Зад стълбовете на Мелкарт, страница 1, онлайн библиотека
Александър Йосифович Немировски
Зад колоните на Мелкарт
За какво е тази книга?
За непознатите страни
За хората, които отидоха на зова на океана,
За дръзкото пътуване на Suffet Hanno
По крайбрежието на непокорена Африка,
За медоносни билки, за гора в лиани,
За крокодилите и маймуните
За това как е открит забравеният остров -
Фрагмент от мистериозната Атлантида,
За трудното преследване на пиратски кораб...
И така, това е КНИГАТА НА ОТКРИТИЯТА И СТРАНАНИЯТА.
Вълните течаха безкрайно. Върху тях се клатеше човешка глава. Понякога плувецът изхвърляше тялото от водата, така че загорелите му рамене се виждаха, и бързо, нетърпеливо гледаше в далечината. И го правеше все по-често. По обяд той видя платното, но корабът не го забеляза. Съдбата и боговете му обърнаха гръб.
Пламъците на горящите кораби все още танцуваха в очите му, последният вик на брега кънтеше в ушите му: "Ханън, върни се!"
Добре, че не се вслуша в този призив. По-добре да умра в морето!
Преди два месеца край бреговете на благословения остров Сицилия се появи огромна флота. Те били командвани от известния картагенски командир Хамилкар. Картагенците решават да се възползват от факта, че елините са във война с персите и да разширят владенията си на острова. От страх пред силата на Картаген много елински градове се подчиняват на властта му без бой и изпращат заложници. На северния бряг на Сицилия само Химера не сложи оръжие и то само защото Сиракуза й обеща подкрепа. Хамилкар решил да даде урок на химерийците и се придвижил към техния град с цялата си армия и флота. Химерийците отблъснали първата атака. Тогава Хамилкар заповяда да изтеглят корабите на сушата. Започва обсада, дълга и неуспешна. Тази сутрин на армията, която обсаждашеХимер, отряд конници от Селинунте трябваше да дойде на помощ. По този повод беше назначено тържествено жертвоприношение в маслинова горичка край морето. Картагенските моряци и сред тях синът на Хамилкар Хано бяха облечени в празнични бели одежди. Те се надяваха, че пристигането на подкрепление от друг елински град ще принуди обсадените да се предадат. Селинунтите закъсняха. Едва по обяд на пътя се появи облак прах. Конниците размахваха оръжия за поздрав и викаха. Картагенските моряци се втурнаха да ги посрещнат, отговаряйки на поздравите им с радостни викове. Но изведнъж ездачите нададоха войнствен вик: "Еяа!" Облаци от копия, стрели и стрели летяха към картагенците. Сиракузите, съюзниците на Химера, нападнаха смаяните картагенци с ликуващ рев, след което подпалиха корабите и те, изсъхнали от дългия престой на сушата, пламнаха като факли.
Скоро почти всички картагенски моряци са убити или лежат на пясъка с вързани ръце и крака. Само един Хано все още се защитаваше срещу сиракузците, които натискаха от всички страни. Той стоеше с гръб към морето и размахваше парче гребло. Победителите можеха да убият Ганън, но искаха да го хванат жив. Сиракузите стават все повече и повече и Ханон под техния натиск бавно се оттегля в морето. Когато водата стигнала до коленете му, той хвърлил греблото към враговете и се хвърлил в морето. Скоро той вече беше далеч от брега. Тогава един от пленниците, лежащ на пясъка, му извика: „Ганън, върни се!“
Но той плаваше все по-далеч и по-далеч, надявайки се да стигне до някой от крайбрежните острови или да срещне някой кораб. Според неговите изчисления той отдавна трябваше да е стигнал до сушата или поне да я види, но около него имаше море. Тогава отчаянието обзе Хано. Той отново изхвърли тялото от водата и изведнъж видя недалече триъгълно синкаво платно. Този пътплувецът беше забелязан и скоро, дишайки тежко, той легна по очи на палубата. Потоци течаха от тялото му и се размиваха в локви около него.
- Избий ми очите, глътка вино няма да му навреди! Ганън чу весел глас над себе си.
Заспивайки, той усети как нечии ръце повдигнаха главата му и в устата му се изля пареща влага.
Когато се събуди, слънцето беше ослепително. Блясъкът, блещукащ на вълните, боляше очите му, а гърбът му изгаряше, сякаш беше до грънчарска пещ. Колко време е спал? Ден или седмица?
