни по отношение на хората, но е очевидно недостатъчно за тълкуване накомуникация, междуличностно взаимодействие и език. Германският социолог се опитва да докаже, за разлика от неопозитивизма, че познаващите субекти играят активна роля в конституирането на света, в който живеят и който познават. Тук не е трудно да се долови близостта на позицията на немския учен до възгледите на феноменологичнатасоциология, която в много свои аспекти е била близка до него.
Хабермас отделя специално внимание на еманципаторния (освободителен) интерес. Този интерес се състои в освобождаването от обективните сили и условия на изкривена комуникация между хората. Тя се състои в желанието на хората да действат рационално, въз основа на съществуващите знания и норми. Разумните способности на хората изискватразвитиена специален вид (форма) на познание, което социологът счита за себепознание.
Що се отнася до другата основна сфера на човешкото съществуване - взаимодействието, според него тя е основната форма на труд, действаща като комуникация. Интересно е да се отбележи, че ако трудът се разглежда от него като практика, то комуникацията се разглежда като теория. Това предполага необходимостта от тяхното единство и взаимосвързаност, което ще осигури ефективността на човешкото съществуване. Именно в този въпрос Хабермас прибягва до критична преоценка на марксизма, като измества акцента в анализа на труда от неговите производствени характеристики към комуникативните.
Друга разлика между труда и взаимодействието като водещи сфери на човешката дейност се крие във факта, че първото има, според социолога,инструментален характер, свързан с рационални начини за постигане на целите на действие (колкото повече рационалност в труда, толкова по-ефективен е той). Що се отнася до взаимодействието, то също може да придобие рационален характер, освен това в рамките на комуникативната рационалност, което означава, за разлика от преобладаващо монологичната форма на труд, диалогична форма на взаимодействие не толкова с инструментална ориентация (като средство за постигане на определени цели), колкото с крайна ориентация (комуникацията като самоцел).