За символите на Великата победа
Напоследък има все повече ловци, които да разделят Втората световна война от Великата отечествена война. И дори бързат да ни уверят, че Велика отечествена война изобщо не е имало, а само комунистическата пропаганда е измислила такова име. И това, което е най-изненадващо, казват те, са бившите ни сънародници, които доскоро с грейнали усмивки и знамена в ръце ходеха на Парада на победата и поздравяваха ветерани, а сега, леле, полудяха. Но няма нищо страшно, ако раздадоха бисерите си в лекарския кабинет, но не, те излъчват от високите трибуни и има любители да слушат и да кимат с глава, а други да „цикнат“ с носталгична сълза ... И тук трябва да кажа няколко думи, за да опресня паметта си ...
Да видим каква би била "Втората световна война" без нашата Отечествена война. И мисля, че би било много краткотрайно и срамно по своите последици и със сигурност не „в световен мащаб“. Защото Хитлер бързо ще окупира цяла Европа, заедно с "непобедимата" Англия и Америка... Америка ще започне усмихната да се пазари с Третия райх, гледайки от какво да спечели. Както се казва, нищо лично, чиста работа... Да, общо взето, добре, така да бъде, ако самата Европа го иска. Но се случи друго, а именно: нацистка Германия нападна СССР. И тогава започна Великата отечествена война.
Чуйте химна "Свещена война" - и ще разберете какво е Отечеството и откъде се ражда готовността да умрете, защитавайки нейните светини
Сега все по-често в западния свят се опитват да представят нашата Велика отечествена война като битка на тарантули в буркан. Сякаш едното е фашизъм, а второто комунизъм. И заключението се прави съответно: добре, че един паяк победи друг, така или иначе, той е отровно и подло влечугонасекомо. Жалко, че толкова много хора загинаха. Но времената вече са други, просветени и ние можем от висотата на своята правота да провъзгласим „анатемата” еднакво и на фашизма, и на комунизма. Е, прославете нашата либерална, така да се каже, демокрация.
Ето какво искам да кажа. Доколкото знам, учените историци имат едно ясно правило: да не подхождат към оценката на определени исторически периоди, епохи и събития със стандартите на съвременността. Това е, разбира се, можете да подходите към него, но няма да има нищо общо с обективността. Защото, въпреки че човек по природа е неизменен, всяка епоха, всеки исторически период има свои характеристики и оригиналност. Тоест, искам да кажа, че някак си през 1945 г. на ръководителите на страните от коалицията не им хрумна не само да повдигнат въпроса за равностойността на фашистка Германия и СССР, но дори и да намекнат за това. И би било хубаво днешните "смели" търсачи на истината, ако те само претендират, че провъзгласяват истината, а не "отбиват платени аванси", да се замислят, първо, защо всички онези, които искат да изравнят фашистка Германия и СССР, седяха тихо, "мълчаха в парцал". И второ, би било хубаво да имате поне малко деликатност и чувство за морал, за да не съдите кървавите и трудни времена, обстоятелства и съдби, сравнително казано, седейки в топъл килер. Това, знаете, е просто неприлично и ви поставя в лоша светлина. И странно, че това за вас - привидно възпитани и образовани хора - пак трябва да обяснявате.
Не комунистическата идеология поведе народа ни в битка, а едно дълбоко чувство за потъпкана правда
Е, да кажем, че фашизмът и комунизмът са равни? Нека го направим по този начин... няма да спорим за степени, но признаваме, че и двете идеологии са безспорно зло в очите на Бог. На товаи спрете. Чао. Защото този извод е важен сам по себе си. Но ще направим по-нататъшни заключения с голямо внимание, отделяйки „житото от плявата“. Защото ако говорим за Великата отечествена война, то причината за нападението на фашистка Германия над СССР е именно фашистката и нацистка идеология. Но причината за отговора, най-просто казано, със сигурност и дори не беше комунистическата идеология, а дълбокото чувство за потъпкана справедливост и отстояване от хората на техните светини. И това трябва да се разбере ясно и да се реже по носа на всички, които искат да изравнят в главите си фашистка Германия и СССР.
Да, комунистическата партия тогава ръководеше страната, но хората се бориха не за комунистическите идеали, ако се вземат общо, а за всичко свято, често необяснимо, което съставляваше и съставлява понятието Родина. И смея да предположа, че това основно движещо чувство е останало непроменено от... не знам какво, още от първия път, когато българин съзнателно е загинал за Рус, и това е било напълно в съответствие с неговото духовно и морално чувство. Защото самата концепция за Родината и Русия напълно в съзнанието му вече е станала неотменна от концепцията за святост, вяра и вечност.
