Задна предна част, Местна история на Източен Казахстан
(на примера на региона на Източен Казахстан)
През 2015 г. се навършват славните 70 години от Победата във Великата Отечествена война. Всяка година губим ветерани участници, преки очевидци на тези ужасни, трагични събития. Всяка година, в навечерието на паметта на драматичните събития, свързани с Отечествената война, било то блокадата на Ленинград (провокативният въпрос за блокадата на телевизионния канал „Дожд“ предизвика вълна от възмущение), Сталинградската битка и много други, има хора, които се опитват да очернят, осквернят, омаловажат, изкривят военната история, историята на силата на съветските оръжия и съветските хора.
Последствията от войната са катастрофални, мащабът на нейните военни действия поразява въображението, неизчислимостта на човешките жертви вдъхва ужас.
Но знаем ли всичко за войната? [1, стр. 101]. Нашата република има своя безценен принос за постигането на великата Победа. Източноказахстанската област, богата на своите природни ресурси, беше най-търсеният регион в целия Казахстан в такъв важен и отговорен момент.
Партията призова съветските хора да се откажат от настроенията на самодоволство и спокойствие, на първо място, беше необходимо нашите хора да разберат дълбочината на опасността, която заплашва страната ни, и да се откажат от самодоволството, безгрижието, настроението на мирно строителство, което беше съвсем разбираемо в предвоенните времена, но пагубно в момента, когато войната коренно промени ситуацията. Врагът беше жесток и непримирим. Той имаше за цел да заграби нашите земи, напоени с нашата пот, да заграби нашия хляб и нашето масло, добито с нашия труд. Той постави за цел възстановяването на властта на земевладелците, възстановяването на властта на царизма, унищожаването на националната култура и националната държавност на българи, украинци, беларуси, литовци,Латвийци, естонци, казахи, узбеки, татари, грузинци, арменци, азербайджанци и други свободни народи на Съветския съюз, тяхното потисничество и превръщането на германските принцове и барони в роби. Нещата продължиха, така че въпросът беше за живота и смъртта на народите на СССР, дали народите на Съветския съюз трябва да бъдат свободни или да попаднат в робство [3, л. 3].
Партия хора незабавно отидоха във военния комисариат на Уст-Каменогорск от говорителя, като дойдоха, казаха, че са готови да отидат в Червената армия, за да защитават границите и поискаха да бъдат записани в армията, след което хората започнаха да идват във военната служба за регистрация и набор на партиди с молба да ги запишат като доброволци в редиците на активната Червена армия [2, l. 10]. Вълната на патриотизъм нарастваше с всеки изминал час, градската военна служба започна да не приема желаещите да се присъединят към редиците на Червената армия.
На 2500-ия митинг на строителния екип на IrtyshGesstroy строителите заявиха: „Ние ще удвоим, утроим нашата ефективност на трудовия фронт. Стахановците от ИртишГесстрой подкрепиха думите си с дела [2, л. 13].
На митингите, проведени в речите и резолюциите, приети на митингите, основното беше сведено до непоклатимата вяра и патриотизъм в нашата родина, партията на Ленин-Сталин и нашата доблестна Червена армия.
В целия съюз се проведе обща военна подготовка на гражданите, това беше задължителен момент. Партийните и обществените организации бяха длъжни системно и непосредствено да се заемат с тази най-отговорна и важна работа, тъй като в една толкова продължителна напрегната война, каквато водехме срещу фашистите, подготовката на резервите реши успеха на делото.
Великият Ленин винаги е подчертавал значението на общата военна подготовка. Ленин пише: „Народът трябва да се учи без изключение, да владее оръжие“. По инициатива на Ленин Всеруският централен изпълнителен комитет издава декрет през 1918 г. за въвеждане на всеобщо образование, което осигурява Червената армиямощна помощ под формата на десетки полкове от въоръжени работници и селяни [4, л. 88].
