Забравяне - норма или патология
Забравянето е доста често срещано явление в ежедневието и хората на всяка възраст са податливи на него, от детството до старостта. Като дете не се притеснявате особено, ако сте забравили ученическите си обувки вкъщи, забравили сте да си напишете домашните, забравили сте да нахраните рибката или хамстера. Когато пораснешзапочваш да забравяш по-важни неща: къде си сложил документите си, къде си оставил портфейла си, кога съпругът ти има рожден ден, в кой клас е ходило детето. Когато случаите на забравяне зачестят, започвате да подозирате, че имате някакъв здравословен проблем. Но винаги ли забравянето е симптом на заболяване?
Работата на мозъка е обширна и разнообразна: всяка секунда се изисква да контролира, анализира, сортира, обработва големи количества информация, запаметява необходимото, филтрира ненужното, крие ненужната, но вероятно полезна в бъдеще информация в дълбините на паметта. И ако вземем предвид, че потокът от информация и събития не спира нито за минута, паметта е препълнена, мозъкът се нуждае от почивка, но не получава тази възможност навреме, тогава е съвсем ясно откъде идва забравата.
Според продължителността на съхранение на информация паметта ни бива дълготрайна, оперативна и краткотрайна. Цялата информация, въведена в краткосрочната памет, се изтрива много бързо, така че не трябва да се паникьосвате от забравена информация, ако нейното значение е временно. Забравянето в този случай е просто естествен процес на краткосрочната памет.
Веднага щом се съсредоточим върху едно нещо, събитията от света около нас избледняват на заден план. Но когато има много случаи, не е възможно всички да бъдат обхванати с еднаква степен на внимание, нещо ще бъде пропуснато, забравено и това е нормално състояние,което няма нищо общо с патологията, тъй като забравянето в тази ситуация е резултат от разсеяно внимание.
Хроничният стрес, емоционалните катаклизми, чувството на постоянна тревожност стимулират повишеното производство на хормона кортизон, който в излишък има тенденция да уврежда мозъчните клетки, особено тези, отговорни за работната памет, в резултат на което паметта се влошава и провокира забрава. Известно е, че мозъкът сортира и „съхранява“ информация по време на сън. Ако времето за сън се съкрати, процесът на прехвърляне на информация от паметта с произволен достъп към дългосрочната памет се нарушава и част от информацията „изпада“ от паметта, забравя се. Такива варианти на забрава вече имат болезнена основа.
Влошаване на паметта може да бъде предизвикано от някои лекарства: невролептици, транквиланти, успокоителни, антидепресанти. Такива лекарства могат да причинят както постоянно, така и обратимо увреждане на паметта, ако бъдат преустановени.
Много заболявания могат да доведат до увреждане на паметта: захарен диабет, дислипидемия, атеросклероза, хипертония, хипотиреоидизъм, бери-бери или хиповитаминоза на витамин B 12, фолиева киселина и др.
Забравянето може да бъде резултат от прием на алкохол-съдържащи вещества, следствие от анестезия.
Опасна причина за забравяне е увреждането на паметта в резултат на масова смърт на неврони, причинена от всякакви органични нарушения в структурата на нервната система или поради свързани с възрастта промени в структурата и функционирането на органите на нервната система. Болести като деменция и болестта на Алцхаймер произхождат оттук.
Интересни изследвания върхупричините за забравата бяха проведени през 2003 г. от група френски и швейцарски биолози вводена от френския биолог Изабел Мансуи, която откри протеинова молекула, способна да „изтрие“ информацията, постъпваща в мозъка. Оказа се, че това е ензимът протеин фосфатаза, който преди е бил известен на учените като регулатор на клетъчното делене. Резултатите от изследванията на ефекта на протеиновата фосфатаза върху работата на паметта са, че както показват експериментите, този ензим блокира синтеза на протеини, които предават нервните импулси по време на запаметяване, което води до „изтриване“ на информацията и съответно води до забравяне.
За да разберете дали си струва да се притеснявате, ако се случи забравяне, можете да отговорите на няколко въпроса за себе си:
- Забравяте ли коя година е?
- Чудиш ли се някога къде си в момента?
- Забравяте ли понякога имената на любими хора?
- Имате ли пропуски в паметта, когато значителни сегменти от живота ви „изпаднат“ от нея?
Ако отговорите на тези въпроси положително, тогава е време да се свържете с невролог, ако не сте имали такива моментизабравяне, тогава забравете за тревогите си, тъй като вашата забрава е елементразсеяно внимание и не повече. Тренирайте паметта си, опитайте се да дозирате информацията, не се захващайте с много неща едновременно, научете се да се концентрирате и паметта ви ще ви служи дълго време.