За какво плачат конете - Абрамов Фьодор Александрович 1920–1983 - Българска литература 12–20 век -
Авторът нахрани Рижуха с хляб, но тя не го взе. От очите й потекоха сълзи, едри като бобено зърно, конски сълзи.
Тук Абрамов, използвайки елемент на фантазия (приказка), включва диалог между коня и разказвача в историята.
Червенокосата каза, че е спорила с конете за живота. Спомни си добрите времена, когато те, конете, бяха пощадени, защитени, а други коне й се смееха, започваха да й се подиграват. И тогава Червенокосата отново избухна в сълзи.
Оказва се, че на далечно косене Рижуха срещна същата стара кобила, с която отиде за двойка в косачка, теглена от коне.
Когато ставали непоносими, старата кобила започвала да я развеселява с песни. Слушайки песните, Рижуха забрави за топлината, за мухите, за ударите на колана, с който селянинът ги биеше.
Червенокосата попита Забава (така се казваше кобилицата) дали самата тя е измислила всички тези красиви песни за безгрижния живот на коня. Тя отговори, че майка й пее тези песни и те се предават от поколение на поколение в семейството им. И на сутринта Рижуха започна да пее тези песни на своите другари и другари и те крещяха в един глас, че всичко това са лъжи, глупости!
Старата кобилка говореше правилно, не лъжеше. Да, имаше времена, когато конят се дишаше и живееше, когато се хранеше с най-вкусното парче, с последния хляб. А вечер цялото семейство изтича да я посрещне. Милваше я, оформяше я. През нощта няколко пъти собствениците проверяваха съкровището си.
Какво можеше да каже на тези коне? Да кажеш, че старата кобила е права, че конете са имали щастливи времена?
И тежка меланхолия, конска меланхолия го обзе, наведе го на земята...
1. Авторът си спомня детството си и разсъждава върху съдбата на коня.
2. Разказвачът описва любимия си кон Клара (нарича я още Червенокосата).
3. Диалогът на коня с разказвача.
4. Авторът е тъжен, защото безвъзвратно си отиде времето, когато съществуването на човека беше немислимо без кон.
5. Авторът храни конете с хляб и смята, че няма какво да им каже в утеха.