Партията и правителството отново призоваха хората да овладеят военното дело. Решението на Държавния комитет по отбрана за въвеждане на всеобщо задължително военно обучение беше посрещнато навсякъде с изключителен ентусиазъм и ентусиазъм от трудещите се в града и селата на нашата страна.
В такива напрегнати условия хората се нуждаеха от духовна подкрепа, която тласкаше хората към безкористна работа, не им позволяваше да паднат духом. Болшевишката преса, окръжните и районните вестници изиграха не малка роля в мобилизирането на населението за овладяване на военни знания, вестниците ежедневно популяризираха курса на военното обучение на своите страници. Пропагандистите и агитаторите бяха изправени пред задачата да мобилизират всички сили на трудещите се за борба с германските нашественици, да възпитат у съветския народ чувство на най-дълбока омраза към своя заклет враг. В тази връзка регионалните вестници бяха натоварени със задачата да популяризират опита от преустройството на пропагандната работа на партийните организации, да показват най-добрите пропагандисти и агитатори на страниците на вестниците, да демонстрират ефективността на лекциите, докладите, разговорите и четенията.
По принцип почти всички регионални вестници разбират тези задачи и от началото на войната се стремят да отразяват партийния живот и пропагандната работа [6, l. 1].
Тази работа протече под лозунгите:
Всички, като един, да браним отечеството!
Всеки от нас трябва да изисква от себе си и от другите дисциплина, организираност, всеотдайност, достойни за истински съветски патриот, за да осигури всички нужди на Червената армия, флота и авиацията, за да осигури победата над врага
Граждани и граждани на Съветския съюз! Нека дадем пример за революционна бдителност, дисциплина иорганизация! С самоотвержен труд ние ще осигурим на Червената армия и флота всичко необходимо за победата над врага!
Нашата кауза е права. Врагът ще бъде победен. Победата ще бъде наша! Комсомолци! Научете се да упорствате във военните дела! Смело и храбро се бийте с врага до пълна победа!
Да изтрием фашистките варвари от лицето на земята! [7, л. тридесет].
Много фабрики бяха евакуирани в нашия регион. Например, от есента на 1941 г. Симферополският моторно-ремонтен завод. Пристигнаха ешелони с оборудване от Електроцинковия завод от град Орджоникидзе. Започна изграждането на първия завод за цинков електролит в Казахстан. Продължава изграждането на Уст-Каменогорската водноелектрическа централа, която започва да се изгражда през 1939 г. Бойният девиз на работниците бяха думите: "Работа за двама - трима!" [8 стр. 1].
През есента оборудването на евакуираната кожарска фабрика пристигна в Семипалатинск от Калининска област, от Полтава - фабрика за предене на памук, от Донецка област - хора и оборудване на фабриката за облекло на името на Володарски, която започна да произвежда продукти още на дванадесетия ден [8, с. 7].
В допълнение, Харковският протезен завод се намираше в Семипалатинск. На базата на евакуираното оборудване са построени платнена фабрика и фуражен завод. За нуждите на армията екипите на кораборемонтния завод, артели на името на. Крупская и "Пимокат". Заводът Алтайзолото през онези години работи под мотото: „Грам добито злато е още един удар за врага“ [8, с. 7].
Олово, мед, волфрам, калай, молибден и други редки елементи, добивани в Източен Казахстан, играят важна роля в производството на оборудване и боеприпаси. През 1942 г. на базата на Лениногорския оловен завод е създаден цех за производство на боеприпаси и е усвоено производството на 76-мм снаряди. През същата година растениетопризнат за най-доброто металургично предприятие в Казахстан, както и мината Лениногорск, а преработвателният завод - „Най-добрият завод за цветна металургия на СССР“ [8, с. 7].
Мините са поставили изключителни рекорди за производителност. Други рудни предприятия в региона също работеха добре. Те многократно са докладвали за преизпълнение на установените планове със 100, 200 и дори 300% за безвъзмездна доставка на надпланови продукти на Фонда за победа [8, с. 7].
