Жаби, змия и риба (Марк-Антоним)
Някак си, пътувайки на юг с кола, спряхме за спирка при един от многото потоци, без които украинският степен пейзаж би станал уморително монотонен. С десетина крачки широка и едва до кръста рекичката изобилства от средни по размери хлебарки. Не е трудно да се хване в нужното количество както за рибена чорба, така и за печено. Нещата вървяха гладко: за разлика от нашата, местната хлебарка грабва алчно, уверено - плувката няма време да отиде с потока дори на метър.
Няколко минути по-късно във високата трева, растяща край самия бряг, забелязвам жаба. Тук има много от тях. Изненадващо големи, с блестящи очи и мощни задни крака, те се хвърлиха заедно във водата при моето приближаване.
Жабата, издигнала се доколкото структурата на тялото й позволява, пълзи по тревата, тромаво движейки крайниците си. Движенията й не са характерни: тя не скача. Дълга, гъвкава трева се увива около задните му крака, пречейки на движението, но той упорито и припряно се движи напред по неудобен за него терен. Изглежда, че тя пълзи. За какво? Може би е привлечена от стръвта - дъждовен червей, летящ напред-назад във въздуха? Закачането на жаба може да не е страхотно, но подготовката й е толкова забавна, че не мога да не дразня наивното земноводно.
Жабата изпълзя и замръзна. И аз се приготвих: искам да видя как скача за плячка, но не мога да й позволя да хване куката със стръв.
Времето минава - жабата остава в същото положение. Губя интерес към него и увлечен от риболова забравям за съществуването му.
Така че извадих още една риба от водата, поднових стръвта, наклоних въдицата и в същия момент жабата скочи. Въдицата беше опъната - куката се заби в пръста ми!
Жабата падна във водата: опитът да изяде моята плувка беше неуспешен. Главата й се появи на повърхността, след което тя сама се изкачи на брега.
Какво може да привлече нейната обикновена пластмасова плувка, тревиста отгоре и бяла отдолу? Започнах да си спомням училищен курс по биология: жабите ядат комари, мухи, някои други насекоми и техните ларви. Какво е объркала с шкембеста, въртяща се плувка? Злополука?
Завъртам плувката от една страна на друга, като постепенно я приближавам до жабата. Веднага щом е в обсега му, следва силен тласък, за момент удължено белокоремно тяло увисва във въздуха - и сега плувката, която успешно е била в устата на жабата, потрепва еластично на въдицата, а жабата сяда на земята и изразява недоволство, издавайки задушени, бълбукащи звуци.
След четири или пет напразни опита тя оставя плувката сама и замръзва на място за няколко дълги минути. Междувременно една след друга хвърлям на тревата пърхащи искрящи риби с люспи. Десет-трима от нея подскачат на земята като в някакъв странен танц.
Внезапно жабата отново се изправи на лапи и се насочи през тревата към хлебарка, която биеше наблизо. Когато спря да бие за известно време, жабата също спря, очевидно я изгуби от поглед, но с подновяването на сребристия танц продължи бързо да се движи напред.
Жабата изкряка доволно и отиде при следващата хлебарка. От всички страни осмелените й роднини усърдно бързаха към моя улов. Уловът бързо изчезна, но дори не ми хрумна да го предпазя по някакъв начин от дръзка атака.
Жабешкото племе се оказа доста лакомо. Всеки от неговите индивиди можеше да погълне две малки риби с размер на пръст. След това тятя се насочи към водата, влачейки тежкия си корем по земята, в която - беше очевидно - продължаваше да трепери голяма плячка.
Спомних си тази случка другото лято, когато късметът ми позволи да стана наблюдател на не по-малко любопитен факт.
Този път прекарахме време на скалистите брегове на Волга в района на Жигули. Тясната ивица на брега беше ограничена от скалиста стена. На самия бряг лежаха големи купчини скални късове, срутени в миналото под ударите на лошото време. Денят беше адски горещ. Тъкмо бяхме излезли от водата, когато двама мъже, правещи слънчеви бани в квартала - от другата страна на странната купчина отломки - ни предупредиха, че сме във водата едновременно със змията.
