За приятел
Награда фанфик „За приятел“.
- Татко, вкъщи ли си? -Да, синко, влез. какво дължиш Грачев гледаше телевизия. - Говоря за операта на Степнова. Трябва да разбиеш случая. Знам, че можеш, но не искаш. -Освободен е на подписка. Няма да правя нищо и да се вписвам в това малко нещо. -Той ми е приятел между другото-побесня Зотов. -Приятел? Кога имахте приятели? Аз казах не. -Е, ти отиде по дяволите. Ти вече не си ми баща.“ Зотов ритна един стол и затръшна вратата. -Върни се, чуваш ли?- Грачев хвърли дистанционното на пода и наля уиски. Зотов вече бързаше за полицейското управление и не беше съвсем в настроение, вчера той много мислеше за Степнов и как да го направи по такъв начин, че да подобри живота си. -Ало, Валеев? Къде се мотаете, работният ден вече започна. Има разговор за вас. Посети ме. След 5 минути Валеев дойде при него. - Това е следователят, Асташев му показа снимка. И трябва да го научиш на живота, както козата, която посече жена ти. -Миш, луд ли си? Той е детектив, знаете какво ще ни се случи по-късно. Забрави ли какво ми дължиш?- изграчи Зотов. Това малко копеле напъха моя приятел в килия с бандитите, а той е ченге, между другото, ченге, разбираш ли? Той беше толкова бит там, че беше гадно да се гледа. Ще се разкъсам за всеки приятел и вие ще ми помогнете с това. И нека се радва, ако днес не го довършим – очите на Зотов пламнаха с горещ огън. Валеев кимна. -А бащата на този човек, добре, за когото говорихте, ректорът май е с него какво? — попита Валеев. - Сам ще се справя с него - каза Зотов и разкопча горното копче на ризата си. И нито дума на никого за това разбра? - Разбирам Миш, нали знаеш. - Това е добре - каза спокойно Зотов и излезе от кабинета.
Зотов лежеше на дивана и пиеше уиски. Валяха мръсни дрехи след вечерно разглобяванебаня., ръцете ме болят. Да... ако не беше Валеев, със сигурност щях да го убия, помисли си Зотов и направи гримаса. Ще се откажа утре и Зотов се ухили. Не исках да спя. Да се обадя ли на Карпов? Спа сигурно трети час и се обърна на една страна. Нощта влезе в своите права и не искаше да отстъпи място на утрото. Миша затвори очи, покри се с одеяло и заспа. Мечтаеше за светъл летен ден. Въздухът миришеше на трева и цветя, а слънцето беше толкова ярко, че изгаряше главата. Тя и Саша седяха в парка и пиеха бира. Степнов се усмихна широко на слънчевите лъчи и погледна мило Зотов. Щастието беше навсякъде - във въздуха, наоколо и в тях. Сякаш се върна в детството, помисли си Зотов и се строполи на една пейка. Щастието блъсна в главата и беше в очите им. -Чувстваш ли се? Колко е хубаво, не мога да го опиша. -Това е щастието на Саша. И разля бира върху панталона си. Те се засмяха на глас.
Будилникът звънеше упорито и досадно. Зотов скочи и си спомни съня. Дръпвайки ризата си набързо, той си помисли - ще направя всичко, за да стане така ... Петдневното наблюдение на бащата на Леша показа, че той се прибира у дома късно, единственият изход е да го напълните в колата или в арката късно през нощта. Но пазачите какво да правят с нея и Зотов се замислиха. Карпов бл... отказа, страх го е да не се изцапа. Винаги трябва да правиш всичко сам и той хвърли чаша в стената, а след това седна на дивана и стисна юмруци.
Вече беше много късно, когато той беше в колата. Трепереше малко. Не, не се страхуваше, знаеше, че днес всичко ще свърши. И ще го изкара докрай. Или това или не. И той се обърна към дворовете. Черно инфинити препречи пътя му. Зотов се изправи доста. Карпов... - Какво правиш тук? — попита Зотов. - Да, чакам те - без ентусиазъм отговори Карпов. Ти ще направиш нещата, после ще изясним. -Има един пазач Стас. Двама пазачи,трябва да бъдат отсечени. И двамата тихо отидоха зад арката. -Вижте как къщата се издига - каза Зотов. -Хайде да тръгваме, бързо каза Къпов. Зотов се втурна към колата и нокаутира излезлия страж. Бащата на Леша искаше да излезе от колата, но Карпов блокира пътя му. Зотов избута първия страж. Изведнъж втори излезе от входа и нокаутира Стас. Зотов седна зад колата и го удари силно отзад. Той падна. Междувременно бащата на Леша опря дулото на врата на Карпов и искаше да стреля, но Зотов опря дулото на главата му. -Стой където си, изсъска Зотов, не се дърпай. -Кой си ти,знаеш ли на кого попадна?Аз съм ректорът на мед. Зотов свали маската си, лицето му се изпоти под нея. Е, какво знаеш? -А, ти си защитник на онази оперка, която уби сина ми и нервно се закиска. -Ти направи грешка chuvyrlo, аз съм му приятел и аз също съм ченге. И той не е убил сина ви. - И вие бяхте този, който наби Асташев и го принудихте да напусне, размишляваше ректорът. Всички си поемате въздух. И вие, и вашият партньор ще изгниете в затвора. -Да, чуках го. Той е покварено същество и съжалявам само за едно нещо, че не го шашнах този козел, беснееше Зотов. -Ще затворя теб и твоя съучастник, а оперокът ти пак ще умре. Имам връзки навсякъде. -Ти нямаш нищо друго и Зотов дръпна спусъка. Ректорът падна и не стана. -Стас, Стас.. Как си? - Преди беше по-добре. Карпов стана от асфалта. Ето ключовете, карай количката ми до съседния двор. Нека се повозим на него. Сега, тръгвай бързо Миш. Те вече караха инфинитито на Карпов по магистралата, когато се разсветляваше. Стас бършеше прободеното си чело, а Зотов го гледаше съчувствено, мърморейки вдясно. -Стас защо? защо дойде - и Зотов млъкна. -Той щеше да убие Саша, нямаше да спре, нямаше нищо и знаете ли, той е прав за нещо. И теб щеше да убие, каза Карпов и погледна през прозореца. -Благодаря ви, Стас и Зотовстисна ръката му.
