Етнополитическивидове конфликти и форми на проявление, регионални особености, център Лев Гумильов
Развитието на ситуацията в междуетническите отношения на бившия СССР е предвидено в трудовете на британски и американски учени.Повечето от прогнозите, както показа времето, доста точно отразяват перспективите за развитие на съветското общество.Бяха предвидени различни възможни варианти на развитие, ако държавата не бъде унищожена. Експерти, анализирайки англо-американската историография по този въпрос, отбелязват, че развитието на етническата ситуация е прогнозирано под формата на четири възможни сценария: „ливанизация“ (етническа война, подобна на ливанската); „Балканизация” (като сърбо-хърватския вариант): „Отоманизация” (разпад като Османската империя); мирно развитие на събитията с евентуално превръщане на Съветския съюз в конфедерация или организация от държави, подобни на ЕИО или Британската общност (2).
Американският изследовател Дъглас М. Джонсън смята, че с отслабването на конфронтацията между Изтока и Запада е малко вероятно повечето конфликти да имат идеологически корени. „Най-вероятно“, пише той, „повечето от тях ще възникнат в резултат на сблъсъци на общностна принадлежност, независимо дали въз основа на раса, етническа принадлежност, националност и религия“ (3).
Според разузнавателната служба на Министерството на отбраната на САЩ в бъдеще се прогнозира възможността от 12 въоръжени конфликта на територията на бившия СССР. Според изчисленията 523 хиляди души могат да загинат в тези конфликти в резултат на военни действия, 4,24 милиона души от болести, 88 милиона души могат да страдат от глад, а броят на бежанците може да достигне 21,67 милиона души. (4) Прогнозата се потвърждава. Ето защо изглежда много важно в този случай да се разгледа проблемът за типологията на възникващите конфликтикакто в страните от ОНД, така и в самата България. Статията няма за цел да анализира критично всички типологии на конфликти, отбелязани от местни и чуждестранни учени. Въпреки това, има за цел да разгледа някои от тях. Така G. Lapidus предлага следната класификация като начин за разбиране на различията и приликите между етническите конфликти в постсъветското пространство. Конфликти на междудържавно ниво (конфликтът между България и Украйна по въпроса за Крим). Конфликти в държавата:
1. Конфликти, включващи аборигенни малцинства (например лезгини в Азербайджан и Дагестан);
2. Конфликти с въвличане в тях на извънземни общности;
3. Конфликти с участието на принудително разселени малцинства (кримски татари);
4. Конфликти, произтичащи от опитите за преразглеждане на отношенията между бившите автономни републики и правителствата на наследниците (Абхазия в Грузия, Татарстан в България) (5).
1) „насилствени“, т.е. водещи до реални актове на насилие; 2) „насилствен“, но контролиран, тоест податлив на контрол и уреждане;
3) „изпълнен с насилие“, т.е. готов да се превърне във всеки момент в реални насилствени действия; 4) „потенциално насилствени“, т.е. не се проявяват като такива, но имат в дълбините си предпоставки за насилие;
5) „без насилие“ (6).
Най-пълната версия на типологията на междуетническите конфликти е предложена според нас от Й. Етингер. Повече или по-малко условно той ги свежда до няколко основни типа:
1. Териториални конфликти, често тясно свързани с повторното обединение на етнически групи, фрагментирани в миналото. Техният източник е вътрешен, политически, а често и въоръжен сблъсък между стоящитевласт от правителството и всяко националноосвободително движение или една или друга иредентистка (7) и сепаратистка група, която се ползва с политическата и военна подкрепа на съседна държава. Класически пример е ситуацията в Нагорни Карабах и отчасти в Южна Осетия;
2. Конфликти, породени от желанието на етническото малцинство да реализира правото си на самоопределение под формата на създаване на независима държавна единица. Това е ситуацията в Абхазия, Гагаузия, отчасти в Приднестровието:
3. Конфликти, свързани с възстановяването на териториалните права на депортираните народи. Ярко доказателство за това е спорът между осетинците и ингушите за собствеността върху района Пригородни:
4. Конфликти, основани на претенциите на една или друга държава към част от територията на съседна държава. Например желанието на Естония и Латвия да анексират редица региони от Псковска област, които, както знаете, бяха включени в тези две държави, когато обявиха своята независимост, а през 40-те години преминаха към RSFSR;
5. Конфликти, чиито източници са последиците от произволни териториални промени, извършени през съветския период. На първо място, това е проблемът с Крим и потенциално териториално уреждане в Централна Азия;
6. Конфликти в резултат на сблъсъци на икономически интереси, когато зад изплуващите на повърхността национални противоречия всъщност стоят интересите на управляващите политически елити, които са недоволни от дела си в общонационалния федерален „пай“. Изглежда, че именно тези обстоятелства определят отношенията между Грозни и Москва, Казан и Москва;
7. Конфликти, основани на фактори от историческо естество, дължащи се на дългогодишни традициинационалноосвободителна борба срещу родината. Например конфронтацията между Конфедерацията на народите на Кавказ и българските власти:
8. Конфликти, породени от дългосрочния престой на депортирани народи на териториите на други републики. Това са проблемите на турците месхетинци в Узбекистан, чеченците в Казахстан;
9. Конфликти, в които често възникват езикови спорове (кой език трябва да бъде държавен и какъв трябва да бъде статутът на другите езици)
има дълбоки разногласия между различните национални общности, какъвто е случаят например в Молдова и Казахстан.
