Журналистът Андрей Калачински При друго правителство не само умна съпруга би се гордяла с Даркин
Губернаторът на Приморие Сергей Даркин беше отстранен няколко дни преди президентските избори в Руската федерация. Все едно да свалиш командир на армия преди генерална битка, смята журналистът Андрей Калачински.
Онези, които са направили това, очевидно са искали да го застрелят пред редица войници, за да ги вдъхновят за победа, но не е ясно дали това ще "вдъхнови" войниците или не. Но, да видим, изведнъж ще ги съдят.
Не напразно привеждам едно сравнение в стила на военната журналистика. Заснетият Даркин, сбогувайки се с хората от Приморието, каза с мъдра горчивина: „Израснах в семейство на военни. Аз съм стар войник и разбирам какво е дисциплина“. А прясно изпеченият „действащ губернатор“, чиято кариера течеше мирно в хубави академични интериори от Института по стомана и сплави до Министерството на науката и образованието, изведнъж също се нарече „войник“: „Но аз като войник, където кажат, там ще отида. Има много планове и идеи за развитието на Приморието. Пътят, както знаете, ще бъде овладян от ходещия“ и каза, че основната му задача е „декриминализация на Приморския край и борба с корупцията“.
Пътят на Сергей Даркин е въплъщение на мечтата на приморско момче, родено през шейсетте години на миналия век.
През цялото си детство той се скита с родителите си из малки морски градчета, където има военни бази. Чуйте музиката на имената: Завършил е гимназия в село Веселий Яр до село Ракушка! В Ракушка - прекрасен, затворен дълбоководен залив, е разквартируван 29-ти дивизион дизелови подводници. Отнема около пет часа, за да стигнете до столицата Владивосток с автобус.
Къде отидоха най-енергичните морски момчета? - отидоха в Далекоизточната гимназия. Невелской - известната морска школа, "шмонка". Капитани, навигатори, механицикораби на чуждестранна навигация - ето ги, идолите на Владивосток от средата на миналия век.
Даркин завършва колеж с "червена диплома" и е оставен в аспирантура. Изкарвал прехраната си като товарач в търговско пристанище. Висок, красив, амбициозен, с леко заекване, което се засилваше в моменти на вълнение, той беше очарователен и се ожени за дъщерята на виден местен чиновник. Започна ерата на кооперациите, той се втурна в бизнеса, направи фирма, и то не каква да е, а "лизингова", която строеше кораби и както ми каза една моя позната, която беше сред топ мениджърите там, дори щяла да дава на лизинг български хеликоптери. Такива компании не са създадени просто от всеки. Зад тях стояха сериозни хора, сериозни пари и сериозни държавни агенции.
Сергей Даркин като кандидат за губернатор: „Ние живеем тук“. 2001. Автор: От архива на РИА ПримаМедиа
Даркин не беше бандит. Според мен е по-правилно да се нарече бизнесмен, който е приемал инвестиции, без да пита откъде са парите, и е разпределял печалбите, без да пита къде ще отидат. До него бяха вчерашните лидери на комсомолските организации, много бойни момчета, които или работеха в полицията и КГБ, или обратното. Всички фитнес зали и "люлеещи се столове" избутаха "бойците" по улиците. И докато едни стреляха, отнемаха, биеха се и умираха, други увеличаваха капитала си.
И аз харесвам много повече Вовка Николаев, който в края на деветдесетте години разбра, че е време да прекрати разправата и да премине към легален бизнес, отколкото сегашния служител, който намеква за необходимостта да ви „смазва“.
Николаев отиде и беше избран за кмет на Владивосток, може би и защото пред него беше примерът на Серьога Даркин, който отиде и беше избран за губернатор на Приморския край.
Това, някой в Кремъл не знаеше от „койСора" (съжалявам, Анна Ахматова) израства нов политически елит на Приморието? Те знаеха. И заложиха и на Даркин, и на Николаев.
Ето защо ми е смешно, когато хората ме питат за корупцията в Приморие. Президентът на страната, който два пъти одобри Даркин за губернатор на Приморски край, имаше достатъчно информация и власт, за да знае всичко за него и да му прости всичките му грехове. И е смешно да се мисли, че при Даркин е имало повече "престъпност" в Приморие, отколкото при Лужков в Москва, или отколкото при Путин в България.
Лично отдаден на ръководството на страната, губернаторът на Приморие обаче не успя да направи всички Приморие лоялни към сегашното правителство.
Докато Путин твърди, че е спасил страната от колапс,
Приморието тихо и неусетно се "отцепи" и отдавна не се смята за част от Путинова България. На всички избори Приморието гласува най-зле за Путин и Обединена България.
Не Даркин излезе с идеята да набъбне десетки милиарди рубли в проекти за крайбрежно строителство под претекст на APEC. Гледате тези строителни обекти и си мислите защо са избрани най-скъпите проекти? Защо да построим нов университетски кампус на острова? Да построим мост до острова? Сега се оказва, че на острова няма питейна вода, все пак е по-добре да се използва обезсолена вода за технически нужди, а пари за водопровод за нов университет няма. Те построиха нов път през центъра на полуострова, където се намира Владивосток, но няма пътища за достъп до тази магистрала и жителите на Владивосток все още са в задръствания.
Защо Даркин устройваше ръководството на страната повече от десет години, но не и сега?
Сергей Даркин остана верен на Владимир Путин през целия мандат. Автор: От архива на РИА PrimaMedia
Даркин трябва да се радва, че друг губернатор ще озадачава как да служи на тези, които са паднали на ръба„Съоръжения на АТЕС“.
Но най-важното е, че Даркин беше бързо отстранен, така че преди влизането в сила на закона, връщащ на хората правото да избират губернатори, те имаха време да назначат губернатор на Приморие, когото имат нужда.
И тук е най-интересното. На когото? Трябва честно да признаем, че никой, никой в Приморския край не знаеше кой ще бъде назначен. "Единна Русия", както обикновено според ритуала, подготви трима кандидати за смяна.
Кметът на Владивосток Пушкарев, сенатор Орлов, депутат от Държавната дума Кондратов. Всички - наши, морски. И президентът Медведев назначи временно изпълняващ длъжността губернатор на един московчанин, ректорът на Далекоизточния федерален университет Миклушевски, който живееше твърде малко във Владивосток (около година), за да има време да угоди на всички или да влезе в местни кавги.
Миклушевски вече успя да каже точните думи, но ще стане ли истински губернатор? Ще гласуват ли за него жителите на Приморие и на първо място неговите колеги и студенти от местния федерален университет? Все пак при новия ректор студентите за първи път стачкуваха, протестирайки срещу безразборното им изгонване, именно при него те разбъркаха специалностите си в „училища“ дотолкова, че никой външен човек не би предположил защо трябва да се търсят учители по български език в гимназията по краезнание и защо преподавателите по журналистика се възмущават, че са били подчинени на философи.