Жена с алабастърен съд - Мараната! Господ идва! Християнски блог

„И докато Той беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, и лежеше, една жена дойде с алабастърен съд за мир, направен от чист, скъпоценен нард, и като счупи съда, го изля върху главата Му. Някои се възмутиха и казаха помежду си: защо е това прахосване на света? Защото можеше да се продаде за повече от триста денарии и да се даде на бедните. И те мърмореха срещу нея. Но Исус каза, остави я; какво я притеснява? Тя направи добро дело за мен. Защото сиромасите винаги са при вас и когато пожелаете, можете да им правите добро; но не винаги ме имаш. Тя направи каквото можа: предварително помаза тялото ми за погребение. Истина ви казвам, където и да се проповядва това евангелие по целия свят, ще се казва в нейна памет и за това, което тя направи.

Тази чудесна история е разказана и в четирите евангелия. Несъмнено това събитие беше от голямо значение в живота на Исус, когато Той живееше на земята и, заобиколен от учениците Си, проповядваше Небесното царство. Заслужава да се отбележи, че това се случи точно преди празника Пасха, след който Исус беше разпнат. Според тогавашния обичай на яденето се сядало, а гостът обикновено бил поръсван с няколко капки благоуханни масла.

От тази библейска история виждаме, че една жена, която дойде с пълен съд с мир, счупи този съд и използва цялото масло за Исус. Исус одобри това и укрепи жената, за да не се смущава, както някои се възмутиха. Нещо повече, Исус обеща, че споменът за това дело ще живее през поколенията. За Църквата тази история, това Слово епророческо.

Както отбелязахме, самата тази история се случи в последните дни от живота на Исус на земята. И Божията църква днес изживява последните си дни на тази земя. Отваряне или освещаване с Неговото БожественоВ светлината на тази история Святият Дух желае да ни научи какво Господ очаква от нас.

Жената е преобраз на Църквата на последното време, която притежава всички ценни ресурси, дадени ни от Светия Дух. Алавастър, глинени съдове, гипсови съдове са прототипите на Божиите служители, които съставляват Църквата и са готови да приемат и съхраняват скъпоценното нардово масло в себе си, оставайки затворени и запечатани за този свят.Нардовото маслонаистина беше много скъпо, тъй като се доставяше от далечна страна - Индия. Светият Дух също е ценен и безценен за Църквата, тъй като ни е изпратен от вечността, за да дари Тялото Христово с ресурсите на Небето.

Святият Дух насочва вниманието ни къмистинското посвещениена тази жена, към нейнатаистинска любовкъм Господ. Само Божията Църква, изпълнена със Светия Дух, днес има в себе си плода на истинската любов към Господа. Божията сила, действаща в сърцата ни, ни подтиква да жертваме нашите съдове за Божието Дело. Всеки ден умираме за себе си, за да се слави не човек и неговите проекти, а името на Господа и Неговото дело.

Това, което направи тази жена, не беше въпрос на няколко мига. Затова всеки легнал ясно можеше да види как тя спокойно и съзнателно отвори (счупи) съда, отчупвайки гърлото. Съдът беше счупен и това й даде възможност да излее скъпо масло върху главата на Исус, да помаже краката Му. Жената направи това пред очите на всички, беше уверена в действията си и никой не можеше да й попречи. Някои бяха озадачени и възмутени.

Плътският човек мисли за плътското:„За какво е такова разхищение?! В крайна сметка това е годишна заплата! ”Жената изглеждаше луда в очите на мъж. Нолюбовтаработеше в нея без следа, тя имаше пълна отдаденост. Днес гледат и верните Божии служителилуд в очите на този свят. Светът не може да разбере защо си губим времето, бързайки да служим. Защо се събуждаме толкова рано, за да се молим. Хората по света не виждат никаква промяна в нас, защото оценяват само външността и затова ни смятат за луди. Но оценката на този свят не ни пречи да изработим своето спасение. Слава на Господ за Святия Дух, който живее в нас, прави ни толкова силни, силни вътрешно и нужни за Делото на Бог!

Исус се обръща към хората около себе си, казвайки:„Тя направи добро дело за Мен“. Божията църква винаги се стреми да изпълнява волята на Господ. Ние счупваме нашите съдове, така че нищо да не ни пречи да чуваме гласа на Бог, да се покланяме на Господ, да живеем в покорство на Светия Дух и да правим спасение в Откровението и силата на Бог.

Светът и разумът винаги ще диктуват своето:„Защо такива разходи?Просто четете Словото, молете се, постете, вярвайте, ходете на служение в неделя. Това е достатъчно. Виж колко „просяци“ има наоколо, иди и им дай хляб от пекарната“. Това е светът, който говори, човешката плът и ум. Така човек живее по-лесно и не е нужна отдаденост. Има настроение, раздавам кифли, няма настроение - не раздавам. Всичко е просто. Но Божията църква не зависи от обстоятелствата, не зависи от това, което става в света. Тя не приема светски мнения и преценки. Божията Църква е призвана да върши Божията воля и да внимава какво казва Светият Дух в това последно време.

Бог иска да ни спаси и затова ни разкрива тайната Си. Тайната на Неговото дело в последното време и Неговата воля са скрити в8-мистих:„Тя направи каквото можа: първо помаза тялото Ми за погребение“. Когато се очисти сърцето на човек, когато се счупи съдът, маслото се излива по цялото тяло. Когато всеки човек в Тялото Христово умира засебе си, тогава Светият Дух започва да действа чрез него, разпространявайки се в цялото Тяло. Това е Божията воля, както за всеки отделен служител, така и за цялата Църква като цяло. Днес Светият Дух подготвя Тялото Христово за прехода, към Възкресението на Господа.

Днес Божията Църква от последните дни има всички сили, възможности, ресурси, дадени ни от Вечността от Светия Дух, за да вършим Божията воля:„Тя направи каквото можа.». На Църквата е дадено Откровението на Тялото, в което имаме възможността да изработим своето спасение. Разбира се, Божиите откровения не ни правят светци, ние си оставаме грешни хора, но Господ умря за нас.

В Евангелието наЛукачетем, че хората, които седнаха, знаеха, че тази жена е грешница и тя не трябваше да докосва Господа. Но Исус каза:„Затова ти казвам, че многото й грехове са простени, защото тя обича много, но на когото се прости малко, той малко обича. Той й каза: Прощават ти се греховете.”Лука. 7:47-48. Да, всички ние сме грешници пред Бога, но Господ ни прощава греховете и ни очиства със Своята жертвена Кръв, подготвяйки Невястата чрез Светия Дух за срещата с Младоженеца.