Защо поетът Константин Случевски е смятан за пропаднал гений – Български в
"Уикипедия" в статията за Случевски твърди, че "никой от българските поети с име няма толкова много слаби стихотворения. "Съгласни ли сте?
Да, светът и всичките му основи -
Собствен за всеки от нас!
Аз умрях - целият свят изчезна!
Ти се роди - нов възникна:
Колкото по-сигурно, толкова по-пълно,
Колкото по-ярка е мисълта на душата ти!
Константин Константинович Случевски е роден през 1837 г. - в злощастната година на смъртта на Пушкин. И изглежда, че това обстоятелство мистериозно определи съдбата му.
Елена Тахо-Годи:През целия си живот Случевски, доколкото е могъл, съзнателно се стреми да поддържа традицията на Пушкин и да увековечи паметта на великия поет, с когото е толкова мистично свързан от годината на раждане. Но неговата поетика, разбира се, е съвсем друга, не на Пушкин - не напразно той се оказва толкова интересен за символистите.
Струва ми се, че поезията на Случевски се е превърнала в работилница за тях. Влязоха в поезията му, взеха всичко, което харесаха, но кой обича да се позовава на първоизточника? Не е ли затова Случевски забравен?
Случевски се смята за провален гений. Какво му попречи?
За нас от „Български вестник” това е особено любопитно обстоятелство.
Елена Тахо-Годи:Да, Случевски беше руган като държавен служител, но въпреки това съдбата беше доста милостива към него като поет и човек: до края на живота си той намери щастие в ново семейство и получи обществено признание, дори беше обявен във вестникарски публикации за „цар на българската поезия“, но най-важното – намери „приятели от последните си дни“, кръг „Петъците на К. .К.Случевски" възникна около него, къдетоидват бъдещите идоли на българския символизъм - Владимир Соловьов, Балмонт, Мережковски със Зинаида Гипиус, Сологуб, Бунин. Но никой от тях не разбра, не прие с душата си „Песни от гроба“, които Случевски написа, избледнявайки през 1904 г. в любимия си дом в Уст-Нарва. „Умрях – целият свят угасна.“
Не дръжте бронз или книги,
Нищо ценно от миналото,
Всичко, повярвайте ми, търговецът на боклуци ще вземе,
Всичко ще върви ръка за ръка - без съмнение.
Тези почтени хора отминаха,
Да докоснеш миналото със страх,
Онези, които ценят писмата на бащите си,
Пазете спомените им живи.
Къде са тези стари къщи -
С техните побелели старци?
Къде са дядовците? Къде е тяхното преживяване на ума,
Къде са думите им - не шеги с думи?
Целият свят е пълен с нашите сърца!
Какво да си пожелая, какво да потърся обновяване.
Това, което пише тук, изобщо не съм го писал, -
Оставих живота си зад гърба си;
Това са кукли от стари пеперуди,
Забелязва се следа от времева трансформация.
А душата ми - какво да търся пеперуди!
Сега е добре да пърха някъде,
Никога и никъде не го намирайте,
Защото няма път в нея, разпуснатата.