1137 от Гражданския кодекс на България и коментар към него
1. Завещателят има право да възложи на един или няколко наследници по завещание или по закон изпълнението на всяко задължение от имуществен характер за сметка на наследството в полза на едно или няколко лица (заветници), които придобиват правото да изискват изпълнението на това задължение (завещателен отказ).
Завещателният отказ трябва да бъде изложен в завещание.
Съдържанието на завещанието може да се изчерпи със завещателен отказ.
2. Предмет на завещателен отказ може да бъде прехвърлянето на наследника на собственост, владение въз основа на друго право на собственост или използване на нещо, което е част от наследството, прехвърляне на наследника на имуществено право, включено в наследството, придобиване за наследника и прехвърляне на друго имущество към него, извършване на определена работа за него или предоставяне на определена услуга за него, или извършване на периодични плащания в полза на наследника д и т.н.
По-специално, на наследника, на когото се прехвърля жилищна къща, апартамент или друго жилищно помещение, наследодателят може да наложи задължението да предостави на друго лице за периода от живота на това лице или за друг период правото да използва това помещение или определена част от него.
В случай на последващо прехвърляне на собствеността върху имота, който е бил част от наследството, на друго лице, правото на използване на този имот, предоставено чрез завещателен отказ, остава в сила.
3. Разпоредбите на този кодекс относно задълженията се прилагат към отношенията между наследника (кредитор) и наследника, на когото е поверено наследството (длъжника), освен ако не следва друго от правилата на този раздел и същността на наследството.
4. Право на получаване на наследствоважи три години от датата на откриване на наследството и не преминава към други лица. Въпреки това, друг наследник може да бъде възложен на наследника в завещанието в случай, че наследникът, посочен в завещанието, умре преди откриването на наследството или едновременно с наследодателя, или откаже да приеме наследство, или не упражни правото си да получи наследство, или загуби правото да получи наследство в съответствие с правилата на параграф 5 на член 1117 от настоящия кодекс.
1. Завещателният отказ се отнася до особените завещателни разпореждания на завещателя. Спецификата му се състои в това, че в този случай само неговият наследник може да бъде проводник на волята на завещателя. Установявайки завещателен отказ или, което е същото, завет, завещателят налага на един или няколко от своите наследници изпълнението на задължение от имуществен характер за сметка на наследството в полза на едно или няколко лица (заветници или, което е същото, заветници), които придобиват правото да изискват изпълнението на това задължение.
2. В сравнение с предишното законодателство (срв. чл. 538 от Гражданския кодекс от 1964 г.), новият Граждански кодекс определя много по-широко предмета на легата. Това е прехвърлянето на наследника на собственост, владение върху друго вещно право или ползване на вещ, която е част от наследството, прехвърляне към него на вещно право, отново включено в наследството, придобиване за наследника и прехвърляне на друго имущество към него, извършване на определена работа за него или предоставяне на услуги за него или извършване на периодични плащания в негова полза и др. Обърнете внимание, че предмет на завещателен отказ могат да бъдат вещи, права на собственост и задължения, действия, работи и услуги, т.е. цялата съвкупност от материални блага, коитодействат като обекти на граждански права.
Заслужава внимание параграф 2 от клауза 2 на член 1137, където в по-обобщен и разширен вид е фиксирано правило, което беше известно и на предишното законодателство. Говорим за факта, че наследодателят може да наложи на наследника, на когото се прехвърля жилищната сграда, апартамент или друго жилищно помещение, задължението да предостави на друго лице, т.е. на наследодателя, за живота на това лице или за друг период, правото да използва това помещение или определена част от него. Преди влизането в сила на част трета от Гражданския кодекс това право обикновено се класифицира като ограничено имуществено право за използване на чужда вещ, т.е. сервитути (вж. параграф 4, клауза 1, член 216 от Гражданския кодекс; част 2 от член 538 от Гражданския кодекс от 1964 г.). В новия Граждански кодекс вещното право и прехвърлянето на вещи за ползване изглежда са разделени (вж. параграф 1, клауза 2, член 1137) и характеристиката на правото, което наследодателят се предоставя в съответствие с параграф 1, клауза 2, член 1137 от Гражданския кодекс, като право на собственост не е дадено.
Правото на ползване на жилищни помещения, предоставено на наследника, е ограничено за срок, независимо дали е предоставено за живота на дадено лице или за друг период. Смъртта на наследодателя, дори ако срокът, за който са предоставени помещенията, все още не е изтекъл, води до прекратяване на това право. И ако срокът изтече по време на живота на наследника, то това право се прекратява с изтичането на посочения период.
Въпреки че правото на ползване на имота, предоставено на заветника, член 1137 не включва сред правата на собственост, той следва нещото: когато собствеността върху имота, който е бил част от наследството, се прехвърли на друго лице, правото на използване на този имот, предоставено чрез завещателен отказ, остава валидно.
3. В резултат на откриването на наследство между заветника (кредитора) и наследника, обременен със завещаниеотказ, възникват задължения. За тях се прилагат нормите на Гражданския кодекс относно задълженията, освен ако не следва друго от правилата на раздел V „Наследствено право“ и същността на завещателния отказ. За необходимата пълнота на представянето, гледайки напред, отбелязваме, че ако заветникът е починал след откриването на наследството, без да упражни правото си да получи завещателен отказ, това право не преминава към никого (освен когато друг заветник е подназначен на заветника) и се прекратява.
4. Правото на получаване на завещателен отказ е валидно три години от датата на откриване на наследството и не преминава към други лица. С други думи, наследодателят може да упражни това право в рамките на три години (а именно да го използва и да не го използва, тъй като може да използва това право за по-дълъг период, например през целия си живот). Изтичането на посочения срок води до прекратяване на правото на получаване на завещателен отказ. Но ако друг наследник е подчинен на наследника, тогава той може да поиска от наследника изпълнението на завещателния отказ (виж клауза 4 от член 1137 и клауза 3 от член 1138 от Гражданския кодекс).