Заболявания на скротума, Андрология
Възпалителните заболявания на скротума са чести, тъй като положението на скротума улеснява нараняването му, а наличието на много мастни и полови жлези благоприятства развитието на възпалението.
При наличие на възпалителен процес в кожата на скротума, както и при възпалителни заболявания на неговите органи (тестис или неговия епидидим), се появява оток на скротума, който може бързо да се увеличи, достигайки значителни размери. Кожата на скротума в този случай е не само едематозна, без гънки, но и зачервена.
Внезапно, понякога в рамките на няколко минути, при деца се развива алергичен оток на скротума. По-рядко алергично подуване на скротума се появява и при възрастни, което може да бъде след ужилване от оса, мравка или непоносимост към лекарства.
Еризипелното възпаление на скротума се развива при хронични стрептококови инфекции. Микробите проникват в кожата на скротума както с притока на кръв от други огнища на възпаление в тялото, така и когато навлизат директно през увредена кожа с ожулвания и пукнатини. Заболяването започва внезапно. Има втрисане, висока телесна температура, усещане за топлина и силна болка в скротума, зачервяване на кожата с ясна граница. В рамките на няколко часа отокът обхваща целия скротум, а кожата му става рязко напрегната, лъскава и силно болезнена при допир. Ако не се консултирате с лекар навреме, тогава се развива гангрена на скротума, т.е. некроза на неговите тъкани.
Понякога има така наречената първична фулминантна гангрена на скротума. Понастоящем тази форма на гангрена по-често се нарича болест на Фурние, на името на лекаря, който за първи път описва заболяването през 1883 г. Болестта на Фурние се причинява от анаеробна инфекция. Началото на заболяването е внезапно, на фона на пълно здраве и протича много бързо -светкавично бързо. Състоянието на пациента е изключително тежко. Скротумът много бързо става рязко едематозен, кожата му е тъмно лилава на цвят. Появяват се мехури с кърваво съдържание. Още през първите 12-15 часа върху кожата на скротума се появяват области на некроза, а след 6-7 дни тъканта на скротума може да се стопи напълно и поради това тестисите стават, така да се каже, голи. При ненавременно лечение може да настъпи отравяне на кръвта (сепсис) и смърт.
Предотвратяването на възпалителни заболявания на кожата на скротума е нейната постоянна тоалетна и предотвратяване на увреждане, обрив от пелена и надрасквания.