12.4 Закон и справедливост
Закон и справедливост
Римските юристи вярвали, че законът е справедлив като цяло; говоренето за справедливостта на закона е тавтология (Павел, Целз, II-III век и др.). И дори Тома Аквински, който се придържа към теологичната теория, разглежда правото като акт на справедливост в божествения ред на човешкото общество. Справедливостта, както той вярваше, е една от етичните добродетели, която се отнася до отношението на човек не към себе си, а към другите хора и се състои в изплащане на всички, които му принадлежат.
Хуго Гроций също смята идеята за справедливост за необходим знак на правото: правото е това, което не противоречи на справедливостта.
Моралният аспект се състои в това, че определени държавно-правни явления и процеси се оценяват от гледна точка на доброто и злото, добродетелта, дълга и др.
По този начин справедливостта еценностна ориентация при характеризиране на социално значими действия, постъпки, държавно-правни явления, пропорционалността на действията на хората към изискванията на правните разпоредби и реакцията на обществото и държавата към това. Тази реакция може да бъде изразена под формата на награди, награди, както и наказания и други мерки за отрицателно влияние. От това следва, че правото по своята същност е не самоформално равен, но исправедлив мащаб на свобода, справедлива мярка за свобода.
Въпросът дали справедливостта трябва да се припише на свойствата на правните норми или тя е правен принцип (някои учени го наричат суперпринцип), който определя цялата система от правоотношения в едно демократично общество, е спорен.
Повечето учени тълкуват справедливостта катопринципа на правото, като вид (вариант) на изграждане на обществени отношения.
Идеи засправедливостта между различните народи, в различните епохи не са еднакви. Смята се, че понятието "справедливост" еидеологически феномен. Всяка класа или група на власт се стреми да наложи своята идея за справедливост на обществото. Това се обяснява с факта, че само принудата не може да осигури силата и прилагането на законите. Тези, които са на власт, се стремят да влияят върху поведението и действията на хората с идеологически средства, например с помощта на морал, вярвания, религия, изкуство и др.
В същото време съществувауниверсална идея за справедливост, както и идеи, присъщи на дадено общество или народ, доминиращи в съзнанието на конкретен народ. Ако мащабът на морално обоснованото и пропорционалното, прието от обществото или властимащите, съответства на ползата за обществото, това се тълкува като справедливост. Критерият за пропорционалност винаги присъства при оценката на дадено явление като справедливо или несправедливо.
Всичко по-горе ни позволява да направим следните изводи отвръзката между правото и справедливостта :
1) справедливостта е стойностно, нормативно и правилно свойство на съдържанието на правните норми;
2) правото не създава и не определя справедливостта, а само я отразява или не я отразява. Отражението може да бъде точно или изкривено, пълно или съкратено. Чрез закона държавата като че ли издига правосъдието в ранг на официално и защитено от държавата. Чрез правото справедливостта придобива правно значим характер, като по този начин справедливостта придобива същевременно и нормативно значение;
3) в правото справедливостта намира своето съществуване, докато справедливостта като че ли се трансформира във вътрешно свойство на правото. Но този вид трансформация зависи от това дали върховенството на закона е способноупражнява справедливост във всеки отделен случай или не. С други думи, нормата трябва да установи такъв вариант на поведение или дейност, който не би навредил на други лица, не би нарушил техните права и интереси;
4) справедливостта засяга формата на фиксиране на съдържанието на закона, например дали върховенството на закона ще бъде формулирано като диспозитивно или императивно изискване или предписание;
5) справедливостта е тясно свързана с равенството, но това не са идентични понятия. Осъзнавайки принципа на справедливостта, законодателят трябва да се стреми да установи единството на правния статут на всички граждани, като допуска индивидуални изключения само при наличие на тежки обективни обстоятелства;
6) справедливостта е едновременно идея (морален критерий) и мярка за регулиране на поведението и социалните отношения.
Според проф. А. В. Полякова, справедливостта е проява надължимото. Спазването на дължимото и представлява справедливост. Това, което не е наред, не може да бъде справедливо. Тъй като правото установява и изразява това, което се дължи (както трябва да бъде), то винаги е справедливо. Иначе не би било правилно.
Но дори ако правата и задълженията възникват обективно и актът е законен, в определени случаи той може да бъде несправедлив от гледна точка на възприемането му от обществото. Тук според нас има противоречие, тъй като ако един акт се признае за законен, тогава според А. В. Поляков той трябва да бъде справедлив.
В правната литература се отбелязва, че проблемът за справедливостта на прилагането на правните норми не би възникнал, ако законодателят предвиди за всички житейски случаи ясни правила на поведение и подходящи санкции за тяхното нарушаване. Но реалността е по-богата от всякакви схеми. Следователно законодателят дава възможностправоприлагащите органи и лицата, които решават конкретни казуси, вземат предвид съвкупността от обстоятелствата по делото, всички фактори и условия, засягащи юридическата отговорност, и избират най-справедливото решение при дадените обстоятелства.
Така правото и справедливостта иматдва аспекта на връзката : въплъщение на справедливостта в законодателството; справедливостта като основен принцип на прилагане на правото, включително правоприлагащата дейност.