За селското самоуправление

За селското самоуправление

система
Един човек е в състояние ефективно да управлява директно екип от не повече от 10 души.

При по-голям брой отбори се налага разделянето му на няколко части с назначаване на старши за всяка част.

1. Общи принципи за изграждане на системи за управление

Както знаем от:

- Хилядолетен опит на човечеството;

един човек е в състояние ефективно да управлява директно екип от не повече от 10 души.

При по-голям брой отбори се налага разделянето му на няколко части с назначаване на старши за всяка част. В резултат на това се формира двустепенна система на управление, при която лидерът управлява екипа не пряко, а с помощта на подчинените му старши части на екипа.

Съответно, такава система е приемлива, когато броят на служителите е не повече от 100 души. При по-голям размер на екипа е необходимо частите на екипа да се разделят на няколко подчасти с назначаване на старши за всяка подчаст. В резултат на това се формира тристепенна система на управление, при която лидерът управлява екипа с помощта на подчинените му старши части на екипа и тези с помощта на старши подчасти.

2. Исторически принципи на организацията на селското самоуправление в България

Именно този подход от незапомнени времена е бил аксиома за нашите предреволюционни предци при формирането на органи на местното самоуправление в провинцията.

От времето на Рюриковичите и до 1917 г., в село с население от няколко десетки домакинства, селският ръководител се занимаваше с делата на селото не сам, а с помощта на „десет старейшини“,представляващи малки групи селяни.

Ако селото имаше повече от сто домакинства, тогава селският ръководител беше подпомогнат от „сотските ръководители“, които от своя страна разчитаха на десетите ръководители в работата си.

С помощта на такава система се поддържаха оживени взаимоотношения между обикновените селяни и ръководителя на селото.

Освен това посочената общинска организация на селото не страда от крепостничество - единствената специфика е, че в земевладелските села тя помага на селяните да намерят общ език с господаря, а в останалите - с държавата.

3. Ситуацията със селското самоуправление в съвременна България

Съгласно член 35, параграф 3 от закона представителният орган на населеното място не се образува, ако броят на жителите на населеното място с избирателно право е по-малък от 100 души. В този случай правомощията на представителния орган се упражняват от събранието на гражданите, а съгласно параграф 2 на член 25 от закона събранието на гражданите е разрешено с участието на повече от половината жители на населеното място, които имат избирателно право.

По правило ръководителят на селището и съселяните, които трезво оценяват ситуацията, разбират, че е нереалистично да съберат петдесет души и дори да ги накарат да обсъждат конструктивно сериозни въпроси от живота на селото.

При населени места с повече от 100 жители ситуацията е малко по-различна - съгласно параграф 2 на член 34 от закона наличието на представителен орган в структурата на местните власти на такова населено място е задължително.

Съгласно член 35, параграф 6 от закона броят на депутатите на представителния орган на такова селище не може да бъде по-малък от:

7 души - с население под 1000 души;

10 души - с население от 1000 до 10 000 души.

На практика съответните органиселските населени места, разпоредбата на закона „най-малко 7 души” се разбира като указание отгоре „достатъчни са седем души”.

При това положение управленската тежест на главата на населеното място се вписва в нормата, но управленската тежест на един депутат надвишава нормата с 1,4-14 пъти, тъй като в такава ситуация има от 14 до 142 избиратели на депутат.

Така предлаганата от закона двустепенна система на самоуправление се оказва недостатъчна дори за населени места с население от 100 до 999 души, да не говорим за по-големите населени места.

4. Модели за разумно разпределение на управленското натоварване

За да разберете колко нива на самоуправление са необходими, за да се разпредели равномерно управленското натоварване, разгледайте няколко чисто математически примера:

Село от 49душиима смисъл да го разделите на 7 групи от по 7 души всяка и да дадете възможност на всяка група да избере лидер. В този случай е разумно изборите на старши село да се оставят на седемте старши седем.

Така се формира двустепенна система на самоуправление.

Село от 343душиима смисъл да се раздели на 7 групи от по 49 души всяка, а всяка група от 49 души от своя страна да се раздели на подгрупи от по 7 души.

След това има смисъл да се даде възможност на всяка подгрупа да избере старейшина, по-големите седем да изберат по-възрастния от своята група, а старейшините на групите да изберат по-възрастното село.

Така се формира тристепенна система на самоуправление.

Село с население от 2401душиима смисъл да се раздели на 7 части по 343 души всяка, като всяка част от 343 души трябва да се раздели на групи от по 49 души, а всяка група на своиредуват се на подгрупи от по 7 души.

След това има смисъл да се даде възможност на всяка подгрупа да избере най-възрастния, старшите седем да изберат най-възрастния от своята група, старшите групи да изберат най-възрастния от своята част от селото, а старшите части от селото - най-възрастния от цялото село.

Така се формира четиристепенна система на самоуправление.

5. Възможности за привеждане на многостепенните системи на самоуправление в съответствие с нормите на Закона

Преди да анализираме възможностите за формализиране на многостепенни системи на самоуправление, е необходимо да се направи уговорка, че за формирането на истинско самоуправление в провинцията основното е да се създадат такива системи, а не да се формализират.

Дори ако многостепенна система, отговаряща на нуждите на дадено село, съществува предимно неформално, тя ще може да подобри фундаментално отношението на селяните към делата на тяхното село и отношенията им с местните власти.

5.1 Двустепенна система за самоуправление

При решаването на проблема за формализиране на двустепенна система на самоуправлениев село от 49 душиима смисъл да се използват нормите на чл. 29 от закона:

„1. За ... осъществяване на териториалното обществено самоуправление могат да се провеждат събрания на граждани на част от територията на общината ...