Разбира се, трудно е да се изолира всеки един от тези видове конфликти в "чист вид". Конфликтите често възникват в резултат на цял комплекс от противоречия: етнически, териториални, политически, икономически, религиозни (8). За България днес са характерни следните конфликти:
- "статутни" конфликти между българските републики и федералното правителство, породени от желанието на републиките да постигнат повече права и изобщо да станат независими държави - субекти на международното право;
- териториални конфликти между субектите на федерацията;
- вътрешни (възникващи в рамките на субектите на федерацията) етнополитически конфликти, свързани с реални противоречия между интересите на различни етнически групи. В основата си това са противоречия между наречените титулярни нации и българското (българоезично), както и „нетитулярното” население в републиките (9). Този списък от типове конфликти може да бъде разширен. Според Л. Дробижева днес в България могат да се проследят три типа етнополитически конфликти.
Първо, това са конституционни конфликти. Някои републики са приели конституции, които противоречат на миналото и настоящетоконституции на Руската федерация: Саха (Якутия), Тива, Татарстан и др. Първото противоречие се състои в това, че конституциите говорят за върховенството на законите на републиките над федералните, второто е свързано с контрола върху използването на местните ресурси, третото е с пряк достъп до международната арена.
Вторият тип конфликти са териториалните конфликти. Спорните зони на територията на България за час са 180. Около някои от тях вече се водят локални военни действия.
Третият вид конфликт е междугруповият конфликт.
Социалната нестабилност, икономическата депривация, политическите противоречия вътре в републиките и между републиките и Центъра стимулират такива конфликти, напрежение съществува в отношенията между чеченци и казаци, ингуши и осетинци, кабардинци и балкарци, в младежките групи в Якутия, Тува и др. Недостатъчното внимание към етническите конфликти е изпълнено с факта, че ще има повече конфликти и те ще бъдат по-малко (10). Тази класификация определя три основни типа конфликти в България.
В същото време би било фундаментално погрешно да се смята, че то изчерпва многообразието от конфликти, протичащи в България. Статутните конфликти са не само конфликти, свързани с интересите на всякакви етнически формации, но това са конфликти, основани на искания за разширяване на административните и управленски правомощия в определен регион. Такъв конфликт може да бъде конфликт, свързан с провъзгласяването на Уралската република. Смятаме, че може да се разграничи още един вид конфликти - това са конфликти, породени в хода на репресиите, извършвани в миналото. Както и тези събития и дейности, които са извършени по време на рехабилитацията.
Редица чуждестранни и наши изследователи смятат, че междуетническите конфликти в България често възникват между двамаосновните типове цивилизации, които характеризират евразийската същност на страната – западнохристиянска в основата си и южна ислямска (11). Тази теза изисква отделно разглеждане.
Изследователите отбелязват, че през последните години на базата на конфликта всички болезнени точки в България се класифицират по следните признаци:
- зони на остра криза (военни конфликти или балансиране на ръба им) - Северна Осетия - Ингушетия;
– потенциално кризисни ситуации (Краснодарски край). Тук основният фактор за междуетнически конфликтен потенциал са миграционните процеси, в резултат на които ситуацията се влошава;
– зони на силен регионален сепаратизъм (Татарстан, Башкортостан);
– зони на среден регионален сепаратизъм (Република Коми);
- зони на бавен текущ сепаратизъм (Сибир, Далечния изток, редица републики от Поволжието, Карелия и др.).
