За забраната да се вземат за приятели нечестивите и привържениците на иновациите

Мюсюлманин

За съжаление, малко мюсюлмани обръщат необходимото внимание на този въпрос, поради което можете да видите как човек, който се смята за последовател на Суната, общува и се сприятелява с човек, който неоснователно обвинява мюсюлманите в неверие или новаторство, или се сприятелява с тези, които изопачават и отричат ​​имената и качествата на Аллах и т.н.!

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:„Кадарите са огнепоклонници на тази общност и ако се разболеят, не ги посещавайте, а ако умрат, не ходете на погребението им“. Абу Дауд 4691, ал-Хаким 1/15, Ибн Абу ‘Асим 339. Имам Абу ‘Иса ат-Тирмизи, хафиз Ибн Хаджар и Шейх ал-Албани наричат ​​хадисите добри.

Съобщава се, че когато Ибн ‘Умар бил информиран за хора, които отричат ​​предопределението, той казал:„Когато срещнете тези хора, тогава им кажете, че нямам нищо общо с тях и те с мен!“Мюсюлманин 8.

Известен последовател (tabi’y) на Абу ал-Дауза каза:„За мен е по-обичано да бъда заобиколен от маймуни и прасета, отколкото привърженици на техните страсти!“ал-Лалакай 231.

‘Абдуллах ибн ‘Аун каза:„Този, който седи с иноваторите, е по-лош за нас от самите иноватори!”Вижте „ал-Ибана” 2/273.

Най-строгите изявления на Салаф относно приятелството и комуникацията с привържениците на иновациите са многобройни. Нещо повече, салафите предпочитаха синовете им да общуват с грешни нечестиви хора, а не с привърженици на техните страсти. Така, например, известният имам сред последователите (таби'ун) Саид ибн Джубайр каза:„За мен е по-любимо синът ми да бъде приятел с нечестив сунит, отколкото той да бъде приятел с привърженик на нововъведенията, ревностен в поклонението!“Ибн Бата в „ал-Ибана“ № 89.

Ал-‘АуумИбн Хаушаб каза за сина си ‘Иса:„Кълна се в Аллах, да видя Иса да седи с музикант и пияница е по-предпочитано за мен, отколкото да го видя сред привържениците на нововъведенията!”Ибн Уадда в „ал-Бида”” 56.

Един ден Юнус ибн ‘Убайд, който видял сина си да излиза от къщата на новатор, му казал:„О, сине, откъде идваш?!”Той отговорил:„От къщата на такъв и онзи.”Юнус казал:И за мен е по-любимо, о, сине, да се явиш пред Аллах като прелюбодеец, нечестив, крадец и предател, отколкото да се явиш пред Него с убеждението на привърженици на страстите!

Шейх ‘Абдул-’Азиз ал-Раджихи каза:„Това не означава, че тези големи и разрушителни грехове са незначителни. Наистина, това само показва големината на греха на иновацията. Въпреки големината на греха на прелюбодейството, кражбата и други големи грехове, новаторството е още по-голям грях!

Имам ал-Барбахари каза:„Не сте ли виждали как Юнус ибн ‘Убайд посочи, че един женствен мъж няма да навреди на религията на сина си до такава степен, както новатор, който може да го заблуди, по такъв начин, че той дори да стане неверен!“Вижте „Шарху-Ссунна“ 87.

Имам Абу Хатим каза:„Чух Ахмад ибн Синан да казва: „Предпочитам да имам любител на музиката за мой съсед, отколкото новатор. В края на краищата, любител на музиката може да бъде забранен или музикален инструмент да бъде счупен, докато новаторът разваля своите съседи и хората около себе си! ”Ибн Бата в ал-Ибана 2/469.

Ал-Фудайл ибн ‘Ияд каза:“Делата на онзи, който обича новаторите, Аллах ще направи напразни и ще извади светлината на исляма от сърцето му!”al-Lalaqai 263, Abu Nu’aym 8/103.

Той също каза:„Наистина, Аллах има ангели, които търсят събирания, в които Аллах да бъде споменат! Така че внимавайте с кого сте! Не бъдете с последователите на нововъведенията, защото Всевишният Аллах наистина не ги гледа! А признак на лицемерие е присъствието на човек с привърженик на иновациите. Намерих най-доброто поколение хора и всички те бяха от Ехлу-Сунната и забраниха да останат с привържениците на нововъведенията!

Той също така притежава известните думи:„Пазете се да седите с онези, които могат да развалят сърцето ви!“ал-Лалакай 262.

‘Абдуллах ас-Сарахси каза:„Веднъж ядох с новатор и когато стана дума за Ибн ал-Мубарак, той не разговаряше с мен поради това в продължение на тридесет дни!”ал-Лалакай 274.

Един ден Мухаммад ибн Сирин бил информиран, че определен новатор искал да дойде при него и да говори с него, на което Ибн Сирин казал:„Кажи му:“ Не! Не идвай при мен! Наистина, сърцата на синовете на Адам са слаби и аз се страхувам, че ще чуя от него някоя дума и след това сърцето ми няма да се върне към това, което беше!”Ибн Уадда 60, Ибн Бата 399.

Тези послания от салафа съдържат индикация за опасността не само от приятелството с привържениците на иновациите, но дори и от обикновеното общуване!

Имам ал-Фудайл ибн Ияд каза:„Душите са като воини, тези, които се познават, се обединяват, а тези, които не се разпознават, се разпръскват. И не може последовател на сунната да помага на последовател на нововъведения, освен ако това ще бъде проява на лицемерие ”.Вижте „Шарх усул и’тикад” 1/138.

