Защо авторът дава на Воланд правото да екзекутира и помилва (Учителят и Маргарита Булгаков)
И така, Берлиоз умря физически, но умря ли духовно? На големия бал на Сатана той е наказан по следния начин. Главата му се превръща в купа, тоест отива в забвение. Булгаков разбира това като ужасна болезнена трансформация на умния човек, с „живи, изпълнени с мисъл и страдание” очи на човек, в купа – безчувствено неодушевено нещо. Тоест, той страда за своите убеждения, това, в което е вярвал, след това му се е случило след смъртта.
И така, Майсторът и Маргарита са заедно, но щастливи ли са? Майсторът, уморен, психично болен, мъж и Маргарита, изтощена от дългото чакане на Майстора, влиза в сделка с дявола, губи природата си и я заменя с нова, ставайки вещица в името на господаря, в името на тяхната любов. Но Воланд и свитата му не ги оставят и виждат единствения изход. Смъртта... само тя може да им даде спокойствието, което цял живот им е липсвало и към което са се стремили и търсили твърде дълго. Те повярваха и бяха възнаградени според вярата си. Но защо мир, а не светлина? Вероятно защото Майсторът отказа да се бори за любовта си, за живота си и за живота на своя роман. Майсторът, който е написал романа, който е вложил толкова много усилия в него, спря душата си наполовина и в резултат на това романът не е завършен и едва в последния момент той го завършва само с една дума „Безплатно!“.
Образът на Понтийски Пилат демонстрира вътрешната борба на личността и затова е драматичен по свой начин. В човека се сблъскват два неравностойни принципа: личната воля и силата на обстоятелствата. Йешуа духовно превъзмогна последното; на Пилат не му беше дадено това. Като човек той не одобрява смъртната присъда, бунтува се срещу нея, но като прокурор я отстоява. Йешуа е екзекутиран, но Пилат няма чувство за завършеност, той не вярва, че Га-Ноцри е мъртъв. Разговорът още не е приключил и Йешуа нямаше време да му каже нещо много важно. ПонтийскиПилат предаде единствения си приятел, стана страхлив, а страхливостта е най-тежкият грях, смята Йешуа.
За това той беше наказан, но му беше простено, защото повярва. Авторът провъзгласява: победата на злото над доброто не може да бъде краен резултат. В края на краищата дори прокураторът, който осъди нещастния скитник на смърт, нареди Юда да бъде тайно убит. Доброто се крие в злото и прави, макар и страхливо, възмездие за предателството. Борбата между доброто и злото. Светът се основава на борбата на противоположностите. Булгаков М.А. провъзгласява идеята за единството на доброто и злото. "Светлината не може да съществува без сянка." Затова писателят взема за епиграф думите на Гьоте от „Фауст“: „Аз съм част от онази сила, която винаги желае злото и винаги прави добро“.