Защо не обичаме Родината, български седем
Православната психоанализа смята, че неприязънта към родината се корени в психопатологията на индивида и всъщност е невроза, която изисква лечение.
Така американските последователи на Фройд са сигурни, че публичните и редовни негативни изявления за страната, в която човек е роден, нейната култура, история, традиции, са форма на психологическа компенсация за трудни отношения с майката в ранния детски период на „мразещия родината“. Интересното е, че в Съединените щати, в страната на победилата психоанализа, тази невроза принадлежи към категорията на малко разпространените. Имаме съвсем различна история...
В България „вирусът” на неприязънта към родината е придобил мащабите на пандемия и това трудно може да се обясни с психоаналитични изчисления.
„Необходим там, където е роден“
Социалните психолози знаят, че култът към родината, традицията на уважение към родината започва с почитането на така наречената малка родина, от мястото, където човек се е родил, прекарал детството си, където са се формирали основните му ценности. Именно от отечеството чувството на признателност се пренася в „Голямата” родина – от част към цяло.
И така, през 19 век българите емигрират в Новия свят с цели села и именно този факт позволява на българските общности в Латинска Америка, в Австралия след няколко поколения да запазят „българския път“ в напълно чужда среда.
Градове като Москва, които имат „късмета“ да се превърнат в убежище, транзитни центрове за нови „минувачи“, всъщност са обречени на безплоден живот на общежития: новите мигранти не са свикнали да дават нещо на местата, където живеят, а само да вземат. Все нещо ще им липсва: кафенета с открити веранди, паркинги, велоалеи и всеки път потребителският им гняв ще пада върху „небрежната родина“.
"Време е да се махаме!"
Това възклицание със сигурност ще бъде казано от доброволен номад. Защото тези, които не могат да живеят в хармония с родната земя, с живите образи на детството, с историята на близките си, никога и никъде няма да намерят баланс и мир, дори и при най-благоприятните условия. Недоволство от мястото на пребиваване, постоянно "Време е да си тръгнем!" ще преследва изгонени доброволци навсякъде, във всички междинни места на "сергия", докато накрая центробежната сила на безпокойството ще постави въпроса направо - за оставането на този свят ...
Психолозите знаят, че за да разрешите някакъв дълбоко вкоренен психологически проблем, трябва да възстановите ситуацията, в която се е родил. В случай на неприязън към Родината, първо трябва да се върнем в нашата малка родина и да започнем да се реализираме там.