Нашата Велика Победа е преди всичко победата на доброто над злото. Това е нейният духовен смисъл.
Така че Великата ни победа не е победа на комунистическата идеология над нацистката и дори не е победа на българското оръжие над европейското, а е победа на доброто над злото. И тук можете да стискате ръце колкото искате и да се хилите и да вдигате рамене, смятайки ни за примитивни и недодялани простотии. Но само си представете: ние вярваме и знаем, че в света има „да“ и „не“, добро и зло, истина и лъжа. Ние знаем и не се опитваме, като вас, под прикритиетонякаква безпрецедентна "обективност" и "многосричност" да забъркаш всичко в безпрецедентна, мръсна и зловонна слуз, която ти в някаква странна самозаблуда все повече свикваш да наричаш истина. Вашата истина, господа, е сиво-кафяво-пурпурен цвят и вие, в лудостта си, дори незабелязани, се гордеете с откриването на този „необичаен“ цвят като последна истина, получена от вас в усърдния труд на „обективно“ изследване на реалността.
Никакви издевателства на комунистическата лудост, никакви лагери и зандани, никаква идеология на свиреп атеизъм не можаха да унищожат духа му в българския народ, а този дух се раждаше и възпитаваше векове наред в православната вяра, в един краен и тотален стремеж към Бога. И всичко, което знаем в българската история на „страната” е именно страна, но в никакъв случай не основна и не определяща. И дори мъглата и изкушението, обхванало народа, и помътняването на революцията - това е именно следствието от този всеобщ стремеж, който стоеше като кост на гърлото на врага на човешкия род, така че той, като опитен разрушител и възползвайки се от отслабването на духа, успя да ни хвърли в изкушение. Това е вярно. Но затова се хвърли, затова се вдигна на оръжие с омраза, защото българският народ се стремеше към Бога.
Но демонът, както в размириците, надигнали се сред народа, така и в разрухата, която още не беше станала в Русия, не успя напълно, защото, според неизразимото Божие Провидение, той захапа собствената си опашка, когато българският народ позна последствията от общото си отстъпление от добрия християнски живот чрез болка и мъка. И тогава мнозина започнаха да се връщат и да обърнат сърцата си към Бог. И мнозина не се отдалечиха от Него и в мъки, като си отидоха във вечността, блестяха като звезди на духовния небосклон. И сега демонът, виждайки, че целта му – унищожаването на българската душа – не го правипостигната по никакъв начин, извиси се повече от всякога и потопи друг народ в едно друго очарование – националсоциалистическото. И може би дори само с цел окончателното унищожаване на православния народ, заличаването му от лицето на земята. Така че и комунизмът, и фашизмът са дело на един демон и той има една цел - да унищожи православна Русия, да унищожи истината. Но ако хората се поддадоха на изкушението на комунизма поради греховете си, поради отслабването на общочовешкото във вярата и християнския живот, то последвалите страдания, както от репресиите на собствената им власт, така и от фашистката агресия, изпепелени с огън, спасиха златото на българската душа от много повърхностно и плевелно.
Тогава всичко се промени, промени се духом и червеният цвят на знамената престана да бъде кръвта на падналите революционери, а кръвта на Христос, пролята за нашите грехове; сърпът и чукът престават да бъдат символи на хегемонията на потиснатите класи, а символи на мирния, съзидателен труд, дори самите звезди стават символ на праведните, светещи като звезди. Това прави Духът, той също лишава съветските символи от тяхното лъжливо значение и ги използва в служба на истината. Но това е възможно само в мигове на крайни изпитания, в мигове на най-висок пробив на духа, в мигове на свято безкористие, а онези велики, огнени години са били точно такива за нашите деди и прадеди. Затова символите на тази Победа за тях не са символи на триумфа на комунизма, а символи на победата на доброто над злото, а не „просветената” глупост да се опитва да разбере това, още по-малко да дискредитира и опровергае тази висша истина. Това право – да виждат различно – нашите ветерани са заслужили с кръвта и твърдото си отстояване в истината. И дори ако някой не вижда чистотата и святостта, които вижда в бойните знамена на гвардейците, това не означава, че тази святост не съществува. Просто страдащите от истината я виждат там, където са очитеедин мързелив мирянин вижда само идеологията и признаците на една безбожна система.
