За ползите от кръстоцветни
Идва болезнено време - времето за бране на горски плодове, зеленчуци, плодове, гъби. Затова решихме да напомним на читателите на Ботаничка за ползите от някои дарове на природата. Да започнем със зелето. Кой не знае притчата за това как древноримският император Диоклециан, напускайки трона си, отишъл в селото, възнамерявайки да отглежда там зеле. Когато делегация от патриции дойде при него с молба да се върне към изпълнението на императорските задължения, той им отговори: „Какъв трон, по-добре вижте какво прекрасно зеле съм отгледал!“ Така е известно в историята. Има доказателства, че зелето с подправки се е сервирало на празници от древни времена като едно от вкусните ястия. В Древна Гърция, в Римската империя, а след това и в Русия, на зелето се е отдавало дължимото като вкусен и полезен зеленчук.
У нас най-широко се използва бялото зеле, въпреки че някои видове от семейство Кръстоцветни го превъзхождат по съдържание на някои витамини. Зелето съдържа много полезни за човешкия организъм вещества: въглехидрати (захар, нишесте, фибри, хемицелулоза, пектин); протеини, съдържащи незаменими аминокиселини; мазнини. Зелето има изключително богат набор от витамини. Само 250 грама от този зеленчук осигуряват на организма „дневната дажба” витамин С. Зелето съдържа и витамини B1, B2, B3, B6, P, PP, E, K1, D1, U, провитамин А. Провитамин А (известен още като каротин) се съдържа само в зелените листа. Зелето съдържа биотин (витамин Н), цял комплекс от микроелементи (по-специално, много калий - 185 mg на 100 g зеле). Има още калций, фосфор, желязо, магнезий, кобалт, мед, цинк, органични киселини и други вещества. Външните зелени листа, както и ранното зелено зеле, съдържат витамин B9 или фолиева киселина, която е необходима за нормалнотохематопоеза и метаболизъм. При топлинна обработка фолиевата киселина се разрушава, така че на пациенти с кръвно заболяване се препоръчва сурово зеле или пресен зелев сок.
Съдържащите се в зелето витамини от група В помагат на нервната система, витамин К допринася за доброто съсирване на кръвта, а каротинът не само запазва зрението, но и е профилактично средство срещу образуването на злокачествени тумори (ще се върнем към това свойство на кръстоцветните малко по-късно). Смята се, че зелето няма равно сред зеленчуците по отношение на количеството на витамин Р, който помага за укрепване на стените на капилярите. Зелето съдържа млечна киселина, която е полезна за организма, така че е полезно за хора с диабет. Зелето проявява своите лечебни свойства както в прясно, така и в кисело зеле. Прясно изцеденият сок от зеле помага при атеросклероза, затлъстяване и стрес. Препоръчва се да се използва за повишаване на киселинността на стомашния сок, понижаване на кръвната захар и подобряване на апетита. Жените използват зелева туршия за избелване на кожата на лицето, т.е. за красота. А за поддържане на блясъка и плътността на сухата коса се препоръчва веднъж годишно (около месец) да се провежда профилактичен курс, през който ежедневно да се втрива в главата пресен сок от зеле или смес от сокове от зеле, лимон и спанак.
Въпреки това, има противопоказания за употребата на зеле. Не се препоръчва при хора с повишена киселинност, след хирургични интервенции в коремната кухина, със заболявания на щитовидната жлеза, с особено силни прояви на пептична язва и кървене от стомашно-чревния тракт. Поради голямото съдържание на сол, киселото зеле не се препоръчва за хипертоници, както и за тези, които страдат от бъбречни и чернодробни заболявания.За такива хора киселото зеле трябва да се накисва преди ядене, за да се отърве от излишната сол, или при производството му трябва да се използват рецепти с ниско съдържание на сол - не повече от 10 грама сол на килограм зеле.
Изследванията на учените показват, че зелето е универсално средство, което предпазва човека от радиация при лечение на рак. Противораково вещество от кръстоцветни зеленчуци също предпазва гризачите от смъртоносни дози радиация. Съединение, получено от бяло зеле, броколи и карфиол, успешно защитава мишки от смъртоносни дози радиация, твърдят учени. Може да се предположи, че ако подобна техника е работила при мишки, то би трябвало да работи и при хора. Полученото съединение, наречено диндолилметан, е доказано безопасно за хората. Това съединение вече е споменато като компонент на превантивната терапия на рака. Д-р Елиът Розен от Georgetown Lombardy Comprehensive Cancer Center е провел проучвания за ефектите на това съединение върху тялото, изложено на радиация. Мишки, облъчени с радиация, бяха инжектирани с това съединение всеки ден в продължение на две седмици. Въвеждането на лекарството започва десет минути след облъчването на животните. В резултат на това всички гризачи от контролната група загинаха от радиация, а в експерименталната група до края на месеца оцеляха повече от половината от опитните. Оказа се също, че плъховете са загубили по-малко червени кръвни клетки - еритроцити, левкоцити и тромбоцити в кръвта - намаляването на кръвните клетки е типичен страничен ефект при пациенти с рак, които са подложени на сеанси на лъчева терапия. Така дииндолилметанът може да защити здравите тъкани по време на лъчетерапия и в случай на ядрена катастрофа, заключават учените.