Земният живот на Пресвета Богородица
Земният живот на Пресвета Богородица. Появата и нравственото величие на Пресвета Богородица
Пречистата Дева Мария завършила земния си живот на преклонна възраст. Сведения за появата на Дева Мария са запазени в историческите описания на Св. Епифаний и Никифор Калист. Тя беше с премерен ръст, малко над средния; цветът на лицето й беше като цвят на житно зърно; Косата й беше светло руса и някак златиста; ясни очи, проницателен поглед, със зеници, сякаш с цвят на маслина; вежди леко наклонени и по-скоро черни; носът е продълговат; устни като рози, пълни със сладки думи; лицето не е нито кръгло, нито заострено, а донякъде продълговато; ръцете и пръстите са дълги. В Нея всичко беше простота и съвършено смирение.
Всички съвременници, удостоили се с щастието да видят Пресвета Богородица по време на земния й живот, свидетелстват, че външният й вид е бил отпечатан с чудна красота. Свети Дионисий Ареопагит, три години след покръстването си, Св. Апостол Павел от езичеството към християнството, се удостоил да види Пресвета Дева Мария в Йерусалим, когато Тя вече била в напреднала възраст. Описвайки тази среща, Св. Павел, Дионисий се изразява по такъв начин, че умът и сърцето му са изтощени от съзерцанието на величието на Нейната божествена красота и че той би бил готов да й се поклони като на Бог, ако не знаеше, че Бог е един.
Дрехите й винаги бяха чужди на лукс и скромност; стъпката беше величествена и твърда; изглеждат сериозни и приятни; речта е кротка, извираща директно от нежно сърце; управлението е несложно и просто. Цялата красота на Нейната Божествена душа беше отпечатана върху Нейното лице, но тази красота на външния вид беше само прозрачен воал, през който блестяха всички добродетели на непорочната красота на ума и душата. Във всеки случай тяпълен с кротко величие и целомъдрие. Тя беше най-славната и красива от всички земни съпруги, защото е Пресвета Дева не само по плът, но и по дух, защото всички съкровища на благодатта са съсредоточени в Нейното лице. Нека повторим думите на светите отци: „Наистина в Света Дева се удивляваме не само от непорочната и чиста телесна красота, но особено от съвършенството на Нейната душа. Нейният ум е контролиран от Бог и насочен само към Бог; Нейното желание е насочено само към този, който е достоен за желание и любов; Тя мразеше само греха.
Тя беше смирена по сърце, благоразумна в разговорите; тя не беше бърза в говоренето, говореше малко и само това, което беше необходимо, беше прилежна в четенето, винаги работлива, уважаваща всички, поставяйки не човек, а Бог за свой съдия. Тя беше милостива към бедните и страдащите и отказа да помогне на никого. Нейното безусловно смирение и преданост на волята Божия, непрестанната молитва, самодоволното търпение при тежките изпитания, топлотата на сърцето към ближните, непрестанно проявявани в нея от ранна детска възраст до покой, я поставят над всички светии, дори над небесните сили: всички стоят със страх и трепет пред престола на Господа, като немощни създания пред всемогъщия Творец, и Пресвета Богородица стои пред Него с майчинска дързост и Молитвата на майката към нейния Син и нашия Бог може да направи много!“
Всичко се обедини в Пречистата Дева, за да покаже на нас грешните къде трябва да търсим помощ и застъпничество в беди. Тя била увенчана с всички благодатни дарове на Светия Дух. Само към нея Църквата вика: „Отвори ни вратите на Милосърдието, Пресвета Богородице!”
Изминаха почти двадесет века, откакто тържествената песен на ангелите възвести земята за славата на родения Спасител на света и оттогава това благословено послание се предава от поколение на поколение, от век на век и ще бъде доот самия край на света, предизвикват благодарствени хваления към Спасителя на света и Неговата Пресвета Майка. И не трябва ли ние, православните, да угаждаме и да почитаме Пречистата Богородица? Под небето няма име по-високо от името на Господ Иисус Христос, от Когото получихме спасение и Благодат - как да не угодим на Онази, от която нашият Спасител се роди на земята, възпитан от Нея и Нея се покори? Тя е основата на нашата надежда; в Нейното величие е силата на нашата молитвена надежда. Отдаването на почит към Пресвета Богородица е неизменно задължение на всеки Христов последовател; Тя е живият храм на нашия Господ; Той поверил християнския род на нейните грижи.
