Женски концентрационни лагери (Равенсбрюк) - Ехо от войната
Равенсбрюк беше женски лагер за тридесет хиляди души, но към края на войната имаше четиридесет и пет хиляди затворници. Те са били предимно поляци и българи, около 15 процента са били евреи. През цялата история на лагера през него са минали жени от 20 държави. Липсваха официални препоръки и инструкции относно тормоза над затворници, както и забрани. Имаше човешки надзиратели и имаше такива, които измислиха брутални методи на насилие и мъчения на затворниците. Дори персоналът на нацистките концентрационни лагери е имал избор между доброто и злото. Местните жители всъщност не се пресичат с живота в концентрационния лагер и често не са наясно с мащаба на случващото се.
Всичко беше отнето от пристигащите жени, те бяха съблечени, обръснати плешиви, измити, присвоени им номера и след като им даде халат, бяха разпределени в казармата. Дошлите хора се превърнаха в номерирани добичета. Те се превърнаха в живи мъртви. Сравнително малка дървена барака, в която след войната бяха настанени две или три семейства бежанци, преди това имаше около триста души, които живееха на 3-етажни койки. До края на войната в казармите живеят до хиляда души, понякога спят по осем на един рафт. Във всяка барака имаше по няколко умивалника и тоалетни, които не можеха да поберат дори малка част от затворниците. Подът на бараката беше осеян с човешки екскременти.
Преди да се установят в лагерите, най-способните за работа бяха избрани, останалите бяха незабавно унищожени. Оцелелите работеха в шивашки цехове, в строителството, направиха нещо за армията във фирма Сименс.
С течение на времето в лагера е построен крематориум за изгаряне на трупове, а в края на войната и газова камера. Преди това при необходимост ги разстрелваха. Пепелта от крематориума беше изсипана в залива и също изпратена като тор в близките ниви.
Работен ден на затворницитебеше поне 12 часа. Доста време мина за поименни разговори и приготвяне за сън. Сънят беше кратък и често затворниците цяла нощ страдаха от паразитни насекоми. Борихме се с тях с пълно бръснене на косата и ежедневен обстоен преглед един на друг. Но малко помогна. Хранеха се толкова зле, че, както пише Виктор Франкъл, тялото първо изгаря собствените си мазнини, а след това протеини, тоест усвоява собственото си тяло. Останаха само кожа и кости. Парче хляб и течна яхния от развалени зеленчуци веднъж на ден – това е цялата диета. Не е ясно как човек просто може да оцелее на такава диета, да не говорим за работа.
Най-трудното нещо в лагера, доколкото може да се съди по свидетелствата, е всемогъщото желание на нацистите да унижават затворниците, постоянно унижение. Всичко човешко беше запечатано в тях, често само онези, които по един или друг начин вървяха срещу съвестта, срещу всякакви морални норми, често можеха да оцелеят. Важен елемент в унижението на хората беше номерирането с пълно отхвърляне на имена, взаимна отговорност и зверски условия на живот. Номерата бяха пришити върху дрехите заедно със специална значка, показваща националността. Ръководството на лагера не вижда нищо зад цифрите. Животът на един човек беше равен на удара на писалката.
Особеност на този лагер беше специална барака, така наречената "лазарет". В тази институция са провеждани експерименти с хора. Германците тестват нови лекарства, като първо заразяват или осакатяват затворници. Малцина оцеляха и дори тогава те страдаха през целия си живот от наранявания и болести.
От самото начало на съществуването на лагерите се извършват т. нар. чистки или селекции. Всеки, който загуби възможността да работи или дори изглеждаше зле, се превърна в потенциален претендент за унищожение. В Равенсбрюк имаше постоянни чистки. Известно време преди капитулацията на Германия, брунищожените там хора са нараснали стотици пъти. Очевидно, усещайки своя край, германците се стремят да унищожат колкото се може повече затворници.
Виктор Франкъл завършва една от статиите си на тази тема по следния начин: "Ако се запитаме за най-важното преживяване, което концентрационните лагери ни дадоха, този живот в бездната, тогава от всичко, което преживяхме, можем да откроим следната квинтесенция: опознахме човек, какъвто може би никое от предишните поколения не го е познавало. Какво е човек? Това е същество, което постоянно решава какво е. високо вдигнати глави и с молитва на устни.