Изкатерих се по камъните и от другата страна в малък естествен басейн видях голяма змия. Черен гръб, оранжеви напречни ивици върху бледо коремче, чийто ярък цвят сякаш предупреждава: не се приближавайте!, Малка триъгълна глава и стеснено гърло - това е усойница. Тя бавно изпълзя върху голям грапав камък, наклонено стърчащ от водата. Необичайността на нейното движение не беше точно плашеща, но някак предупреждаваше за възможни проблеми. Отначало, изписвайки плавни завои, едната половина на мускулестото тяло се премести. След това тази част, започвайки с главата, леко повдигната над камъка, замръзна и втората половина беше издърпана до нея, точно повтаряйки завоите, положени по-рано. Създаваше впечатлението, да, вероятно така си беше, че змията е готова да се хвърли всеки момент. В устата й ротанът, или, както обикновено се нарича сред рибарите, бикът потрепваше конвулсивно. Добре известно е, че змиите са отлични плувци. Въпреки това, на мястото, където усойницата се появи с плячка, дълбочината е повече от един и половина метра, а ротанът, като правило, остава на самото дъно.
Змията изсъхна на слънце и зачакабикът ще спре да трепери. Възползвахме се от момента, в който цялото внимание на усойницата беше насочено към плячката, приближихме се възможно най-близо и я разгледахме от не повече от метър.
Бикът е тих. Змията го пресрещна няколко пъти и, пълзейки, обгръщайки невероятно разтягащите се странични мембрани на устата, започна бавно да преглъща. Вълни се разливаха по тялото й близо до главата. Изглеждаше, че се задушава от отпуснат бик, но с всяка нова вълна тялото му потъваше все повече и повече в устата на змията, плавно и неизбежно, сякаш беше засмукано от бездънно блато.
Някои от зяпачите се размърдаха. Змията стана нащрек и заедно с полупогълнатата плячка започна да пълзи в пролуката между камъните. Изпълзявайки, тя увисна наполовина от камъка. Не е ясно как е била задържана в това положение, но очевидно за нея то е било стабилно.
Близо до камъка, под който се намираше убежището на усойницата, жабите седяха тихо. Изглежда, че змията отдавна предпочита рибата пред жабите и последните знаят за това.
Малко по-късно видях змия да излиза от водата с малък костур. Каква сръчност трябва да има усойницата под вода; костурът е пъргава риба.
След още известно време непредпазливо излязох иззад камъните, шляпайки краката си по водата. Змията в този момент беше в басейна си. Тъкмо беше на път за поредния си лов и риболов. Последва рязко кратко движение на предната част на тялото в моя посока, като рефлекторна реакция на неочаквана поява. Отскочих много живо назад, въпреки че в самото начало видях, че хвърлянето не е целево, а предупредително и следователно целта не трябваше да се стига. Змията преплува грациозно покрай нея и скоро очите ми я загубиха сред водораслите.
Тук завършва историята на земноводните, влечугите ириба. Но искам да кажа повече за хората.
Същия ден чух мнението на един от лагерниците, изразено колоритно и до голяма степен емоционално, че усойницата трябва да бъде незабавно унищожена. Аз възразих. Неочаквано ме подкрепиха мъжете, които първи забелязаха змията. Този път животът на едно същество, което имаше нещастието да се появи в полезрението на „разумен човек“, беше отново уловен. Но колко време?
Поведението на змия най-често е неразбираемо за човек, гледката му вдъхва страх. Подсъзнателно се задейства рефлекс за самозащита и ако в същото време фалшивата гордост не позволява „отпадане на човешкото достойнство“, хората се стремят да унищожат източника на безпокойството си.
Такава „самозащита“, която по същество е нападение, не показва наличието на добродетели като смелост и спокойствие, въпреки че много от нас се чувстват като герои, излизайки победители от двубой с влечуго, което всъщност е беззащитно срещу хората. По-скоро напротив: подобен акт говори за умствена плахост и елементарна неграмотност. Спокойният изход от срещата ви със змията е гарантиран от едно просто правило: не я докосвайте, не я принуждавайте да се защитава - и тя няма да нападне.
И също от категорията на аксиомите: без дълбоко обосновани причини е невъзможно да се унищожи каквото и да е живо същество. Хората са част от системния природен баланс, техният живот е до голяма степен свързан с него и само те, както показва практиката, са в състояние безмислено да се намесват в законите на естествения баланс. В същото време не е известно и абсолютно непредсказуемо дали самият човек ще може да устои, ако неволно го докосне нарушение на екологичния баланс.