От самото начало християните знаеха силата на застъпничеството на Пресвета Богородица, те постоянно я призоваваха в молитви, молеха за помощта й, винаги прославяйки нейното величие и благодарейки за нейните добри дела. Ако паметта на праведните се прославя от Църквата по цялата земя, тогава кой няма да въздаде хвала на онази съкровищница на истината и святостта, която беше живият клон на Бог Слово? Отците на Църквата не намират думи, за да прославят достойно Богородица. Но как да мълчим, когато сърцето е пълно с жива любов и благодарност към Милостивата Царица на небето и земята?
Християните познават силата на застъпничеството на Божията Майка и я призовават за помощ във всички беди и нещастия и предават себе си, своите ближни и всичко, което имат на Нейната защита: те вярват, че Спасителят на света не може да откаже в нищо Своята Пресвета Майка, когато Тя ходатайства пред престола Му за хората. И как да не я е грижа за съдбата на всеки от нас, когато заради всички нас нейният възлюбен Син претърпя всички мъчителни страдания, когато скръбта, която претърпя за нашето спасение, прониза като меч душата й? Не трябва ли тя да се грижи за благополучието на онези, заради които Нейният Син и Бог претърпя болезнена и срамна смърт? Не трябва ли да обичаонези, които са изкупени с кръвта на нейния Син за небесното царство? Дори ако ние, бедните грешници, нямаме в сърцето си по-благородно и по-честно чувство, от гледна точка на силата на предаността и саможертвата, като чувство, което свързва майка с много грехове и син, който също много греши; ако от всички спомени, скъпи на сърцето, нито един не може да се сравни със спомена на син за майка му, която го е обичала, пазила го през детството му, за своята саможертвена любов и след гроба не го напуска по време на молитвено единение, тогава какво може да се каже за Пресвета Богородица, въплъщение на Любовта и Чистотата? Какво може да се каже за Нейния Син – Божествената Истина и Безкрайната Милост?
Божият Син се възнесе на небето, седи отдясно на Бог Отец и не престава да слуша Своята Божествена Майка, а Тя, взета от своя Син и Бог на небето, не престава да обича Сина и Неговото велико дело за спасение на човешкия род. В Нея не угасва чистата и всеобхватна любов, която се сочи на хората като убежище във всички скърби и несгоди на живота. Тя изпи чашата на скръбта, която прониза сърцето й. Нима тя не разбира скръбта ни, когато търсим утеха и утеха в Нея?
Спасителят, умирайки на Кръста, в лицето на Своя възлюбен ученик се обърна към всички хора с наставлението: „Ето майка ти! В тежки скърби, когато сърцата ни са готови да се пръснат, нека се обърнем към Майката на всички скърбящи и като малки деца със съзнанието за нашето безсилие да извикаме към Нея: „Пресвета Богородице, помогни ни! Ние умираме! Побързайте да ни помогнете. Ние ви призоваваме, помогнете, просветете, покажете пътя към Царството Небесно! Дай ни сили, та с добри дела, честни мисли, вяра, добросъвестно изпълнение на задълженията си да придобием правото на Твоето майчинско застъпничество!
Кой ще има силата да изрази всички чудеса на Нейното застъпничество? Кой би ни спасил от беди, ако не тяходатайство? И от какви врагове тя не спасява? Какви скърби не удовлетворяват? Дори Божият гняв, справедливо насочен срещу нас, силата на Нейното ходатайство се отвръща от нас! Пред Нейните чудотворни икони винаги се леят потоци от сълзи на скърбящи и безпомощни: има ли някой, който да я е оставил неутешен?
Възлагам цялата си надежда на Теб, Маша Божия, спаси ме под Твоя приют!