Защо смятаме, че германците нямат чувство за хумор - BBC News Bulgarian Service
Споделете съобщение в
Външните връзки ще се отварят в отделен прозорец
Външните връзки ще се отворят в отделен прозорец
Ако германците не са глупаци да се смеят и да ценят добрия хумор, тогава как се е появил този обиден за тях стереотип и на какво се основава?
Сълзи от смях се търкаляха по бузите ми, а аз аплодирах толкова силно, че дланите ми почервеняха. В същото време бях изненадан от собствената си реакция.
Все пак присъствах на представлението на немски комик в един от берлинските клубове. И в същото време ми беше невероятно смешно - ситуация, която не се побираше в главата ми, пълна със стереотипи!
Германците ценят добрия хумор - това се потвърждава от нарастващата популярност на концертните зали в Берлин, където се изявяват комедианти.
Всъщност комедията има дълбоки корени в немската култура. Това важи особено за политическата сатира и фарс.
Проучване на Badoo.com от 2011 г. обаче класира германците като най-малко обичащата забавления нация, което допълнително затвърждава стереотипа, че нямат чувство за хумор.
"Не знаех за този стереотип. Научих за него само от разговори с англоговорящи", ми каза Никол Риплингер, учителка по английски и френски от Саарбрюкен. "И не мисля, че ние самите смятаме, че сме без чувство за хумор."
„Наистина обичам хумора, особено иронията и присмехът към недостатъците на обществото“, добави тя.
Всъщност това, за което тя говори, има дълга традиция в Германия, където за сатирични предавания ителевизионните програми в стил кабаре обикновено избират политически и социални теми табу.
И така, как се появи този обиден стереотип?
Никола Маклеланд, професор по германска лингвистика в университета в Нотингам в Англия, смята, че изграждането и приемането на вицове в различните култури зависи от това как са подредени самите езици.
Маклеланд обяснява, че хуморът обикновено използва двусмислие, множество значения на една дума или структура на изречението, която създава допълнително значение. Именно това придава комични елементи на ситуацията, описана във вица.
Например, английската фраза "we saw her duck" има две значения: или ние видяхме патица, принадлежаща на нея (съществителноduck), или ние я наблюдавахме как се патица, за да избегне опасност (глаголduck).
На немски език обаче фразите са изградени по различен начин. Едно съществително име може да има един от три различни рода и да бъде в един от четири падежа. Глаголите също имат много различни форми.
Точното значение на едно изречение зависи от правилното използване на рода и падежа, което в крайна сметка влияе върху начина, по който германците се шегуват.
Можем да кажем, че на немски е по-трудно да се шегуват, тъй като граматиката на този език изисква точността на изявлението.
Немският обаче има нещо, което, да речем, английският няма: способността да свързва думи, за да образува сложни съществителни.
Немският език е един от малкото, които имат тази възможност, една дума може да бъде създадена от няколко други думи, напримерschadenfreude, която съчетаваschaden(вреда) иfreude(удоволствие).
Сложните съществителни често не могат да бъдат директно преведени на други езици, така че вицовете, които използват такива думи, просто няма да бъдат разбрани от хора, които не говорят немски.
Професор Маклеланд ми обяснява това с друг пример: „Защо не можеш да вземеш часовник, ако го изпуснеш? Защото нямашUrheberrecht.“
Като цяло способността на немския език да изразява точно смисъла води до факта, че дори немците, които говорят отлично английски, често се възприемат от британците като твърде специфични.
А това от своя страна създава впечатлението, че германците са честни и сериозни, но със сигурност не весели.
Кристиан Бауман, адвокат от Нюрнберг, който е обиколил света достатъчно, за да усети разликата в културите, е съгласен, че особеностите на езика може да играят основна роля за това, че германците се смятат за неспособни да се шегуват добре.
По време на едно от първите си пътувания до САЩ той постоянно се опитваше да превежда мислите си от немски на английски в разговори, дори когато се шегуваше.
В резултат на това той просто не беше разбран. А на някои прямотата на речта му изглеждаше груба.
„Мисля, че когато се опитате да преведете буквално от немски на английски, губите много от това, което прави шегата смешна", казва Бауман. „Но когато трябва да обясните шега, хуморът напълно изчезва."
Културните различия също играят голяма роля, казва той.
„На английски винаги си много учтив, дори когато критикуваш нещо. На немски е различно. Ние ще изразим всичко, което мислим, затова, естествено, на англоговорящите изглежда, че немците са логични, груби (въпреки честрахотни инженери) и не мога да се смея“, казва Бауман.
Германският комик Кристиан Шулте-Лох е съгласен с това. Добре запознат със стереотипа на немското чувство за хумор, той пише в новата си книга Zum Lachen auf die Insel („Англия със смях“), че германците са твърде честни, за да бъдат учтиви, а англичаните са твърде учтиви, за да бъдат честни.
Въпреки това Шулте-Лох, който често гастролира в чужбина, смята, че подобен стереотип дори му помага по време на представления.
Например, откривайки шоуто в лондонския Top Secret Comedy Club, пълен до краен предел, той започна със собствената си националност.
„Здравейте, аз съм християнин и съм немски комик!“ Тук той направи пауза, за да остави публиката да реагира.
„О, виждам, че вече не очакваш нищо смешно от мен. Всичко е наред, просто ще дам всичко от себе си!“
Можете да прочететеоригиналана тази статия на английски на уебсайтаBBC Travel.