Заповедта за арест трябва да бъде обоснована (Василий Голушкин) - Параграф-WWW мобилна версия
Заповедта за арест трябва да е разумна
Съгласно Закона „За изменение и допълнение на някои законодателни актове относно прилагането на превантивни мерки под формата на арест и домашен арест“ разрешението за арест се прехвърля в компетентността на съдебната власт. Асламбек Мергалиев, председател на Павлодарски съд № 2, говори за това как протича този процес, какви въпроси възникват.
- Асламбек Амангелдинович, тъй като разрешението за ареста беше прехвърлено от прокуратурата към съдебната система, вашият съд издаде тази мярка за процесуална принуда. Колко такива молби са подадени тази година? Колко от тях са доволни?
- Наистина повече от пет години съдилищата на Република Казахстан, ръководени от нововъведените норми на наказателно-процесуалното законодателство, се занимават с правоприлагаща практика в областта на съдебното разрешение за арест.
За десет месеца на тази година съд № 2 на Павлодар разгледа 206 заявления за налагане на тази принудителна мярка. В сравнение с миналата година броят на тези заявления е леко намален.
Трябва да се отбележи, че през годините на прилагане на нормите за съдебно разрешаване на ареста органите на наказателното преследване и прокуратурата вече са разработили стабилна практика при формирането на материали и обосновката на молбите за тази принудителна мярка. Представените в съда материали в общи линии потвърждават основателността на заявените искания. Това се доказва от факта, че в преобладаващата част от случаите те са признати от съда за основателни, превантивната мярка под формата на задържане е разрешена. Така например тази година са удовлетворени 199 (96,6 на сто) от 206 искания за разрешаване на арест, за десет месеца на миналата година от 208 - 195 (93,8 на сто), за същия период на 2011 г.от 212 заявления - 202 (95,3 процента).
- Какви фактори, освен тежестта на извършеното престъпление, се вземат предвид при вземане на решение за задържане?
- В практиката понякога се сблъскваме с мнението, че лице, обвинено в извършване на тежко престъпление, задължително ще бъде санкционирано със задържане. Така или иначе подобно становище се основава на непознаване на закона, който урежда реда и основанията за разрешаване на ареста.
Въпросите за избора на мерки за неотклонение и санкциониране от арестуващия съд като един от тях се разглеждат в съответствие с изискванията на глава 18 „Мерки за неотклонение“ от Наказателно-процесуалния кодекс на Република Казахстан. Този нормативен акт ясно определя основанията за избиране на превантивни мерки, чието наличие трябва да бъде изяснено и установено при вземане на решение за прилагане на тези мерки спрямо обвиняемия.
И така, в съответствие с чл. 139 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република Казахстан органът, който води наказателния процес, в рамките на своите правомощия има право да приложи една от превантивните мерки към обвиняемия, ако има достатъчно основания да се смята, че това лице ще се укрие от предварителното разследване или съда или ще попречи на обективното разследване и разглеждане на делото в съда.
По силата на разпоредбите на чл. 141 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република Казахстан, когато се взема решение за необходимостта от прилагане на мярка за неотклонение и коя от тях, в допълнение към обстоятелствата, посочени в член 139 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република Казахстан, трябва да се вземат предвид и тежестта на обвинението, самоличността на обвиняемия, неговата възраст, здравословно състояние, семейно положение, професия, имотно състояние, постоянно местожителство и други.
Задържането като мярка за неотклонение се прилага само с разрешение на съда и само по отношение на обвиняем, заподозрян в извършване на престъпление, за което законът предвижданаказание лишаване от свобода за срок не по-малък от пет години.
В изключителни случаи тази мярка за неотклонение може да бъде приложена към обвиняем, заподозрян в извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок по-малък от пет години, ако няма постоянно местоживеене на територията на Република Казахстан, самоличността му не е установена, нарушил е предварително избрана мярка за неотклонение, опитал се е да се укрие или е избягал от органите на наказателното преследване или съда, е обвиняем или заподозрян изд за извършване на престъпление като част от организирана група или престъпна общност (престъпна организация); има предходна присъда за тежко или особено тежко престъпление.
- Как се гарантира правото на публичен процес в съда при разглеждане на заповед за арест?
