Защо детето започва да си блъска главата, когато е палаво
Син 1.4. Когато му се скарам или нещо не според него, той може да се приближи до стената или масата и да започне да си блъска главата. След това започва да плаче. Може да падне на пода и също да си удари главата. Ходихме на невролог, каза че няма отклонения. Не мога да разбера дали е толкова палав или привлича вниманието към себе си. С по-голямото дете нямаше такива проблеми. Кажете ми, може ли някой да попадне на подобен?
Ако невропатологът каза, че няма отклонения, тогава вашето дете просто показва капризите си по този начин. Всички деца са различни. Синът ми, 1,3, разбира се, не си бие главата, но ако нещо не му е наред, започва да плаче много и да ме удря по лицето. Няма значение кой го е наранил. Дъщерята понякога не споделя играчки, съпругът може да му забрани да вземе нещо. Така че той все още ме удря в лицето. В такива моменти му казвам, че не можете да биете майка си и да се опитвате да го разсеете с нещо, защото вниманието на децата бързо се превключва. Винаги работи. Забелязах, че такива капризи се появяват, ако известно време не съм се занимавал с него, а с икономически дела. Гледайте и вие, може би детето наистина привлича вниманието ви.
И моето на почти три годинки също му бие главата. Отначало той започна да се бие преди годината, удари баща си. Но таткото не реагира и детето осъзна, че може да остане ненаказано и дори сега може да го удари с главата. Той се опита да ме удари с глава в главата, на което аз му направих същото и той започна да плаче. След това обясних, че не можеш да биеш майка си, това боли майка ти, точно както ти си сега.
Но капризите не спряха и сега, на три години, той също може да си удари главата във вратата. И реве, а после отива да го жалят. Това определено е неправилно поведение на бебето. И знам, че трябва да се борим с него. Тук търсимдобър психолог да започне да практикува.
Да, това е да удариш, после да отидеш да съжаляваш
Синът ми също ме бие в лицето, независимо от домакинската работа, заета ли съм или играя с него. Ако нещо не му харесва, той лесно замахва и се опитва да удари по-силно, а след това гледа реакцията ми. Определено щях да започна да му обяснявам, че е невъзможно да се направи това, че боли майка ми, че си направил нещо лошо и т.н. Понякога дори аз се правех, че плача и повтарях: "Смили се над майка ми, много ме боли!" Синът започна да ме гали по главата или да ме прегръща. Но нямаше как да отклони вниманието му. Тогава всичко си отиде за него. Но знам със сигурност, че е невъзможно да ударите дете в отговор, в противен случай ще има огледален ефект, защото нашите деца копират нашите действия.
Така че вие сами отговорихте на въпроса си - детето си бие главата, когато не получава това, което иска. По този начин децата се опитват да манипулират родителите си. Малките деца на възраст от една до три години са един вид психолози. Ако нещо е забранено на дете, то веднага започва да плаче, а някои също започват да бият главите си в стената или пода. Освен това такива удари не могат да бъдат слаби. По-големите деца могат да отправят вербални заплахи, да плашат родителите си, като удрят главите си в пода.
Проблемът може да е и нещо друго. По същия начин едно дете не може да получи нещо, но изпада в истерия, не само за да го получи от родителите, но само поради негодувание. В такива случаи бебето е сплескано на пода, пищи и със сълзи на очи удря главата си в пода. Детето не може да изхвърли целия поток от агресия върху един от възрастните и то го поема върху себе си. Психолозите наричат това явление автоагресия.
Ако детето е извършило такъв трик на обществено място, тогава се препоръчва да не обръщате вниманиеобкръжението и техните осъдителни възгледи. Трябва да помним, че повечето деца правят абсолютно същото. Най-доброто решение на този проблем е да не следвате капризите му, в противен случай подобни лудории няма да спрат. Необходимо е да се преструва, че майката си тръгва и го оставя сам. След няколко минути той ще дойде на себе си и, като види, че избухването не работи, сълзите веднага ще изсъхнат и детето ще стане и ще хукне след родителя. След известно време след случилото се, когато детето дойде на себе си, трябва да обсъдите случилото се с него. Трябва да се подчертае, че родителите напълно разбират чувствата му, но е невъзможно да купят това, което иска.
Ако нищо не помогне, тогава единственото решение на такъв проблем може да не е снизхождението, не опитът да се спре детето, а игнорирането. Още по-добре е да му предложите възглавница или някакъв мек предмет, за да излеете целия си гняв. Направете това няколко пъти и навикът да постигате това, което искате, като удряте стените с глава, веднага ще изчезне.
Възможен е и малко по-различен вариант. Понякога по време на тези детски петиции можете да забележите, че изражението на лицето на детето изобщо не се е променило и няма сълзи. Той тихо играе с играчките си. Нещо повече, едновременно с тези дейности то може да гледа родителите си и дори да се усмихва. Така той наблюдава реакцията на другите.
И в този случай най-добрият вариант би бил да игнорирате и да не показвате на бебето, че по този начин може да привлече вниманието. Не си струва особено да се тревожите за здравето му, защото такива удари нямат голяма сила и следователно не могат да навредят.
Необходимо е да се направи правило, че е необходимо да се защитават позициите. Детето трябва да разбере, че не всичко му е позволено. Но има моменти, когато можете да направите отстъпки. Например, ако сте подготвили една дреха за детската градина и детето исканоси друга. Не бива да му отказвате такива дреболии. И не забравяйте да прегръщате и галите детето по главата. Това не е показател за слабост, а показател за любов към него.