Ако разгледаме само въоръжените конфликти, тогава в постсъветските републики могат да се разграничат три вида въоръжени конфликти: а) конфликти, причинени от желанието на националните малцинства да упражнят правото си на самоопределение; б) конфликти, породени от разделянето на наследството на бившия съюз; г) конфликти под формата на гражданска война.
Повечето политолози свързват социалните конфликти преди всичко с противоречията, които се развиват в сферата на материалното производство. Последните често се разрешават чрез революции, като в същото време приемат различни вторични форми – като съвкупност от сблъсъци, като сблъсъци между различни класи, като... идеологическа борба, политическа борба и пр. (26)
Една форма на конфликт често включва друга и претърпява трансформация, етнически или политически камуфлаж. Така политическата борба "за национално самоопределение"на народите на Севера, което се извършва от властите на автономиите в България, не е нищо повече от етническа маскировка. В крайна сметка те защитават интересите не на аборигените, а на елита на бизнесмените в лицето на Центъра. Пример за политически камуфлаж може да се припише например на събитията в Таджикистан, където съперничеството между таджикските субетнически групи и конфликтът между групи от народите на Горно-Бадахшан и доминиращите таджики са скрити под външната реторика на „ислямската демократична“ опозиция срещу консерваторите и партократите. В. А. Тишков дава определение за етнически конфликт. Под етнически имаме предвид конфликт с определено ниво на организирано политическо действие, социални движения, бунтове, сепаратистки въстания и дори гражданска война, в които конфронтацията се осъществява по линия на етническа общност (30).
В България междуетническото напрежение ще продължи да съществува в редица региони поради факта, че все още не са решени въпросите за федеративното устройство и изравняването на правата на субектите на федерацията. Като се има предвид, че България се формира както на териториална, така и на етнонационална основа, отхвърлянето на етнотериториалния принцип на българския федерализъм в полза на извънтериториалните културно-национални противоречия може да доведе до конфликти. Но този проблем също изисква отделно разглеждане.
2. Шуверова В. Д. Историята на етническите отношения в СССР (1970-1980 г.) в англо-американската историография.; Dis…. док. ист. науки. - М., 1993. - С. 316.
4. Национална доктрина на България (проблеми и приоритети). - М., 1994 - С. 52.
5. Валансиране и споделяне на властта в мюмилтническите общества. Резюме на семинар. National Academy Press. Washington D. C. 1993. p. 7.
6. Цитирано. от: Маценов Д. Н. Западенполитолози за междуетническите отношения в СССР // MEiMO. - 1991. - № 8. - С. 101-112.
7. Ирендентизъм - (ит.) irredenta (terra) неосвободена Земя - националистическо движение в Италия в края на XIX - началото на XX век. за присъединяването към Италия на гранични земи, частично населени с италианци, но невключени в Италия по време на нейното обединение // Речник на чуждите думи. - М., 1987. - С. 203.
8. Etinger J. Междуетнически конфликти в ОНД и международен опит // Свободна мисъл. - 1993. - № 3. - С. 89.
9. Съвременни проблеми и вероятни насоки за развитие на националната държавна система в България. - М., 1992. - С. 11 - 16.
10. Дробижева Л. М. Етнически конфликти // Социални конфликти в променящото се българско общество (определяне, развитие, разрешаване) // Полис. - 1994. - № 2. - С. 109.
11. Котанджян Г. С. Етнопсихология на консенсус-конфликт. - М., 1992. -
22. Селиванова И. Ф. Република Молдова: хроника на приднестровския конфликт // Кентавър. - 1994. - № 4 - С. 147.
24. Психология: Речник. - М, 1990. - С. 174.
25. Овчинников В. С. Политически конфликти и кризисни ситуации // Социал-полит. науки. - 1990. - № 10. - С. 58.
26. Маркс К., Енгелс Ф. Тезиси за Фойербах //Соч. 2-ро изд. - Т. 3. - С. 75.
27. Амелин VV Междуетнически конфликти в Централна Азия в началото на 80-90-те години. - М., 1993. - С. 16.
28. Оп. Цитирано от: Kotanjyan G.S. Етнополитология на консенсус-конфликт. - М., 1992. - С. 15.
29. Тишков В. А. За природата на етническия конфликт // Свободна мисъл. - 1993. - № 4. – С. 8.
30. Тишков В. А. За природата на етническия конфликт. – С. 8.
31. Оп. Цитирано от: Sanisteban L. S. Основи на политическата наука. - Москва, 1992. - С. 106-107.