Развенчаването на филистимската психология, робското начало в човека в приказките на М.
Постоянната тема на моята литература
дейност винаги е била протест срещу
своеволие, двудушие, лъжа, хищничество,
предателство, празна мисъл и др.
1. Постоянен жител на някаква местност (остаряло).
2. Хора, живеещи в дребни, лични интереси.
Либерал (лат.) - свободомислещ човек, склонен към прекомерност
Ирония (гръцки) - подигравка, присмех.
Хумор (английски) - жизнеутвърждаваща форма на комично, сериозно
усмихнати забележки.
Гротеска (фр.) - вид комично, съчетаващо в
фантастична форма, ужасна и смешна.
Сатира (гръцки) - вид комично, което осмива човека
пороци, не оставящи надежда за поправка.
Сарказъм (гръцки) - каустична, каустична подигравка на сатиричен смисъл,
превръщайки се в негодувание.
Фантастика (гръцки) - фантастика, която всъщност не съществува
базирани на факти от реалния живот.
аз ПРИКАЗКИ НА САЛТЪКОВ-ЩЕДРИН.
„Приказките са едно от най-ярките творения и най-четените книги на големия български сатирик. Те са създадени в продължение на 4 години, в последния етап от творческия път на писателя. Едновременно със Салтиков-Шчедрин през 80-те години изключителни съвременници изпълняват приказки - Л. Н. Толстой, Гаршин, Короленко, Лесков.
За сатирата като цяло и по-специално за сатирата на Шчедрин са често срещани техниките на художествено преувеличение, фантазия, алегория и хипербола. Сближаването на формата на сатиричните произведения с народната приказка също отвори пътя на писателя към по-широка читателска публика. Ето защо, в продължение на няколко години, Шчедрин ентусиазираноработа върху истории.
През 1887 г. Салтиков-Шчедрин решава да издаде своите приказки в отделно издание на цена от 3 копейки. Всички поискаха разрешение от правителството, но цензорът Лебедев заяви: „Намерението на г-н Салтиков да публикува някои от своите приказки в отделни брошури, струващи не повече от 3 копейки, и следователно е повече от странно за обикновените хора. Това, което Салтиков нарича приказки, изобщо не отговаря на името му, неговите приказки са същата сатира и язвителна сатира, насочена срещу нашата социална и политическа структура. Цензурната комисия не разреши това по-евтино издание на приказките „поради явната им злонамерена наклонност“.
Приказките са именно книгата на Салтиков-Щедрин, която по най-добрия начин разкрива пред читателя богатия свят и творческата индивидуалност на българския художник-мислител.
Най-общият и основен смисъл на произведенията от цикъла на приказките е развитието на идеята за непримиримостта на класовите интереси в едно експлоататорско общество. Първите приказки - "Приказката за това как един човек нахрани двама генерали", "Изгубената съвест", "Дивият земевладелец" - са публикувани от Салтиков през 1869 г. в списание "Домашни бележки". Общо той е написал над 30 приказки.
Животът беше труден, писането почти невъзможно. Но Салтиков не искаше да умре жив. Лишен от своя печатен орган, той започва да търси нови форми на общуване с читателя. Приказките станаха тази форма.
В най-мрачното и трудно време от живота на България, когато „всичко наоколо се променяше и предвещаваше”, Салтиков-Щедрин продължаваше да върши чудесна работа със своите приказки. Като герой на неговата приказка „Приключението с Крамолников“, „той дълбоко обичаше родината си, обичаше нейната бедност, голота, нейното нещастие“ и отдаде цялата сила на своя блестящ ум и голямо сърце на борбата за освобождението на гладните ипотиснатите „от онези срамове, които вековете на плен им натрупаха ...” Това всъщност беше задачата на цялата му дейност.
II.РАБОТА ВЪРХУ ОСНОВНОТО РЕЗЮМЕ.
„ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА НА ЧЕСТИТА ВЪЗРАСТ“
Схема в прикачения файл
II. Словото на учителя.
Какви са художествените характеристики на народните и литературните приказки, които сте изучавали преди?