Защо човекът все още яде месо. Кратка история на яденето на месо
Много вода е изтекла под моста, откакто нашите предци питекантропи за първи път са опитали месо, така че никой не може да се съмнява, че готвенето на месо има по-малко богата и древна история от историята на човечеството като цяло ...
Изглежда, че всичко започна с месо. Светът се върти около месото, а на човек му писна само от месо ... Колкото и да е! В резултат на дълги спорове, демагогия, изчисления, изследвания и методи за научно насочване към небето, историците единодушно се съгласиха, че нашите предци са били вегетарианци, които са яли животинска плът само по време на лични психологически кризи.
И едва с настъпването на големия ледников период, когато обикновената храна под формата на плодове, ядки и зеленчуци стана недостъпна за тях, нещастните древни хора неохотно трябваше да започнат да ядат месо, за да не потънат в забрава и да не повторят тъжната история на динозаврите. Но навикът е втора природа, както казваше Аристотел (който между другото самият беше пламенен почитател на вегетарианството) и дори след края на ужасното студено време древните хора продължиха да дъвчат месни деликатеси или поради установени традиции, или поради банално невежество.
С появата на печено говеждо месо и пържоли на „масата“ на неандерталеца всъщност се променя начинът на живот на първобитния човек като цяло. Не само стомахът се трансформира поради високото съдържание на калории в месото, но също така върху скромния древен живот беше наложен голям и дебел отпечатък под формата на необходимостта винаги да имате това „месо“ под ръка. От тук идваха кокошки, патици, крави и други прасета.
Но нашият човек, който по това време вече беше голям гурме по отношение на горните месни продукти, изведнъж осъзна, че е дошло времето за високоНеандерталска кухня и, воден от неистов жажда за красота, той насади малко месо от бик на пръчка и седна замислен до огнището, без да осъзнава, че по този начин постави началото на ерата на месото ...
Даосите никога не са яли месо. Най-строгото вето върху месото е разширено от Буда и върху неговите ученици, да не говорим за гореспоменатия Аристотел и неговите приятели философи естетици. Но от друга страна, жреците на всички народи, които са принасяли месо в жертва на самите богове, са го яли. А как ядяха месо във Франция! Как са го яли в Англия, Испания и други европейски страни, които в миналото са се славели като най-големите кулинарни люлки! Средновековие, Ренесанс, Ново време...
В продължение на много епохи връхната точка на всяко парти беше нещо месно. Месо на шиш по скандинавски на шумни викингски "партита". Лукул пирува и прочутите си телешки ескалопи. Весели румени прасенца с ябълка в уста от Луи XIV. Месната "мода" се разхождаше по света със скокове и граници. В онези дни всеки уважаващ себе си човек се опитваше по някакъв начин да изненада изтънчените си гости, като улови дъха на епохата в екзекуцията на месо върху ястие.
Минаха години, отлетяха векове, инквизицията преследваше вещици, експанзията разшири границите на държавите, полите и корсетите шумоляха, виното се лееше, а месото все още оставаше цар на масите на джентълмени и плебеи. Но 21 век вече е в двора. Не може да се каже, че месото се е превърнало в нещо невъзможно и немислимо досега. На този етап от развитието на човешката култура ние сме обречени на неизбежно завръщане към корените. Историята се повтаря и може би това е същността на цялото ни съществуване.
Да, отишли сме далеч от древните племена и техния канибализъм, а рафтовете на супермаркетите на съвременните мегаполиси просто се пръскат с всякакви ястия. С малко желание и големи възможности всеки от насправото да опитате нещо много екзотично и страшно, като филе от пекинска усойница или щраусови крилца в галета. И дори най-невежото в кулинарните умения дете ще назове набързо поне 20 месни ястия. Но както и да е, плътта на заклано животно вече не е култ, а само важен хранителен елемент, необходим за пълноценното съществуване на съвременния хомо сапиенс.
С нов кръг от историята посегнахме към миналото. В очите на новия човек светна някаква невидима светлина, която може би е микроскопично отражение на онова древно огнище, в което нашите пра-пра-дядовци са се топлили през ледниковия период. Може би затова сме толкова неистово привлечени от новомодното ястие със сурово месо - карпачо, което вече не се готви само от мързелив готвач.
И любимите ни звезди предават от телевизионните екрани за ползите от растителната храна, а някъде отгоре тихо отеква гласът на стареца Аристотел...