Земетресения в резултат на изпомпване на минерали от недрата
Развитието на енергетиката и непрекъснато нарастващата мощ на човешката цивилизация породиха други фактори, които унищожават околната среда с неизбежно нарастваща скорост. За да си представим визуално тази картина, нека сравним две твърдения на велики учени, направени през интервал от само 110 години - стойност в мащаба на историята е незначителна, а в геологията обикновено е незабележима, въпреки че за човек това е период от живот на четири поколения. „Ако всички народи, живеещи на Земята, се опитаха да разбият лавата, която изтичаше от исландските вулкани през 1831 г. и следващите две години, и се опитаха да я прехвърлят в бездната на океана, тогава те щяха да работят няколко хилядолетия и нямаше да изпълнят тази задача, комбинираните сили на цялото човечество са толкова незначителни в сравнение с обичайните заминавания на вода или огнени фигури в естествения свят.“ Твърдението принадлежи на известния натуралист от онова време Чарлз Лайъл. Световното население тогава е било 1 милиард души. Разбира се, работата, предложена на учените, е напълно безсмислена от гледна точка на здравия разум, но тази техника е използвана от него, за да демонстрира незначителността на човек от онази епоха пред могъщите сили на природата.
Минали са само 110 години. И през 1944 г. нашият известен сънародник В. И. Вернадски с основание пише: "За първи път човекът става най-голямата геоложка сила. Лицето на Земята се променя, девствената природа изчезва." По това време световното население е преминало само границата от 2 милиарда. В момента на Земята живеят 6 милиарда души, те вършат наистина гигантска работа за една година, извличайки повече от 15 km3 скали от недрата на Земята (много повече, отколкото се излива от отворите на всички активни вулкани). Но тази колосална работа, изискваща огромни жертви, разход на енергия и мисъл, много напомня на Сизиф, т.как от 15 km3 минерали, извлечени от дълбините, само 7% (или 0,48 km3) стават краен продукт, а останалото отива в сметища и отпадъци, които разрушават биосферата.
Известно е например, че при производството на 1 тон въглища се получават 4 тона отпадъци; за да се получи 1 кг злато, 25 хил. кг скала трябва да бъдат обработени и изпратени на сметищата, а за да се получи 1 л портокалов сок, 1 хил. л вода трябва да се изразходват само за поливане на дървета. В същото време средният американец за нормален живот се нуждае от различни продукти на ден в количество, равно на теглото му, включително 12 кг селскостопански продукти, 18 кг масло и керосин. Изчисленията на броя на химичните елементи, участващи годишно в глобалните техногенни и природни потоци в биосферата, и сравняването им с масите на елементите, участващи в процесите, наблюдавани в природата, показват, че до началото на последното десетилетие на 2-ро хилядолетие от н.е. техногенната човешка дейност вече не отстъпва по сила на природните сили. И през следващите десетилетия създадените от човека потоци ще надвишат естествените.
Резултатът от техногенната човешка дейност в някои региони е и понижаването на земната кора. Ако е само няколко десетки сантиметра, тогава има промяна в хидрологичния режим, климата и околната среда като цяло. Това се наблюдава например в Белобългария в радиус от 30 км от изчерпаните мини, в Украйна (Полесие, Калуш и други места).
Катастрофални явления назряват на Тазовския полуостров (България), където от много години се разработва едно от най-големите в света Ямбургско газово находище. През 1993–1994г служители на станцията за вечно замръзване регистрираха значително слягане на почвата. Поради същото слягане на почвата поради увеличения добивнефт залива Ханти-Мансийския нефтен басейн в България. Тези територии, както и част от полуостров Ямал, където се подготвя за разработване Бовваненковското газово находище, което Западна Европа чака, в крайна сметка просто ще бъдат наводнени с водите на Карско море поради инициирани от човека минни и геоложки процеси.
Анализирайки съвкупността от всички тези процеси, които са сравними по сила и дори на места превъзхождат естествените геоложки явления, протичащи в земната кора (особено ако обобщим последствията не само от добива на въглища, нефт и газ и други залежи, но и от наводняването на големи резервоари), можем съвсем основателно да предположим, че в недалечно бъдеще минно-геоложките и мелиоративните дейности на човека ще повлияят на общия маса на планетата и нейното центриране. В края на краищата сегашното положение на Земята и нейната ос в космоса в даден момент се дължи на разпределението на водни, минерални и газови маси, налягане в тях, както и влиянието на физическите сили, които са действали в началния период на формиране на планетата. Между другото, този възможен сценарий на развитие на събитията се споменава и в Библията, Псалм 59: "Боже. Ти разтърси земята, разби я: излекува щетите й, защото тя се тресе!" В сегашните условия човек трябва да се обърне преди всичко към себе си с молитва за помощ.
Човекът, „променяйки” природата или „борейки се” с нея, полага наистина героични усилия, които на пръв поглед са впечатляващи. Строят се сгради, най-малката от които (висока 3-5 етажа) тежи 15 хиляди тона. Дължината на напоителните канали вече е равна на два пъти разстоянието от Земята до Луната. Хиляди кладенци са пробити на дълбочина 5 км, десетки от тях са достигнали 7 км, а свръхдълбокият кладенец Кола е повече от 12 км, а сондирането се извършва дори в Антарктида (на станцията Восток от 1970 г.d покрити 2,5 km), където до 90% от запасите от прясна вода на планетата са концентрирани под формата на лед с дебелина 4,5 km, а възрастта на леда, извлечен от дълбочина 2,5 km, е 200 хиляди години. В някои мини рудите се добиват на дълбочина 4 km от повърхността на Земята, а въглищата се добиват на дълбочина 1 km или повече (само в Украйна има 36 такива мини). По време на минни и строителни работи годишно се премества толкова земя, колкото всички реки по света носят в океаните. Наистина е впечатляващо. Но ако беше възможно да се преместят заедно създадени от човека градски и селски сгради, сухопътни комуникации, рудодобив, резервоари, земеделска земя, тоест всичко полезно и необходимо за нормален живот, ще се окаже, че то заема само 8% от земята. Наистина, резултатите от огромни усилия и труд, които по своя мащаб надхвърляха геоложките сили, донесоха илюзорни, неадекватни резултати за изразходваните усилия и само унищожиха местообитанието.