За самоотвержен труд при изпълнение на специални задачи, Държавният комитет по отбрана през годините на войната, стотици работници, инженери и техници, колхозници от Източноказахстанската област бяха наградени с ордени на СССР, повече от 70 хиляди бяха наградени с медал „За доблестния труд във Великата Отечествена война 1941-1945 г.“. Колективите на промишлените предприятия 64 пъти спечелиха предизвикателството Червени знамена на Държавния комитет по отбрана, партийните органи и съветските профсъюзи [8, с. 7].
Хората живееха само с една мисъл - да дадат на фронта колкото се може повече от необходимите продукти, облекло, боеприпаси и др. Всички искаха само едно нещо - да победят толкова ужасен враг възможно най-скоро.
Така тилът отеква с фронта, така общата Победа е изкована с общи усилия [8, с. 7].
Победата на Съветския съюз над нацистка Германия е изключително събитие в световната история, което определи съдбата на поколения. Това беше време на най-голямо напрежение на народните сили, отразяващо най-жестоката агресия в историята на човечеството - агресията на хитлеристкия фашизъм.
Въпреки всички изпитания, трудности и трудности, съветският многонационален народ победи коварния и силен враг, защити честта, свободата и независимостта не само на своята родина, но и изпълни международния си дълг, защитавайки световната цивилизация от заплахата от поробване от фашизма.
Особено актуална е темата за Великата отечествена войнасега, когато наближава 70-годишнината от Великата победа.
Сега често се чуват гласове, че тази победа е била напразна и като че ли е донесла не освобождение, а напротив, още по-голямо поробване на народите от Източна Европа и Съветския съюз. Очевидно е полезно за тези хора да забравят за онези зверства и онези планове за унищожаване на цели народи, които бяха толкова характерни за нацистите.
Във Втората световна война участват 61 държави с население от 1,7 милиарда души. В армията са взети 110 милиона души, с 40 милиона повече, отколкото през 1914-1918 г. Във Втората световна война загиват 50 милиона души, 5 пъти повече от Първата. СССР загуби 27 милиона души убити. Материалните щети на СССР от войната възлизат на над 2,5 трилиона рубли по предвоенни цени. От държавите, участващи във войната, основната тежест беше поета от Съветския съюз.
Победата във Великата отечествена война е извоювана благодарение на подвига и труда на милиони хора от различни националности, обединени в името на една единствена цел - защитата на Отечеството. Всички тези хора преминаха през горнилото на най-тежките изпитания, показвайки на света неувяхващи примери на героизъм и себеотрицание.
Във войната нашият войник отново показа най-добрите си качества. Неговата издръжливост, отдаденост и смелост предизвикваха уважение. Нашите войници и офицери, убедени, че защитават интересите на Родината, изпълняваха само воинския си дълг. Те го изпълниха смело, упорито, докрай, както подобава на истинските воини, тъй като военният дълг е над всичко. През годините на войната казахстанските офицери и войници остават верни на кодекса на военната чест и традициите на своя народ, което се проявява особено убедително в извънредни бойни ситуации, които често се случват в най-трудните периоди на войната.
Браво на тях за това!
Един от основните уроцивойна се състои в това, че източникът на масовия героизъм и трудовия патриотизъм е единството и солидарността на народите. Това беше Победата на приятелството и братството на всички нации.
Благодарение на Великата победа почти 70 години живеем без война. И да е така завинаги!
Литература:
1 Жанбосинова А.С. Великата отечествена война в регионални източници // Отечествена история, научно списание 2014, № 1 (65), стр. 101-109
4 GAVCO. F. 1P. оп. 1. Д. 1454// Военно обучение, Л. 88-89
5 ГАВКО. F. 1P. оп. 1. D. 1539 // За напредъка на обучението в системата за общо образование на военни специалисти, L. 8
6 GAVCO. F. 1P. оп. 1. Д. 2085// за пропагандната и агитационната работа в района за 1942-1943 г. L.1
7 ГАВКО. F. 1P. оп. 1. D. 1420 // Лозунги, L. 30
8 Галкин В. Отзад, отколкото можеше, помогна на фронта // Рудный Алтай, вестник 2010 г. С.7