Приемайки символите на победата - червеното знаме и звездите - като спомен от войната, ние решително ги отхвърляме като израз на разрушителната идеология на комунизма
И ние, почитайки паметта и съхраняването на символите на Победата от нашите старейшини, казваме и ще продължаваме да казваме, че в тази война тези символи придобиха друго значение. И ние ги почитаме именно в този смисъл, но не в оригиналния смисъл, който отхвърляме и се стремим да се отървем от него по всякакъв възможен начин. Ето какво означава да се отдели "житото от плявата" дори по отношение на съветските символи. И това, което приемаме като спомен за Великата отечествена война, великите жертви и Великата победа - същите символи сме решително отхвърлени от нас, когато отново стават носители на безбожната, глупава и разрушителна идеология на комунизма. Това трябва да се разбере както от нашите външни врагове, така и от нашите вътрешни, тайни, които отново се опитват да се „вкопчат“ в знамената на Победата със своята срамна и гнила идеология. Да, това няма да стане!
Трябва, разбира се, да се каже още един символ на Победата. Това е Георгиевската лента, самото име на която молитвено ни препраща към Свети великомъченик Георги Победоносец, небесния покровител на всички борещи се със злото. И тази борба, на първо място, е насочена не срещу „плът и кръв“, тоест не срещу хората, а срещу „управителите на тъмнината на този свят, срещу духовете на нечестието“ (Еф. 6:12), тоест срещу силите на злото, които действат в нас главно чрез греха. И ако искаме да бъдем достойни наследници на нашите славни предци, то най-доброто, което можем да направим, е като прикрепим храма Св. И тогава със сигурност ще го направимучастници в истинската Победа над злото.
Нашето бъдеще не са червени знамена, не сърп и чук, не звезда, не комунистически глупости, а светата православна вяра, Светият кръст, Светата църква, пълната надежда на Бога и животът според Неговите заповеди. Именно върху тази здрава основа ще изградим живота си с внимание и трезвост, загубата на които някога ни лиши от тази непоклатима и единствена надеждна опора. И нека всичко, което ни се случи в ужасния и пламенен 20-ти век, ни послужи като добър урок, основната същност на който е следната: без Бог е невъзможно да се създаде нещо добро и в служенето Му трябва да бдим и да се молим, за да не изпаднем в това или онова изкушение. И все още има доста такива в света и ние ще говорим за тях открито и директно, за да избегнем онези ужасни последици от отпадането от Бога, които „прогресивното човечество” е преживяло и продължава да преживява в своята лудост, отрекло се от истината.
И ето какво искам да кажа на западните и прозападните мъдреци: не разбирате ли и не чувствате силата и значението на Победата във Великата Отечествена война за българския народ? Е, не е необходимо. Има такава дума: не се дава! Там спирате. Но просто спри. Не се впускайте в грубост, за да оправите нещата. Недейте... Просто си кажете: да, ние не разбираме значението за българската Велика отечествена война и Победата в нея. Неясен. Но тъй като това е много, много важно за българите, по-добре изобщо да не засягаме тази тема.
И като си казахте това, мили дами и господа, направете ми една услуга: не се бъркайте в нашите работи с вашите максими и не гледайте на светините ни през вашия евроатлантически пердимонокл. Научете това, за което тръбите на целия свят, а именно да уважавате мнението на другите и още повече да се отнасяте с уважение към другитесветини, дори и да не сте узрели до способността да ги разбирате и чувствате. И тогава, като видят Вашето любезно разположение, истинска деликатност и неподправена култура, българите ще се отнесат към Вас с уважение и ще изградят наистина добри, партньорски и взаимноизгодни отношения с Вас.
Начело на българския живот, при цялата му сложност и неяснота, винаги е стоял, стои и ще стои Господ
Признавам, че всичко това е трудно да се приеме от тези, които все още не разбират и се страхуват от България. Но трябва да го приемете, защото е истина и е по-добре да не спорите с истината. Защото който се спъне в нея ще си разбие челото, а върху когото падне ще го смаже. И, да, донесох тази парафраза именно и само за това, за да не се съмнява никой от сегашните „скептици“, че начело на българския живот, при цялата му сложност и неяснота, винаги е стоял, стои и ще стои Господ, победил веднъж завинаги смъртта, ада и самото зло. И нашата Победа във Великата Отечествена война е ехо и отражение на онази единствена и главна Победа, в която вярваме, към която се стремим и в която повече от всичко искаме да участваме.