Защо дойде тук
Живея сам и съм добре
Минах през площада и седнах на една пейка да си почина малко, а до мен бяха същите тези пенсионери.
Недалеч от магазина се образува шумна компания от хора на средна възраст, които оживено обсъждат нещо; дами се разхождаха по павираните пътеки, между другото, всички издокарани - летни шапки, мъниста, чорапи под сандали, малки чанти. А на съседната пейка имаше дядо на около осемдесет години и спретната, тиха старица с прическа.
Дядо - веднага става ясно, че майсторът на такава комуникация - явно беше спокоен. Виждайки свободните уши на бабата, той плавно „седна“ върху тях и започна да я учи на ума.
- Тогава защо дойде тук? – попитал дядото съседа си. - Да бъдеш запознат? Защо трябва да се опознавате, когато всички вече трябва да умрем тук? - Хи-хи, - старата дама се засмя тихо. Не е ли това, което казвам? Вече ни е време всички да умрем, а ние тук се разхождаме. Ясно е, че на човек му е скучно, но вие, жени, ще полудеете. Езикът ти е като помело, дълъг и без кости, няма да те оставиш да умреш нормално с разговорите си: прави го тук, бий го тук, не си хвърляй чорапите тук, мий чинията тук, не казвай дума тук.
Баба пак се засмя: - Хи-хи - Не говоря за това? Случай! Познавам брат ти, - дядото дори се надигна малко. - Е, ще докараш до бяло, няма живот при теб. Вече петнадесет години живея сама и съм добре! Исках - легнах, исках - стоплих чая, исках - пуснах телевизора и никой не ми каза. Нямаше ли да живее сам? О, какво си, неКакво! Ето, питам те, защо дойде тук, а? На входа на служителите, може би, не? Наистина ли нямате магазини там, трябва ли да ходите на площада? Ясно е, че тя е дошла тук, за да се запознаят, какво наистина. Скучно ли е да си сам, бе? - Скучно, да - потвърди бабата. - Е, казвам, че брат ти, жените са в пъти повече, а нашите са малко, мъжете умират по-бързо. И всички защо? И защото, докато живеете с вас, не давате почивка, изпивате живота от нас, селяните. Не, трудно е с теб и не ми трябва брат ти - жена - за нищо. И така, какво ми показваш?
Баба извади от чантата си шишенце с лекарство.
- И какво? - дядото сложи очилата си, започна да гледа флакона. - Купихте ли го? И за кого го купихте? Или живейте така или умрете, защо имаме нужда от лекарства? Никакви пари не им стигат, но всички умират. Продължавай все така, не си хаби парите. И тогава брат ти в аптеките обича нещо ... И какъв е смисълът? Но никаква.
Баба въздъхна. Дядо свали очилата си, доближи мобилния телефон до очите си, погледна, примижавайки, времето и стана от пейката. Оправих ризата и шапката си.
- Ела утре, не бой се, обичам такива мълчаливи. И познавам брат ти - не си затваряш устата, невъзможно е да вмъкнеш думи. А ти си нищо, гледам, слушаш все повече и повече, така е. Е, ще дойдеш ли утре или нещо такова? - Ще дойда - каза бабата и се усмихна. - Хайде.
Дядо отиде, изправи рамене. Специалист, знае много за жените.
А на съседната пейка пенсионерите се скараха и се разотидоха, недоволни един от друг.
От писмото на Алла Снимка: Depositphotos/PhotoXPress.ru