§ 100. Парадигматика на съгласните фонеми
Въпреки това, в позицията на края на думата се контрастират само глухи шумни и звучни съгласни, тъй като в тази позиция няма гласни шумни съгласни; в позицията пред съгласни противопоставянето на съгласните е ограничено поради факта, че редица групи съгласни са забранени от фонетичната система, а други групи, които са възможни в българския език, реално не присъстват в състава на словоформите му и следователно потенциалното противопоставяне на съгласни на съгласни не се реализира в езиковата система. Следователно основната позиция, в която се извършва противопоставянето на съгласни фонеми, е позицията пред гласните: именно в тази позиция се появява най-голям брой съгласни, чиято опозиция пред същата гласна служи за отличителните цели на езика. Съществуват обаче редица характеристики, свързани с ограниченията в такова противопоставяне. Има позиции, в които по-голямата част от съгласните фонеми се появяват, ясно контрастиращи една с друга. На първо място, това е позицията пред фонемата (и). Тук вътре в морфемите не се появява (zh'gt ;, въпреки че функционира преди (и) на кръстовището на морфемите (дъждове, пищи, мая и др.) и (g), (x), които не се комбинират с [s] на български (въпреки че сравнете: къш, кис-къс). Всички други съгласни се появяват еднакво в позицията преди (и) вътре и на кръстовището на морфемите. - филм ¦ - вой - пи tchfork - poke - tick - smoke ¦ - Dima - son - blue - swell - Zina - sewed - shield - lived - circus - chin - mil - washed - whined - Nile - ski face - lynx ¦ - ориз - кит - тегло - хитрост; фута - стъпки - стълбове - колове - дивани - графики - сови - зов - котки - муха - вода - карам - нос s - носят - кози - бури - гръмотевици - гръм - фистули - лягат - овце - tochi - сом - вземат - синове - сини - маси - соли - планини - горят - ръце - крака - плугове. В позицията преди (o) вътре в морфемите само (x’) и (x’gt отсъстват; и почти не са представени (k’) и (g’). Сравнете: етаж - Петър - страна - бедра - фокус - Текла - вол - воден - обем - Тъмнина - къща - трева - постеля - село - чадър - зърна - ходеше - бузи - изгорени - тракане - бретон - те казват - тебешир - крака - носени - дънер - лежи - рок - рев - кон - Кьолн - година - Гьоте - увяхва - коледна елха.Въпреки това, на кръстопътя на стъблото и флексията, опозицията на съгласните на (о) е ограничена много рязко, тъй като удареното [o] рядко се среща в окончанията след меката съгласна на стъблото.пасе - с коза - пълзи - с черпак - повече - с нож - дъжд - баща - колко - стигма - ще разбере - дъно - следобед - весло - ще изпрати - бедро - викове - точка - тъче - пайове В позиция преди (а) няма lt; резервоар - кулебяка - престилка - матрак - вал - муден - там - тята - дами - чичо - себе си - седнете - заместник - хладно - топка - киселец - топлина - чапла - купа - малък - смачкан - нас - бавачка - лак - легни - рак - водна леща - като - Кяхта - гъм - гяур - хала - яма; крак - укрепване - - хляб - любов - диван - разграбване - бухал - смачкване - котка - въпреки че - години - време - коса - косене - коза - заплашително - стотинка - пукане - нож - дъжд - баща - свещ - сом - дрънкане - пролет - плен - трион - трион - планина - мъка - ръка - рога - плуг - мина. Нещата са различни с позицията преди (e): вътре морфемата не се появява (g'); твърдите съгласни (с изключение на (w), (g), (c)) са редки
Противопоставяне на гласните фонеми на българския език в позиция след съгласни под ударение
В таблицата знакът + показва наличието на дадена гласна фонема в посочената позиция, а знакът показва нейното отсъствие; знакът (+) показва, че дадената гласна в тази позиция е ограничена в своятафункциониране.
вътре в морфема и не се срещат на кръстовището на морфемите. Сравнете: peer - finger - run - cafe - firth - WEF - top - • CHP - theme - deck - business - sir - sulfur - z - greens - six - slot - tin - whole - honor -кмет - мярка - NEP - no - електропроводи - лято - Rem - реки - Kat - кегли - водноелектрическа централа - здравец - хек - смърч; крак - ти - диван - бухал - котка - вода - коса - коза - каша - борш - нож - дъждове - баща - свещ - кърма - кон - ниви - кора - ръка - крак - плуг - мина. Позицията пред (ygt;, където морфемите (x’) и (x’gt;) не изпъкват вътре и меките съгласни почти липсват. tsug - chum - - брашно - mu - имате нужда - sniff - onion - love - hands - ruffle - kush - curium - hum - farm - young man; stop - pillar - stanza - owl - worm - cat - I’ll go - нос - цялата коза - плуг - нека - нож - дъжд - викам на баща ми ¦ - на кого - кълна се - карам - вол - заповядвам - Така в позицията преди различни гласни под ударение има различно противопоставяне на съгласни: в някои случаи се проявява по-широко, отколкото в други; някои съгласни не се появяват пред определени гласни; други съгласни функционират по различен начин вътре и на кръстопътя на морфеми и т.н. Всичко това създава специфично противопоставяне на съгласните във фонологичната система на българския език.В същото време обаче трябва да се признае, че всички 37 съгласни, които могат да стоят пред гласни и по един или друг начин да се противопоставят една на друга, трябва да се оценяват като самостоятелни фонеми на съвременния български книжовен език. Всички онези ограничения в тяхното противопоставяне, за които стана дума по-горе, не дават основание да ги отричаме.фонологична независимост. Можем да говорим само за факта, че някои съгласни функционално играят по-малка роля от други, поради слабото им разпространение в езика. Разбира се, фонеми като (ж’гт; и меки задноезични (к’), (г’гт;, (х’гт;) в съвременния български книжовен език функционират по различен начин от другите съгласни: (Ж’) не се появява вътре в морфемите, а (к’гт;, (ж’), (х’) почти не се отбелязват пред гласните (а), (о) и (у). Въпреки това (ж’) се противопоставя на останалите съгласни на кръстовището на морфеми , а наличието на противоположни съчетания [ка] - [к’а], [ко] - [к’о], [ку] - [к’у], [га] - [г’а], [го] - [г’о] е напълно достатъчно, за да разпознаем (к) и (к’), (ж) и (ж’) като самостоятелни фонеми на съвременния български език.Ако вземем предвид, че (к), (ж), (х) образуват една група задноезични, то ние може да приеме, че (x’gt; в българския език е една и съща самостоятелна фонема, въпреки че съчетанията [x’a], [x’o], [x’y] не са реализирани в съществуващите словоформи на книжовния език. Може да се смята, че (k’), (g’), (x’gt;, ограничени в своето функциониране в езика, все пак не са алофони (k), (g), (x) пред предни гласни, а самостоятелни фонеми.
Разглеждането на синтагматичните и парадигматичните отношения на гласните и съгласните в българския книжовен език показва, че тези отношения се изграждат върху отчетливи взаимовръзки на звукови единици. Отчитането на тези взаимовръзки позволява по-пълно и по-дълбоко разкриване на спецификата на фонологичната система.