Зикр след петте ежедневни молитви
зъл мюсюлманин, който не спазва пост през месец Рамазан без основателна причина. Решението на учените от този мазхаб се основава на хадиса:
„Кръвта на мюсюлманина става законна (халал) в три случая: за прелюбодеяние на вдовец (вдовица); за убийство; и в случай, че той отхвърли своята религия и отпадна от джамаата (муртад - вероотстъпник). [Хадис, цитиран от Бухари и Муслим].
Според други три мазхаба: Мюсюлманин, който е отхвърлил молитва без основателна причина поне веднъж, както и отстъпник, по решение на шериатския съд, се поставя под стража, където му се дава възможност да се покае в продължение на три дни. Ако не се покае, го осъждат на смърт.
Според мадхабите на Малики и Шафии той е екзекутиран не защото е станал вероотстъпник, а защото такива действия на мюсюлманин се наказват със смърт поради същата причина, поради която следват наказания под формата на екзекуция за тежки форми на престъпления (например като изневяра, кражба, клевета и др.). След екзекуцията такъв човек се измива, над тялото му се чете заупокойната молитва (Salyat-l-Janaza) и се погребва в мюсюлманско гробище.
Учените от Малики базират своето решение на следния стих от Корана:
„Наистина Аллах не прощава, че са му дадени сподвижници, но прощава онова, което е по-малко от това, на когото пожелае ...“ (4: 116).
Според учените Ханафи, Малики и Шафи, човек, който не извършва молитва, не става кафир. Тъй като човек може да стане кафир поради неверие. И тъй като този човек има вяра, вярват те, тогава той не може да се нарече кяфир (IFA, I: 388).
Въпреки това, според ханбалийския мазхаб, такъв човек се екзекутира именно поради неговото вероотстъпничество. В книгата"Ал-Мугни" (Абдуррахман ибн Джаузи, умрял през 597/1202 г.) думите на Ахмад б. Ханбала (може да е милостив към тяхАллах): „Човек, който отхвърли молитвата, е осъден на смърт, защото е станал вероотстъпник (муртад), както се казва в Корана:" И когато забранените месеци свършат, тогава бийте политеистите, където ги намерите, хващайте ги, устройте им засада на всяко скрито място! милостив! " (9: 5). Според този стих е забранено да се оставя на свобода човек, който е отхвърлил молитва. Той е достоен за смърт. (IFA, I: 389).
Според ханбалитския мазхаб след екзекуцията на такъв човек тялото му не се измива и не се увива в Кефен. Над него не се чете заупокойна молитва и не се погребват в мюсюлманските гробища, тъй като го смятат за кяфир. Те са погребани някъде на отдалечено място, без да се посочва мястото на погребението. Между другото, според ханафитския мазхаб, а и според всички други религиозни и правни школи, който отхвърли молитвата поради неверие в нейната задължителност, автоматично става кяфир, тъй като губи вярата.
Зикр СЛЕД ПЕТ ДНЕВНИ МОЛИТВИ
Сунна е за мюсюлманите да отправят молитва (дуа) към Всевишния Аллах веднага след края на молитвата. Тази молитва се произнася след пълния край на която и да е молитва заедно с фарз и сунна. Това се прави или непосредствено след фарза на сутрешния и вечерния намаз, или непосредствено след ваджиб (молитвата "Витр") или след сунната на обедния, вечерния и нощния намаз.
Имамът, след края на молитвата, се обръща с лице към джамаата и сяда така, че според суннета лявото рамо да е по-близо до михраба (към страната на Кибла).[2]
[1] „Khashiya ala Maraki’l-falyah sharkhi Nur-il-Izakh” – Книгата на Имам Тахтауи (починал през 1231/1815 г. в Кайро).
[2] Бухари, Муслим, Абу Дауд цитират хадис от Бер б. Азиба: „Когаотслужихме намаз след хазрети Пророка (мир и благословии на Аллах да са на него), след което се опитахме да застанем от дясната му страна, защото (когато той се обърна към джамаата) след намаза, ние бяхме точно срещу лицето му.