Защо Ходорковски е в затвора?
Бившият старши съветник на Европейската банка за възстановяване и развитие и заместник-председател на Централната банка на България Дмитрий Тулин пише:
Присъдата на Хамовнишкия съд по „второто дело“ на Лебедев-Ходорковски предизвиква у мен смесени чувства. Не мога да се съглася нито с либералната опозиция, нито с политическата власт в оценката на ситуацията. Позицията и на тези, и на другите ми изглежда едностранчива и пристрастна.
Парадоксално, но от формалноправна гледна точка една осъдителна присъда може дори да е съвсем легитимна. Да вземем за пример човек, който е откраднал телевизор от съсед, продал го е и е вкарал парите в банката. При желание такова лице може да бъде обвинено не само в кражба, но и в неплащане на данъци и дори в легализация на доходи от престъпна дейност. Някъде в Америка това е нормална правоприлагаща практика.
Дори две-три години преди ареста на Ходорковски, когато Михаил Борисович беше в зенита на своята икономическа и политическа мощ и като цяло се смяташе за „приятел на Кремъл“, трябваше да се запозная с вътрешен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), където работех по това време. Докладът съдържаше анализ на финансово-икономическото състояние и корпоративната култура на петте най-големи частни петролни компании в България. Целта на проучването е да оцени перспективите пред ЕБВР да поеме кредитни и инвестиционни рискове върху българския петролен сектор. И така, според резултатите от този анализ, три от петте разглеждани компании, включително Юкос, бяха изключени от списъка на потенциалните клиенти на ЕБВР поради неприемливи данъчни рискове.
Експертите на ЕБВР сравниха реалната данъчна тежест на българските петролни компании, използвайки много прост показател: съотношението на размера на платените данъци към обема на добития петрол.Оказа се, че Юкос е "данъчен аутсайдер". Тоест на тези, които са плащали няколко пъти по-малко данъци за тон произведен петрол от „данъчните лидери“. По този начин твърдението на защитниците на ЮКОС, че "никой не е плащал данъци", не издържа на контрол. Българските петролни компании се различаваха значително по данъчна култура, а ЮКОС уверено си поделя последното или предпоследно място по реална данъчна тежест в целия български петролен сектор. Тоест фирмата беше много яко „устроена“ и данъчните претенции към нея бяха абсолютно справедливи.
Характерно е, че другите две петролни компании, които бяха заличени от списъка на потенциалните бизнес партньори на ЕБВР поради високи данъчни рискове, също впоследствие имаха големи проблеми от българските данъчни власти - почти едновременно с ЮКОС. Те бяха принудени да платят големи просрочени данъци заедно с глоби и санкции. Вярно е, че самите петролни компании не бяха ликвидирани и срещу техните собственици не бяха образувани наказателни дела.
В един идеален свят законът трябва да е еднакъв за всички. За еднакви престъпления хората трябва да носят еднаква отговорност. В реалния, несъвършен живот това не се случва – нито у нас, нито по света. Следователно протестите на западните политици за това, че съдебните присъди по делото Лебедев-Ходорковски са политически мотивирани, изглеждат лицемерни. Политиката като цяло е лицемерно нещо. Ето какво каза бившият американски президент Роналд Рейгън за това: „Казват, че политиката е втората най-стара професия. Но стигнах до извода, че тя има много повече общо с първата. Веднага след ареста на Ходорковски попитах моите американски колеги банкери как биха оценили шансовете вамериканския съд на техния предприемач, който не плаща данъци и в същото време е личен враг и политически противник на президента на САЩ. Прогнозата на банкерите беше недвусмислено неблагоприятна за потенциалния противник на американския президент. Има само едно: или плащайте данъци и като цяло бъдете кристално чисти във всички отношения, или стойте настрана от политиката.
КАКВО ОТКРАДНА ХОДОРКОВСКИ
Мнозина сега казват, че Лебедев и Ходорковски са осъдени отново за едно и също, чисто данъчно престъпление. Да речем, те наистина не могат да плащат данъци и вече са осъдени за това. Но кражбата на петрол и пари от собствената ви компания е пресилено! Дори ако някои схематични транзакции, извършени от ръководството на ЮКОС, могат да се тълкуват от формална гледна точка като кражба на активи, всъщност те са били въображаеми, фалшиви транзакции, прикриващи укриването на данъци. И освен с неплащане на данъци, те бяха „пришити” и с кражби и легализации! По форма изглежда оправдано, но по същество – погрешно, несправедливо. В крайна сметка това не е истинска кражба: не можете да откраднете собственост от собствената си компания!
Не мога да се съглася с подобни твърдения: кражбата от собствената ви компания е много възможна. Мениджърите често крадат от собствениците. И основните собственици (в тайно споразумение с мениджъри) мамят миноритарните акционери. И това е много честа практика. Няма да твърдя, че Лебедев и Ходорковски лично и конкретно са се занимавали с тази грозна работа. Но ако абстрактните лидери на компанията са изтеглили част от печалбата си от данъци, тогава това може да стане само чрез изтегляне от компанията на част от активите (материални или финансови - няма значение). Няма да даваме легална дефиниция на тези действия (например да ги наречем кражба). Но следизтегляне на активи от компанията, някой трябва да стане бенефициент, бенефициент, мениджър на тези средства.
Тези пари могат да бъдат присвоени от основните собственици на компанията и/или мениджъри, могат да бъдат използвани за благотворителни цели, могат да бъдат реинвестирани в компанията. Но във всеки случай всичко това се случва без знанието и съгласието на миноритарните акционери, с нарушаване на техните законни права - и с това не можете да спорите. Дори и ръководството на компанията да иска да сподели получената данъчна облага „честно“ с миноритарните акционери, това е невъзможно дори чисто технически! Невъзможно е официално да се обяви на общо събрание: „Тук не сме платили малко данъци, така че господата акционери могат да получат парите, които им се полагат в касата“. Всякакви действия за укриване на данъци в компания като Юкос нарушават интересите не само на държавата, но и на миноритарните акционери, „непосветени“ в данъчните схеми. Тъй като повечето миноритарни акционери биха предпочели тяхната компания да показва пълна печалба във финансовите отчети, да плаща данъци върху нея и след това да изплаща дивиденти върху останалата част от печалбата.
Но дори разбирането, че ръководителите на ЮКОС са се държали, меко казано, нечестно, недостойно както спрямо държавата, така и спрямо миноритарните акционери, не ме кара да се съглася нито с първото, нито с второто изречение срещу Лебедев и Ходорковски. Считам тези присъди за прекалено тежки, неадекватни на конкретните български исторически условия.
МАТЕРИАЛИ ПО ТЕМАТА:
Абонирайте се за нашия каналв Yandex.Zen