„Знам всичко за Асташев и за този ректор, и за Карпов, и за вас“, ядоса се Грачев. -Какво? Мозъкът на Зотов беше в мъгла. за какво говориш татко -Знаеш много добре какво имам предвид. Ти задник ли си или какво? Проверете вашата ksiva. Зотов започна да бърка в панталоните си. У дома, вероятно забравих, и Зотов седна на стола объркан. Грачев протегна ръка и извади от скрина палтото на сина си. Зотов побеля. тате откъде си -Ти си кученце, мислиш ли, че не те пуснах да следваш? Колко пъти казах, работете чисто, не оставяйте следи. -Татко, аз... И Зотов онемя... -Да, разбрах всичко, ти си приятел. Не мислех, че си такъв син, не мислех, че си отчаян. Един приятел трябва да бъде екзекутиран. Аз бих направил същото. -Татко не се ли сърдиш? И Зотов въздъхна дълбоко и главата го заболя. - Ти си ми син и Грачев леко му удари шамар по тила. - А Степнов? Случаят ще бъде ли приключен? Грачев го погледна снизходително. -Можеш ли да помогнеш на татко? И Зотов се приближи до баща си. -Къде ще ходя - усмихна се Грачев, събаряйки чаша с уиски. И Зотов въздъхна с облекчение. Той дойде от баща си и разбра, че всичко е свършило. Не исках нищо. Пусна телевизора и превключи на филм. Не исках да гледам новини и прочие. Хладилникът беше празен, но това не го притесняваше. Той извади бира и се загледа в телевизора. Филмът беше смешен. Ето ги глупаците, каза той весело и отпи глътка бира. Звънеца звънна. Карпов вероятно - помисли си Зотов и се затътри уморен към вратата. -Крилото? От къде си? Хайде. Зотов се изненада.А защо не е съдба да се обади? -Не сте на разположение. Степнов беше на ръба. -Миш, видя ли новините? Бащата на Лехи го забиха някакви мръсници. Чували ли сте нещо за това? Той закрачи из стаята и седна на дивана. - Не, не го чух, отговори Зотов с приглушен глас и се обърна към прозореца. Настана тишина. -Нищо не съм чувал за тези мръсници... издържаи пак настъпи тишина. - Аз го убих и Зотов рязко се обърна. Аз и Карпов. Бяхме там заедно”, каза спокойно Зотов и нито един мускул на лицето му не потрепна. Степнов го погледна със стоманени очи и не можа да каже нищо. - Ти и Карпов, как сте? - Степнов беше изненадан. - Как, как. Вие самият сте опери, които не знаете как ги събарят без съд и следствие. Случаят ще бъде разбит. Татко ще помогне. Степнов го погледна със замръзнал поглед. -Миш, не знам какво да кажа. Дължа ти живота си. И той се разплака. съжалявам Това е от щастие. -Да се уредим -каза Зотов. Но ти вече не работиш в ченгетата! Да, и в чест на това, можем ли да седнем в парка? Не е нужно да ходите на работа. И днес имам почивен ден. Баща ми и Зимина вече са се разбрали. Степнов избухна в смях. Изпадали ли сте в детството? Парк, разходки ... - Да, паднах и искам да остана там поне за един ден. Усмивка докосна ъгълчетата на устните на Зотов. -Чакай Миш и Степнов го погледнаха сериозно. -Защо? Защо направи всичко това? Зотов изведнъж се обърна и го погледна открито. -Саш, забрави ли? казах. Ако направя нещо, тогава не за пари или кола, а за приятел и той здраво хвана Степнов за рамото. - И между другото, ние преброихме ребрата на тази коза, която те затвори - добави Зотов. -Да, по дяволите..вие сте пълни мръсници. Ти и Карпов. Те се смяха.