Обръщайки се на една страна, Ганън огледа кораба. Ниската подвижна мачта беше като на египетските кораби, но завоят на кърмата беше стръмен, като на гръцките кораби. Синьото платно пляскаше оглушително и това пляскане се сливаше с нежния шепот на вълните, пращенето на такелажа. Това беше музиката на морето, която Хано отдавна познаваше и обичаше. Докато я слушаше, Ганън усети как гореща струя кръв нахлу в слепоочията му и ръцете му се изпълниха със сила. Но внезапно го обхвана тревога: „Чий е този кораб? Защо има синьо платно, сливащо се с вълните от разстояние?
Ханън стана. На кърмата, в сянката на платното, видя двама голи до кръста. Единият беше слаб, с тясно лице и права като лопата брада. Другият е дебел. Те седнаха един срещу друг. Между тях лежаха китка някакви растения и двамата с отмерени движения на ръцете, в които блестяха ножове, нарязваха стъблата на парчета и ги изсмукваха с видимо удоволствие.
- Отспахте ли се? - попита брадатият на езика на елините и внимателно огледа спасения от глава до пети.
Хано знаеше достатъчно гръцкия език, за да определи по произношението, че брадатият мъж не е елин.
Избягал роб ли си? — попита брадатият, като си играеше с ножа.
Слабото му лице показваше енергия и воля. Дълбоко поставени очипогледна с власт и решителност. Ганън не се съмняваше, че той е кормчията или собственикът на кораба. Разказал му накратко за Химера и как се е озовал в морето.
- Значи си каламбур? - възкликна брадатият или с изненада, или с радост.
Тези думи са казани на финикийски. Личеше си, че непознатият го говори по-добре от елинския.
Дебелият се съживи. Хващайки брадатия мъж за ръката, той радостно се изкиска:
- Имаме хубава малка рибка! Очите ми ще изскочат, ако не остържем златните й люспи!
Той доволно се плесна по коленете и намигна на брадатия мъж.
— Не бързай, Саул — възрази той спокойно и пъхна парче от стъблото в устата си.
Изплювайки полусдъвканата маса в краката си, той изведнъж се обърна към Ханън.
„Аз съм Мастарна, син на Тархна. Името ми говори ли ви нещо?
Ганън погледна събеседника си с нескрито любопитство. Дали това е син на крал, изгонен от бунтовните римляни, благороден етруск, станал пират? Съпругите на рибари и овчари плашат децата с името му. Осмелява се да атакува военни кораби. Четиринадесетте пристанищни града на Сицилия му плащат данък само за да го държат далеч от техните пристанища. Говори се, че Мастарна също посещава Картаген на собствения си кораб, въпреки че това е забранено от закона. Но какви са законите за един пират! Освен това той избира време, когато има буря в морето и всеки има право да остане в пристанището пет дни, да вземе вода и да ремонтира кораби. Старите моряци се смеят: "Бурята започна - чакайте Мастарна." По някаква причина властите гледат през пръсти на триковете на пирата. Говори се, че Мастарна има силна ръка в храма на Тинит, че има някакъв бизнес със свещениците. Никога не знаеш какво казват за Мастарна!
- Защо мълчиш? — попита брадатият мъж. — Говори! Кой си ти?
Аз съм Ханън, синкоСуфет Хамилкар.
- Син на Суфет! Дебелият отвори уста от изненада.
Ханън кимна мълчаливо.
— Плаваме за Картаген — измърмори брадатият мъж. - Късметлия.
Какъв бизнес ви води в моя град? — попита Ханън.
Но етруският сякаш не чу този въпрос.
— Моята Мурена отива в Картаген — повтори той и пъхна ножа в колана си. — Ще те изпратя на брега без откуп — добави той след кратка пауза. Нашите деди са били съюзници.
Дебелият потрепна смешно и плесна устни изненадано:
- Избий ми очите! Това ти ли си, Мастарна?
- Няма да има златни люспи! — рязко сопна етруската. И Мастарна започна да разпитва Хано за битката при Химера.
„Елините ловко ви измамиха! той се засмя. — Край морето прихванаха писмото на баща ти. Или може би в Селинунте имаше предатели. Така казвате, все още сте доволни от тях ... Ха-ха-ха. Двама кормчии са тесни на един кораб — продължи той сериозно. „Сицилия ще бъде управлявана от един. Но ако бях на твое място, не бих проливал кръв за мизерни парчета земя. Отвъд Стълбовете няма край на земята, богата и плодородна. Съберете колонистите - и на корабите.