Заплата
Има няколко най-разпространени форми на заплащане, използвани в пазарната икономика, включително и в България. Сред тях е почасовото заплащане, при което заплащането на служителя на практика зависи от отработеното от него време и неговата тарифна ставка (заплата). Работниците често имат почасови ставки. Формата на работа на парче включва заплащане на работниците според количеството (обема) на продуктите с необходимото качество. Една от разновидностите на заплатите на парче е бригадна или колективна. Начисляването на общата сума на заплатите и индивидуално за всеки служител се извършва, като правило, въз основа на единна поръчка въз основа на крайните резултати от работата на целия екип. Формулярът за премия предвижда допълнително плащане към приходите на време или на парче.
Основните характеристики на развитието на системата за възнаграждение през последното десетилетие са: увеличаване на ролята на заплатите за време, широкото използване на стимулиращи форми на възнаграждение и въвеждането на гъвкави форми на възнаграждение. В същото време основата за оценка на извършената работа и изчисляване на заплатите на служителите е тарифната система. За по-пълно отчитане на количеството и качеството на труда се използват системи за стимулиране на заплащането.
Сред най-типичните форми и принципи на възнаграждение и материално стимулиране на Запад са:
• увеличаване на дела на нестабилните елементи на заплатите (премии, премии и др.), достигайки 1/3 от цялата заплата и използвани като стимул за спестяване на суровини и материали, повишаване на производителността на труда, подобряване на качеството на продукта;
• използването на система от ставки на заплатите, които насърчават работниците да постигат високи крайни резултати,на първо място по отношение на качеството, както и за овладяване на сродни и други професии, например професии за ремонт на производствено оборудване;
• наличието на значителна диференциация в заплащането, която отразява индивидуалните различия в резултатите от труда, както и в нивото на квалификация и опит на работниците;
• използването на различни планове за групови (бригадни) стимули, които установяват връзка между крайните резултати от дейността на бригада или друг трудов колектив (увеличаване на производството, производителността на труда и др.) И възнаграждението под формата на премии и премии;
• използването на различни форми на участие на служителите в печалбата, които свързват паричното възнаграждение не с производствените резултати от дейността на компанията, а с финансовите, т.е. с нарастване на печалбата;