ЗАПАД е

Съединените щати след 1945 г. се превърнаха в основен компонент на съвременната западна цивилизация. През годините на Втората световна война Америка удвои националния си доход и за разлика от победената Германия и СССР, изтощен от войната, наистина можеше да претендира за мястото на лидер в света.

Потребителското общество, чието ниво се формира от високотехнологично производство, според американците е демократично само защото дава възможност на обикновения човек да се възползва от благата на цивилизацията наравно с елита. „Векът, в който навлизаме“, каза вицепрезидентът на САЩ Хенри Уолъс по време на Втората световна война, „може и трябва да стане век на обикновения човек“.

Всъщност през втората половина на ХХ век. прословутата "американска мечта" от пуританския проект "Град на хълма", където на Америка е отредена ролята на Йерусалим, се превърна в месианството на "Макдоналдс" и пуканките. А европейците, които продължават да се възприемат като част от западната цивилизация, сериозно (и не без основание) се страхуваха от пошлостта и меркантилността на отвъдморската цивилизация. Изтъкнатият испански философ Х. Ортега-и-Гасет пише: „Особеността на нашето време се състои в това, че обикновените души, без да се заблуждават за собствената си посредственост, безстрашно отстояват правото си на нея и я налагат на всички и навсякъде.“

Това са Съединените щати през 20 век. се оказва единствената сила в света, способна да предложи на човечеството много по-универсален проект от либералната европейска, нацистката - Германия и комунистическата - България. Затова тя беше поставена в основата на това, което светът възприема като „Запад“ – общност от САЩ, Европа, Япония, държави, които осъзнават общите принципи, върху които се основават външната и вътрешната политика и се формулира стратегия за развитие. Въпреки това, още в края на XIX - началото на XX век. в Европа и Българияимаше критика на "универсалисткия подход" към човешката история.

И така, българският мислител К. Данилевски, немският философ О. Шпенглер излязоха с идеята за „присъщата ценност” на всяка нация и всяка култура. Нито една от културите не може да се измерва с външен за нея критерий на чужда култура, което често се прави от Запада.

Антрополозите М. Мос, К. Леви-Строс и други показаха, че другите култури и техните представители в много отношения превъзхождат западния човек и съвсем не са "варварски и недоразвити".

Един от впечатляващите трудове по този въпрос принадлежи на Е. Саид. В книгата си „Ориентализъм“ той показа как един изкривен образ на Изтока е формиран от Запада през вековете.

Такива нагласи все повече завладяват световния интелектуален елит. Научните трудове критикуват "европоцентризма" и "западоцентризма". На свой ред Япония и Китай възприеха лозунга „Модернизация без западняк“, предназначен да запази културната идентичност и спецификата на големите източни цивилизации в контекста на глобализацията. Политическото продължение на идеите за културен плурализъм трябва да се очаква в много други страни през следващия век.

Голяма тематична политическа енциклопедия. — М.: Ексмо. А. В. Беляков, О. А. Матвейчев 2009 г