Застрахователни премии за компенсации на служители на предприятия на териториятаNorth Fare
Автор:М. В. Подкопаев
В параграф 7 от част 1 на чл. 9 от Закона за осигурителните вноски [1] гласи, че разходите за пътуване на служителите до и от мястото на ваканция и разходите за превоз на багаж с тегло до 30 кг, платени от платеца на застрахователни премии на лица, работещи и живеещи в Далечния север и еквивалентни райони, не подлежат на застрахователни премии в съответствие със законодателството на Руската федерация, трудовите договори и (или) колективните споразумения.
В същото време, за случаите, когато такива служители пътуват извън територията на България, се обяснява как се изчислява стойността на пътуването, което не е напълно освободено от застрахователни премии, а само в частта, свързана с пътуване през територията на Руската федерация. Тарифата се изчислява от мястото на заминаване до контролно-пропускателния пункт през държавната граница на Руската федерация, включително международното летище, където служителите преминават граничен контрол на контролно-пропускателния пункт през държавната граница на Руската федерация.
Възниква въпросът: защо в този случай Министерството на труда настоя за изменение на параграф 7 от част 1 на чл. 9 от Закона за осигурителните вноски (очевидно тази промяна е по инициатива на посоченото ведомство)? Отговорът на този въпрос обаче е лесен за намиране. Така чиновниците възнамеряват да се "справят" с неблагоприятната за тях съдебна практика.
С други думи, при пътуване извън България с въздушен транспорт без кацане на най-близкото до мястото на преминаване на Държавната граница на България летище, на компенсация подлежат реално извършените разходи за полет по най-краткия маршрут до мястото на ползване на почивката и обратно.пропорционално на разстоянието на полета по въздух над територията на България, въз основа на съотношението на разстоянието от българското летище на отпътуване (пристигане) до държавната граница на България по маршрута на въздушния пътнически транспорт към общото разстояние на полета от българското летище на отпътуване (пристигане) до чуждестранното летище на пристигане (заминаване), умножено по цената на посочения полет в рубли (отношението на големия кръг в България към общия голям кръг в проценти).
В този случай голям кръг в България се разбира като най-късото разстояние от българското летище на заминаване (пристигане) до държавната граница на България по маршрута на въздушния транспорт, общ голям кръг е разстоянието от българското летище на заминаване (пристигане) до чуждестранното летище на пристигане (заминаване) по маршрута на въздушния превоз на пътници.
Е, сега след внасяне на промени в параграф 7 от част 1 на чл. 9 от Закона за осигурителните вноски и съдилищата ще променят позицията си?
Съдиите на Върховния арбитражен съд обосновано определиха, че ако при контролно-пропускателния пункт през държавната граница на Руската федерация, когато служител лети до място за почивка в чужбина с директен полет без междинно кацане, сградата на летището, отворена за международен трафик, от който този служител тръгва, а не друг контролно-пропускателен пункт, който е най-близо до границата (например в рамките на железопътна или автомобилна гара), тогава с това тълкуване се поема задължението на застрахования да плаща застрахователни премии в зависимост от вида транспорт, който служителят ще следва до мястото на почивка и обратно, тъй като ако се следва с железопътен или автомобилен транспорт, застрахованият има право да не начислява застрахователни премии върху обезщетението за пътуване на служителя през територията на България впълен размер, а когато същият служител пътува до място за почивка в чужбина със самолет - само част от обезщетението. Това нарушава принципа за равно облагане на застрахователните премии.
Освен това този подход нарушава принципа на равни права на осигурените лица, тъй като размерът на вноските, кредитирани по личната сметка на осигурения, се поставя в зависимост от начина на преминаване на държавната граница.Съдиите посочиха, че въпросното обезщетение е един от начините за създаване на допълнителни възможности за добра почивка с цел подобряване и възстановяване на работоспособността извън северните територии на граждани, чието здраве е постоянно изложено на отрицателното въздействие на природни и климатични фактори. Поради това тази правна норма не може да се тълкува от гледна точка на икономическата обосновка за освобождаване от облагане на застрахователните премии само на част от обезщетението.
Арбитрите също така отбелязаха, че при прилагането на подхода на Министерството на труда съществува заплаха, че на първо място работодателите, които не са свързани с публичния сектор, ще търсят в колективни и (или) трудови договори да ограничат размерите на тези обезщетения само до суми, които не подлежат на застрахователни премии.
Така дори новата редакция на параграф 7 от част 1 на чл. 9 от Закона за осигурителните вноски според нас не следва да се отразява на констатирания от ВАС факт на несъответствие между позицията на Министерството на труда и конституционните принципи. Но как ще бъде на практика все още не се знае.
[5] Това решение, както и някои други, е взето след влизането в сила на новата редакция на параграф 7 на част 1 на чл. 9 от Закона за осигурителните вноски, въпреки че се касае за периода, в който е прилагана предишната редакция на посочената норма.