Когато един от новаторите пожела да придружи Яхя ибн ‘Убайд, той му каза:„Наистина, за предпочитане е да отида с християнин, отколкото да отида с теб!“Ибн Вада в ал-Бида'” 142.

Това обаче не означава, че християните са по-добре от иноваторите. Трябва да знаете, че вярата на Ехлу-Сунна уел-Джама'а е, че най-лошият и порочен мюсюлманин е по-добър от най-добрия и най-уважавания неверник! Що се отнася до поговорките на Салаф, които казват, че е по-добре да бъдеш с неверниците, отколкото с последователите на нововъведенията, техният смисъл е, че неверникът е известен на мюсюлманите и той няма да може да го заблуди и да посее съмнения в него по начина, по който може да направи привърженик на нововъведенията. В крайна сметка привърженикът на иновациите е мюсюлманин и дори може да се нарече привърженик на суната!

Имам Ибн Батта каза:„Сунна е да се стои далеч от всеки, който изповядва нововъведения, както и да стои далеч от този, който покровителства, помага и защитава такива, дори ако този, който прави това, външно показва придържане към Сунната!“Вижте „ал-Ибана“ 1/282.

Имам ал-Барбахари каза:„Ако някое от нововъведенията на някой човек стане очевидно за вас, тогава се пазете от него, защото наистина повече от неговите нововъведения са скрити от вас, отколкото сте забелязали!“Вижте „Шарху-Ссунна“ 97.

Имам Ибн ал-Джаузи каза:„Общуването с обикновените хора е изкушение за вярата на човека, освен ако той не се защити в разговорите си с тях. Той трябва да говори за себе си, оставяйки ги само да слушат. Вижте "Саид ал-хатир" 419.

Ако този имам видя опасност за вярата на мюсюлманин в общуването с обикновен човек, тогава какво можеговорете за опасността за вярата на приятелството с привържениците на нововъведенията и грешните хора!

От Абу Муса ал-Аш'ари се предава, че Пророкът (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:“Човек (в деня на Страшния съд) ще бъде с тези, които обича”. ал-Бухари 6170, мюсюлмански 2641.

Също така, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:„Ако човек обича някой народ, той със сигурност ще бъде възкресен с него!” ат-Табарани. Хадисът е автентичен. Вижте “Сахих ат-таргиб” 3037.

Това са много важни и велики хадиси, тъй като те съдържат указание за необходимостта да бъдете внимателни при избора на приятели и подхранването на любов към някого. Хафиз ал-Мунзири цитира споменатите, както и много други хадиси в известната си книга „at-Targhib wa-ttarhib” 3/14 в главата, която той нарече по следния начин:„Сплашване по отношение на подхранването на любовта към лоши хора и привърженици на нововъведенията, тъй като човек ще бъде с тези, които обича.”

Така че нека всеки мюсюлманин да мисли за това и да се страхува да не изпитва любов към привържениците на нововъведенията или нечестивите, които открито вършат грехове!

Анас ибн Малик каза:„Обичам Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), Абу Бакр и Умар и се надявам, че поради любовта си към тях ще бъда с тях, въпреки че не съм направил толкова, колкото те!“ал-Бухари 1/162.

Всеки мюсюлманин трябва да знае, че приятелството с последователите на иновациите е една от най-опасните причини за намаляване и отслабване на вярата и дори може да доведе до пълното й унищожение, в зависимост от вида иновации, в които са затънали неговите приятели, и степента на близост с тях.

Същото важи и за приятелството с нечестивите и грешниците, тъй като приятелството с такивахората води до факта, че извършването на грях започва да изглежда на душата като нещо незначително и премахва отвращението към греховете от сърцето!

Например, може да се цитира това, което самите мюсюлмани са свидетели в наше време. Поради голямото разпространение на големите грехове, те вече не се възприемат като големи грехове, а се възприемат като малки. Тези, които ги правят, изглеждат хора с дребни недостатъци, а някои от тях искрено могат да бъдат счетени от някой за свестни и добри хора. Да си спомним например отношението ни към женското облекло, което не отговаря на нормите на шериата, отношението ни към пиенето на бира, към музиката, която звучи навсякъде, към заемите и заемите с изгодна лихва. А сега да си отговорим, смятаме ли ги за големи грехове, а тези, които ги вършат – за нечестиви? Наистина, човек свиква с това, което го заобикаля, и ако убийствата се извършват пред очите ни ден след ден, след известно време ще свикнем и с това, започвайки да се отнасяме към убиеца по същия начин, както, да речем, към мюсюлманин, който пуши цигари. Ето защо лошата среда е толкова ужасна и разрушителна за мюсюлманина, да не говорим колко по-разрушително е приятелството и топлите доверителни отношения с такива хора.

Но трябва също да се отбележи, че забраната за приятелство с нечестивите и грешни мюсюлмани не означава, че те престават да бъдат наши братя и че не могат да бъдат третирани като мюсюлмани, да ги поздравяват или да им оказват помощ и подкрепа в това, което не е грях! Доколкото можем, трябва да поправяме себе си и мюсюлманите около нас, следвайки в това примера на Пророка (с.а.с.) и праведните предшественици.

Имам ал-Хатаби каза:„Говорейки за уединението, което избирамесебе си, ние не искаме да кажем, че трябва да се оттеглим от компанията на хората и да отхвърлим техните права, свързани с поклонение, разпространяване на поздрави, отговаряне на поздравите на другите и подобни права, които те имат над нас, избягвайки ги под правдоподобен претекст чрез делата на Сунната и одобрените обичаи. Под уединение разбираме само необходимостта да се откажем от ненужните приятелства и да отхвърлим прекомерните приятелства и всички безполезни връзки, от които не се нуждаеш”. Вижте “ал-‘Узла” 3/449.