3. Събранието на гражданите може да приема жалби до органите на местното самоуправление и длъжностните лица на местното самоуправление, както ида избира лица, упълномощени да представляват събранието на гражданите в отношенията с органите на местното самоуправление и служителите на местното самоуправление.

4. Жалбите, приети от събрание на гражданите, подлежат на задължително разглеждане от органите на местното самоуправление и служителите на местното самоуправление по компетентностна които се възлага решаването на поставените в жалбите въпроси, с насочване на писмен отговор.

5. Процедурата за назначаване и провеждане на събрание на граждани, както и правомощията на събрание на граждани се определят от ... устава на общината и (или) нормативните правни актове на представителния орган на общината. »

Важни са и разпоредбите на член 30 от Закона за конференцията на гражданите (събранието на делегатите):

„1. В случаите, предвидени в устава на общинската формация и (или) нормативните правни актове на представителния орган на общинската формация ... правомощията на събрание на граждани могат да се упражняват от конференция на граждани (среща на делегати).

2. Процедурата за назначаване и провеждане на конференция на гражданите (среща на делегати), избор на делегати се определя от устава на общината и (или) нормативните правни актове на представителния орган на общината. »

Въз основа на тези норми е възможно едно такова село да се раздели на 7 секции от по 7 души и да се даде възможност на жителите на всяка секция да проведат свое събрание и да изберат свой делегат. Така че е възможно да се образува постоянно събрание на селските делегати от 7 души.

Делегативното събрание няма да може само да избира кмет на селското селище, тъй като съгласно ал.2 на чл.36 от закона кметът се избира

- при общински избори (а съгласно ал. 1 на чл. 23 от закона общинските избори се произвеждат на основата на всеобщо равно ипряко избирателно право при тайно гласуване);

- или представителен орган на общината от нейния състав (а събранието на делегатите не е представителен орган).

Законът обаче не забранява добавянето към хартата на селско селище на правото на събрание на делегати да номинираткандидат за длъжността глава на селището и/или препоръчва на съселяните да изберат един от номинираните кандидати.

В условията на селските политически реалности такава номинация или препоръка на събрание на делегати може да бъде напълно достатъчна, за да гарантира избирането на техния кандидат за глава на селището.

5.2 Тристепенна система за самоуправление

При решаването на проблема за формализиране на тристепенна система на самоуправлениев село с 343 душипървото ниво на самоуправление може да се формира съгласно описаната по-горе схема за двустепенно самоуправление, а второто - чрез избиране на представителен орган, например, наречен Съвет на депутатите.

За целта селото трябва да се раздели на 7 избирателни района по 49 души, а всеки район на 7 района по 7 души и да се даде възможност на жителите на всеки район да проведат своето събрание и да изберат свой делегат. Така е възможно да се сформират постоянни събрания на делегати във всеки район (по 7 делегата във всеки).

Депутатското събрание няма да може да избира депутат в своя избирателен район, тъй като съгласно ал.1 на чл.23 от закона общинските избори се произвеждат на основата на всеобщо равно ипряко избирателно право при тайно гласуване.

Законът обаче не забранява добавянето към хартата на селското селище на правото на събрание на делегати да номинира кандидат за депутати в своя избирателен район и / или да препоръча на съселяните да изберат един от номинираните кандидати.

В условията на селските политически реалности подобна номинация или препоръка на събрание на делегати може да е напълно достатъчна, за да гарантира избирането на техния кандидат за депутат.

Но възможността за избиране на главата на селището от Съвета на депутатите е пряко предвидена в параграф 2 на член 36 от закона.

5.3 Четиристепенна система за самоуправление

При решаването на проблема за формализиране на четиристепенна система на самоуправлениев село с 2401 жителипървото и второто ниво на самоуправление могат да се формират по схемата, описана по-горе за тристепенно самоуправление, а третото - чрез формиране на непредставителен орган на местното самоуправление, например под името "Управителен съвет".

За да направите това, селото трябва да бъде разделено на 7 части, например под името "околоток", наброяващо 343 души във всяка област, всяка област трябва да бъде разделена на седем избирателни района с по 49 души. Така селото ще бъде разделено на 49 избирателни района, а всеки район на 7 района с по 7 души.

След като жителите на всеки район се съберат и изберат свой делегат и след това се проведат изборите на депутати под контрола на делегатите, в населеното място ще бъде сформиран Народен съвет от 49 души.

Има смисъл да се въведат в хартата на селището нормите, че в Съвета на депутатите се формират седем териториални депутатски групи от по седем души, състоящи се от депутати от един район.

Всяка група избира свой ръководител, наричан например "мениджър на дистрикта", и заедно ръководителите на тези заместник-групи образуват Съвета на управителите.

Самото настоятелство няма да може да избира началник на населено място, тъй като според ал.2 на чл.36 от закона общинският управител се избира на общински избори или от представителен орган на общината, а настоятелството не е представителен орган.

Законът обаче не забранява добавянето към хартата на селско селище на правото на Управителния съвет да номинира кандидат за длъжността ръководител на селището и/илида препоръча на Съвета на депутатите да избере един от номинираните кандидати.

В условията на селските политически реалности подобна номинация или препоръка на Управителния съвет може да бъде напълно достатъчна, за да гарантира избирането на техния кандидат за глава на селището.

6. Оферта

За формирането на конкретен модел за реформиране на местното самоуправление е желателно да се определи „началното” населено място и да се събере информация за размера и структурата на населението му, както и за съществуващата система на организация на органите на самоуправление.