Защо имам нужда от това (Олга Тучка)
Защо ми стана скъп? И защо искам да бъда с теб Гушкай се, бъди по-мил и по-близо, Не мога да си кажа!
Може би защото Не можеш да намериш по-хубав, И че няма никой на света На кого да кажа това!
Твоето съществуване е някъде Далеч от мен, Казва ми, че няма на света Кой може да бъде по-любим от теб!
Стихове ми посвещаваш, Вече има доста! И всяка сутрин срещам С усмивка, превърнала се в надежда за мен!
Признавам ти любовта си Дори и под формата на поезия. В душата си издигнах себе си Ти си паметник неръкотворен.
Така че кажи ми какво не е наред с мен? И защо страдам? Може би това е така, защото За какво да излея душата си тук за теб?
О, как бих искал да говоря с теб С часове, без да забелязвам времето. Е, какво мога да направя със съдбата? Далече си и да се съберем, не знам!
Но все пак, докато съществуваме, Ще се помним И страст, и нежност, и любов Няма да ви кажа и на моя приятел!
Ти си само моя, чуваш моите! Никога няма да се разделя с теб, Никога няма да те забравя, Жалко, че не виждаш очите ми!
В тях ето и нежност, и любов Само за теб, Но ще се повтори ли това отново? Няма да си отговоря със сигурност!
Питах се неведнъж: Ами ако се срещнем, съдбата няма да ни даде? Но знам със сигурност, че тя Подарете ни спомен един за друг!