- Трябва да се отбележи, че това право е гарантирано преди всичко от закона. Съгласно чл. 29 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република Казахстан, разглеждането на наказателни дела във всички съдилища и във всички съдебни инстанции се извършва открито. Ограничаване на публичността на процеса се допуска само когато това противоречи на интересите на опазване на държавната тайна. Закрит процес освен това се допуска с мотивирано решение на съда по дела за престъпления на непълнолетни, по дела за сексуални престъпления и други, за да се предотврати разкриването на информация за интимните страни от живота на лицата, участващи в делото, както и в случаите, когато това се изисква от интересите на безопасността на жертвата, свидетеля или други лица, участващи в делото, както и членове на техните семейства или близки роднини.
Наличието на такова право на открито разглеждане на наказателно дело в съда се обяснява на обвиняемия в началото на съдебното заседание в присъствието на неговия защитник. Освен отЗатова във фоайето на нашия съд, на щанда, има „Паметна бележка за публичността на наказателното производство в съда”, която подробно обяснява този въпрос.
Що се отнася до материалите по молбата за налагане на ареста, следва да се отбележи, че за разглеждането им се уведомяват близките на обвиняемия, присъствието на които, подобно на други лица, в съдебната зала не е ограничено, с изключение на случаите на закрити съдебни заседания.
- Домашният арест като мярка за неотклонение, както и арестът, се прилагат от органа на наказателното преследване само с разрешение на съда.
В същото време, както следва от установената практика на работа не само в нашия регион, но и в републиката като цяло, арестът остава една от най-често използваните превантивни мерки. Така през 2012 г. в Република Казахстан само 0,6% от разгледаните петиции съдържат искане за разрешаване на домашен арест. В съд № 2 на Павлодар тази цифра през 2012 г. е 1,9% (4 молби), за 10 месеца на 2013 г. - 0,5% (1 молба).
Още по-ниски са показателите за използване на гаранция като мярка за неотклонение: в Казахстан през 2012 г. - 0,06 процента. В практиката на нашия съд такава превенция не е прилагана.
Според мен една от основните причини за рядкото използване на домашния арест като мярка за неотклонение е липсата в закона на конкретно регламентиране на реда за неговото изпълнение. В тази връзка следователят не е склонен да избере домашен арест, тъй като без подробна процедура за наблюдение на лица под домашен арест тази мярка може да не е достатъчна за спиране на престъпната дейност и лесно може да бъде нарушена.
- Проектът на новия Наказателно-процесуален кодекс на Република Казахстан включва разпоредба за въвеждането наново процесуално лице - съдия-следовател, който вече няма да участва в разглеждането на делото по същество. Какво мислите за необходимостта от разширяване на неговите функции?
- Въвеждането на институцията на съдия-следовател според мен е една от формите за по-нататъшно подобряване на съдебния контрол на досъдебния етап на наказателния процес и се основава на разпоредбите на Конституцията на Република Казахстан, която провъзгласява съдебната власт за независим клон на държавната власт. Въз основа на значението на укрепването на принципа за гарантиране на защитата на личността, стриктното спазване на нейните конституционни права и свободи, държавният глава многократно е отбелязвал необходимостта от разширяване на институцията на съдебен контрол върху разследването като начин за осигуряване на бързо и ефективно възстановяване на нарушените права и постигане на справедливост. Все пак съдът е независим, необвързан с ведомствени интереси и не отговаря за разкриването на престъпления.
В същото време въпросът за разширяване на функциите на съдия-следователя остава спорен, тъй като при решаването му трябва да се има предвид, че границите на правомощията на съдия-следователя не трябва да предрешават въпроси, които в съответствие с този кодекс могат да бъдат предмет на съдебно разглеждане при решаване на наказателно дело по същество. По тази причина овластяването на съдия-следователя да проверява основателността на повдигнатите обвинения според мен е нецелесъобразно, тъй като такива въпроси не могат да бъдат решени без съдебно следствие и според закона следва да се решават при постановяване на присъдата по главното производство. В противен случай съдия-следователят ще дублира правомощията на съда при съдебно разглеждане на делата.
Освен това, както вече отбелязах,Въпросите относно наличието на достатъчно данни по делото, показващи участието на дадено лице в извършването на престъпление по повдигнатото му обвинение, както и правилната квалификация на действията на следователя при подаване на заявление за разрешение за арест, се решават от съдията при разглеждането на тази петиция в съответствие с член 150 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република Казахстан. Съответно не е необходимо тези въпроси да се отнасят отделно до съдия-следователя.