Значение на D-димера в диагностиката и прогнозата на тромбоемболичните усложнения в кардиологичните

Значение на D-димера в диагностиката и прогнозата на тромбоемболичните усложнения при сърдечни пациенти

Чести и опасни усложнения при пациенти със сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) са тромбоемболичните усложнения (ТЕУ), възникващи в артериални и венозни артерии. TEC често усложняват хода на ССЗ при пациенти, хоспитализирани поради обостряне на заболяването, както и след различни макро- и минимално инвазивни интервенции. Сред възможния брой потенциални маркери за активиране на кръвосъсирването специален интерес представлява изследването на нивото на плазмения D-димер - специфичен продукт на разграждане на омрежен (стабилизиран) фибрин, компонент на тромба. Диагностичната и прогностичната стойност на определянето на D-димер често е противоречива. В този обзор авторите са се опитали да представят някои предимства и недостатъци на теста и да намерят обща за пациентите с коморбидни състояния диагностична точка за контакт.

Разпространените и опасни усложнения при болни сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) са тромбоемболични усложнения (ТЕО), възникващи в артериално и във венозно русло. ТЭО нередко усложняват протичането на ССЗ в болните, хоспитализирани във връзка с обострението на заболяването, както и след различни макро- и миниинвазивни вмешательства [1]. Образуване на тромбов - естествен физиологичен процес. В нормата съществува баланс между факторите, стартиращи и подаващи тромбообразование. Нарушението на това равновесие се съпътства от патологичен тромбоз или кръвотечение. Следователно съвременната диагностика на сърдечно-съдовите проблеми е невъзможна без едновременното тестиране на риска от тромбообразование.

Средите на потенциално възможните маркери за активиране на обръщането на кръвта на личен интерес предизвикват изследване на ниво в плазматаD-димерът е специфичен продукт на разграждане на омрежен (стабилизиран) фибрин, който е част от тромб. D-димерите се образуват по време на лизиране на кръвен съсирек под въздействието на плазмин и някои неспецифични фибринолитици до разтворими фрагменти, освободени в кръвта. Определянето на D-димер в кръвта позволява да се прецени активността на фибринолизата и интензивността на интраваскуларната хемокоагулация [2-4].

В клиничната практика, в редица различни методи за определяне на D-димер, технологията на микролатексната аглутинация с фотометрична регистрация на реакцията (имунотурбодиметрия) е широко разпространена. Същността на метода се състои в това, че при добавяне на плазма на пациента, съдържаща D-димер, към реагента се увеличава оптичната плътност на реагента, който представлява суспензия от микролатексови частици, покрити с антитела срещу D-димер. Измереното увеличение на оптичната плътност в тестовата проба е пропорционално на концентрацията на D-димер, активността на фибринолизата и количеството на лизирания фибрин [5]. Резултатите от теста се влияят от няколко фактора, които често не се вземат предвид от изследователите: малкият размер на тромба, нарушаването на условията и сроковете за съхранение на кръвни проби, намаляването на фибринолитичната активност, дефицитът на тъканен плазминогенен активатор или високо ниво на инхибитор на плазминогенния активатор. Важен фактор, ограничаващ значението на определянето на D-димер, са: времето от началото на клиничните прояви до назначаването на антикоагулантна терапия, употребата на антикоагуланти, на фона на които нивото на D-димера постепенно намалява. При продължителност на симптомите повече от 2 седмици, чувствителността на D-димера като маркер за дълбока венозна тромбоза (ДВТ) намалява [6].

Диагностичната стойност на определянето на D-димер е изследвана от много изследователи. В проучванетоBLSA (2010), в който нивата на D-димер са изследвани при 776 пациенти (средна възраст 68 ± 14 години) и е установена връзка на повишени стойности на D-димера с възрастта (p 40 години

  • Разширени вени
  • Прием на естроген
  • Циркулаторна недостатъчност
  • Почивка на легло > 4 дни
  • Инфекция
  • затлъстяване
  • следродилен период
  • (6 седмици)Високо (IIC, IIIA, IIIB, IIIC)III. Разширени интервенции (гастректомия, панкреатектомия, колектомия, хистеректомия, остеосинтеза на тазобедрена става, ампутация на тазобедрена става, смяна на става и др.)СЪС.

    • Онкологични заболявания
    • История на ДВТ и БЕ

    Честотата на венозни тромбоемболични усложнения (E. Salzman и J. Hirsh, 1982)

    Процент на усложнения (според обективни тестове)