§ 1. Мисленето като обект на логиката
§ 1. Мисленето като обект на логиката
Човек, притежаващ съзнание, отразява реалността, придобива знания за природата, обществото и себе си. Придобитите знания сами по себе си нямат самостоятелна стойност. Знанието е основно ценно, когато позволява на човекправилно да се ориентира в света, упражнявайки своята жизнена дейност в него. Следователно целта на познанието не е получаването на някакво знание, а истинско знание, чието използване при редица условия води до правилни резултати. Истината се разбира като такова знание, което адекватно отразява явленията и процесите на действителността в човешкото съзнание.
Има знание, чиято истинност е видиманепосредствено. Такива са например фактите на съзнанието, които пряко отразяват последиците от извършено обществено опасно деяние: телесни повреди на жертвата, следи от инструмента на престъплението (драскотини по ключалката, оставени от главен ключ), отпечатъци от стъпки или ръце на престъпника, веществени доказателства (предмети, документи) и др. Такива факти се узнават в процеса на пряко физическо взаимодействие с обекта на познание с помощта на сетивата. Тези факти обикновено се наричат очевидни, защото не се нуждаят от доказателства: тяхната истина е очевидна. Пряко очевидните знания включват преди всичко тези, които са резултат от сетивното познание. Сетивното познание се осъществява и фиксира в съзнанието в три основни форми: усещане, възприятие, представяне.
Усещането е отражение на индивидуалните чувствено възприемани свойства на обектите от материалния свят: цвят, форма, мирис, вкус и др.Възприятието е холистичен образ на обект, който пряко въздейства върху сетивата. Например изображениеоръдие на престъплението, местопрестъпление, конкретно лице и др.Репрезентацията е чувствен образ на обект, който е бил възприет преди, запазен в ума. Ако усещането и възприятието възникват само в резултат на прякото въздействие на обекта върху сетивните органи, тогава представянето присъства в съзнанието, когато такова въздействие вече не е налице. Такава, например, е идеята за човек, с когото трябваше да се срещне преди. Следователно сетивното познание ни дава пряко познание за отделните обекти, за техните външни свойства. Той е емоционално ярък, многостранен, но рядко ви позволява да опознаете обекта по-дълбоко, в неговите съществени характеристики и качество.
В допълнение към прякото знание има знание, чиято истина се постига косвено, тоест с помощта на други знания, които не винаги се отнасят до свидетелството на сетивата. Това знание е резултат от логическо знание, мислене.
Мисленето е най-висшата по отношение на чувствената форма на отражение на битието, състояща се в целенасочено и обобщено познание от субекта на съществените връзки и отношения на обекти и явления, в творческото създаване на нови идеи, в предвиждането на събития и действия. Обобщавайки наличните знания, хората чрез мислене откриват законите на природата, обществото и познанието, проникват в същността на явленията, естествената връзка между тях. Изучава се това, което не може да бъде познато със сетивата. Освен това само косвено могат да бъдат известни всички онези събития, които се случват или са се случили в наше отсъствие. Например знанието, че отпечатъците от стъпки и пръсти, открити на мястото на кражбата, са на заподозрения, че част от откраднатото е намерено в неговия апартамент, дават основание да се предполага, че той я е извършил.кражба. И това е знание за събитие, което не е пряко наблюдавано от следователя. В същото време косвеното познание се доказва, прави убедително, очевидно с помощта на прякото познание.
Важно е да се има предвид, че в реалния познавателен процес сетивното познание и мисленето са неразривно обединени. Сетивното познание съдържа елементи на обобщение, които са характерни не само за възприятията и представите, но до известна степен и за усещанията, и е предпоставка за прехода към логическо познание. Колкото и голямо да е значението на мисленето, то се основава на данните, получени с помощта на сетивата. Важно място в познанието заема и интуицията, разбирана като способност за разбиране на истината чрез непосредственото й наблюдение без обосновка с помощта на доказателства.
Мисленето се извлича от битието, от заобикалящата действителност; това е продукт на човешкия мозък. Няма нищо в съдържанието на нашето мислене, което да не е в реалната картина на света. Дори и най-фантастичните образи, когато се разложат на съставните им елементи, се изграждат въз основа на това, което е в действителност. Спомнете си например изображенията на Терминатора, робот полицай, виртуален полицай, Киборг и др.
Но мисленето, като производно на битието, има относителна самостоятелност. Проявлението на това свойство на мисленето е много разнообразно и може да има както положителна, така и отрицателна посока. Така например положителността на независимото мислене се проявява в способността му да изпреварва живота и да предвижда бъдещето, в творческия характер на мисленето, в способността за обмен на информация, разработване на стратегия за взаимодействие, разбиране на друг човек и др. Но понякога независимостта на мисълта достигадо такава степен, че човек губи контрол върху съответствието на мисълта с действителното съдържание на отразения обект, способността на мисълта да възпроизвежда в своята структура обективната структура на реалността. Мисълта като че ли се откъсва от обективната си основа и започва да формулира знание, което изкривява обекта на познание или вече изобщо не е свързано с него. В резултат на това мисълта става неясна, противоречива, неубедителна, непоследователна и необоснована. Освен това това може да се случи не само неволно, случайно, но и умишлено. Например, когато подсъдимият, криейки нещо, изкривява истинското състояние на нещата не само чувствено, но и хитро, логично. Това е една от негативните прояви на независимостта на мисълта.
В крайна сметка независимостта на мисленето се състои в това, че то само по себе си е обект на познание. Мисленето се познава от човек по същия начин, както всеки обект на физическата реалност, отразен от мисленето. Мисленето отразява света и неговите процеси по-дълбоко и по-пълно от сетивното познание. Но за да постигнете това, трябва да мислите правилно. Затова логиката често се нарича наука за правилното мислене. Такаобектът на логиката като наука е мисленето.
Направихме първата стъпка в изясняването на това какво изучава логиката. Основната характеристика на нейния обект е, че е перфектен. Какво означава това? И каква е разликата между идеалното и материалното? Сполучливо, според нас, обяснение на разликата между материалното и идеалното е дадено от българския философ А.Ф. Лосев. Той обясни, че една истинска пръчка може да бъде настъргана, счупена и дори напълно изгорена. Но идеята за пръчка не може нито да бъде отсечена, нито счупена, нито изгорена. Въздухът може да се диша и хлябът може да се яде, но идеята за въздух не може да се диша и идеята за хляб не може да се яде.
С други думи,материалът съществува в пространството и времето, има атрибутивни свойства, достъпен е за човека като нещо, което въздейства на неговите сетива. Този идеал няма нищо. Това обстоятелство трябва да се има предвид, когато се разглежда мисленето като обект на изследване на логиката.
Освен това човек има различни видове мислене, които са представени на диаграмата.
Основната разлика между теоретичния и практическия тип мислене е, че те са свързани с практиката по различни начини. И така, практическото мислене е насочено главно към решаване на конкретни конкретни проблеми от живота на хората, докато теоретичното мислене е насочено главно към намиране на общите модели на познаваемата реалност.
Каква страна на мисленето изучава логиката, какъв е нейният предмет? Нека разгледаме това по-подробно.