Същността на суверенитета на България

Дмитриева Юлия Алексеевна

Дата на доставка:04.05.16

Научен ръководител: Устинова О.Ю.

Глава 1. Концепцията за суверенитета: Жан Боден…………………………………. 4-9

1.1.Същност на суверенитета на България. 4-5

1.2. Понятие и признаци на суверенитета на България…………….6-9

Глава 2. Проблеми на суверенитета на федерална държава…………. 10-18

2.1 Основни насоки, начини за осъществяване на държавния суверенитет на България……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

2.2. Форми на защита на държавния суверенитет………………………16-18

Списък на използваната литература………………………………………..20-21

Въведение

Все по-често в изказванията на лица, заемащи най-високи държавни постове, чуваме идеята, че България трябва да бъде силна, независима, суверенна държава. Често между двете понятия за независимост и суверенитет се поставя знак за равенство, което е фундаментално погрешно. В тази връзка е необходимо да се разбере и осмисли истинското значение на толкова сложно политико-правно явление като суверенитета.

За България проблемът за суверенитета в ерата на прогресивната глобализация граничи с проблема за запазване на самоидентичността на българския народ. Именно държавният суверенитет гарантира възможността за самостоятелен избор от българския народ на своето бъдеще.

Обект на изследването са външните и вътрешни отношения на държавата, предмет – политико-правната характеристика на съдържанието на суверенитета на България.

Глава 1. Концепцията за суверенитет: Жан Боден

Същността на българския суверенитет

Първият, който използва термина "суверенитет", е изключителният френски юрист, политически мислител Жан Боден (1530-1596). Теорията на Боден за държавния суверенитет се основава наи идеите на Николо ди Бернардо Макиавели. В тази връзка съветският държавник, адвокат Йосиф Давидович Левин отбелязва, че „без Макиавели не би имало Боден“. Но Жан Боден първи формулира класическото понятие за суверенитет: „Суверенитетът е постоянната и абсолютна власт на държавата“[2]. Абсолютността на суверенитета се състои в това, че суверенната власт не може да има ограничения върху проявлението на своята власт. Постоянността на суверенитета се състои във факта, че суверенната власт съществува неизменно за дълъг период от време; временната власт, установена за определен период, не може да се поддържа като върховна власт. Боден подчертава също, че суверенитетът трябва да бъде единен и неделим. Обединена в смисъл, че нейните прерогативи принадлежат само на нея. То не може и не трябва да споделя тези прерогативи с никого. Тя не може и не трябва да допуска субекти, които да стоят над нея или да стоят до нея и да се състезават с нея.

Боден пише: „Както корабът, ако няма кил, нос, кърма и горна палуба, е само купчина дърво, която няма формата на кораб, така и държавата, лишена от суверенна власт, обединяваща всички граждани и всички нейни части, всички домакинства и всички колежи в едно цяло, вече не е държава“ [3]. Въз основа на това можем да кажем, че суверенитетът не е просто атрибут, а самата същност на държавата. Нека обясня едно нещо: същността на суверенитета се запазва за всяка държава, независимо от нейния вид, форма и историческа епоха на нейното съществуване.

Жан Боден идентифицира 5 признака на суверенитет:

1) публикуването на закони, които са длъжни да спазват всички субекти и органи без изключение.

2) решаване на проблемите на войната и мира.

3)назначаване на длъжностни лица.

4) действа като най-висш съд.

Концепцията за абсолютния суверенитет на Жан Боден възниква като отричане на предишното държавно устройство на Франция в ерата на феодалната разпокъсаност. „В политическата концепция на Боден суверенитетът е концепция, която носи както политически, така и правни последици. От една страна, суверенитетът изразява способността на държавата да създава собствена правна рамка, която не се основава на никакви други норми. От друга страна, суверенитетът включва правото на управление като власт, основана на закони, т.е. изразява принципа на легитимност, който е политическата страна на концепцията за суверенитет”.