§ 15. Търговски посредници
Литература: Ниселович, За борсите, 1879, с. 139 - 188 Башилов, Българско търговско право, c. 1, стр. 258 - 275; Невзоров; Български борси, 1899, c. III, Утевски, Договор за частно посредничество (Закон, 1911, N 7; Вест. пр. и бел. 1913 N 9); Каминка, Норми, уреждащи посредническите сделки (Закон, 1915 N 40).
I. Търговският посредник е длъжностно лице, чието задължение е да посредничи при сключването на сделки.
Българското законодателство съдържа само няколко общи разпоредби относно брокерите (Чл. 692 от Търговския кодекс и сл.) и се отнася само до борсовите брокери, но в устава на всяка фондова борса също има разпоредба за брокерите, тъй като дейността на нашите брокери е ограничена до фондовата борса.
1. Имайки за задача посредничество при сключването на правни сделки от търговците, дейността на брокерите има чисто фактически характер: самите те не сключват сделки, а допринасят за тяхното сключване, като сближават контрагентите. По този признак брокерът се различава от комисионера и чиновника, които извършват правни сделки - единият от свое име, другият от името на собственика.
Посредническата задача на брокерите е посочена в член 692 от Конст. Договаряне: за посредничество при сключване на сделки, договори и условия за дела, извършвани на борсите, борсовите посредници се избират от класата на търговците. За разлика от общото правило, борсовите брокери на Фондовия отдел на Петроградската фондова борса извършват сделки от името, за чужда сметка, но от свое име.
2. В своята посредническа роля брокерът действа като длъжностно лице. Това придава на нейната дейност свойството безпристрастност. Брокерът подпомага и двата контрагента, а не обслужва един от тях и това е разликата между него и агента по продажбите. За всяка борса се определя броя на брокерите, свързани с нея, за да може да се появи нов брокерсамо когато има свободна работа. Позицията се попълва чрез избор на публично акционерно дружество. Кандидатът трябва да отговаря на следните условия: а) да е български гражданин; б) принадлежат към търговската класа или към буржоазията; в) да е навършил 30 години; г) да е грамотен; е) според най-новите борсови харти принадлежат към християнската религия. Изборът е последван от тест на кандидата в борсовата комисия, доколко избраният разполага с необходимата информация за обучението си. Избраните и проверени се утвърждават в длъжност от Министерството на търговията и промишлеността, след което полагат клетва и получават значка.
В повечето съвременни държави задълженията на брокера са лишени от официален характер (немски търговски кодекс § 93, английски закон от 9 август 1870 г., италиански търговски кодекс § 84). Това е напълно безплатна професия. Българското законодателство заема друга гледна точка, преследвайки строго лицата, забелязани в извършването на действия, които се приписват на брокери (Улож. Наказания. Ст. 1278 и 1279). Официалният характер е трудно съвместим с истинската позиция на брокер, който почти винаги е на разположение на някой „цар на борсата“. [От друга страна, както посочва Каминка, неборсовото (частно) посредничество сега е най-разпространеното във всички области на търговска дейност].
II. Успешното изпълнение на посредническата задача е възможно само ако брокерът е добре запознат с търговията, нейните представители и търговските закони. Последното условие се постига чрез тестване на кандидата, първото със специализация в посредничеството, второто със забраната за посредничество между търговци, които не са лично известни на брокера.
Неспособността да се познават еднакво добре всички отрасли на търговията прави брокериизвестни фондови борси всъщност са специализирани, например един брокер се занимава с менителници, друг със стоки. Но специализацията се случва и законно. Нашето право познава следните категории брокери: 1) борсови посредници в тесен смисъл на думата; 2) корабни брокери, които са посредници между продавачи и купувачи на кораби, корабособственици и товародатели; 3) средни регулатори, извършващи изчисления при аварии; 4) морски застрахователни брокери; 5) борсови аукционисти, които отговарят за продажбата на стоки чрез търг; 6) старши брокери, иначе наричани gof-брокери на някои борси. Разликата между действителната и юридическата специализация е, че брокерът има право да откаже поръчка, която излиза извън границите на неговата законово определена специалност, но не може да откаже поръчка, която излиза извън границите на неговата действително определена специалност.
Запознаването с личните свойства на контрагентите се осигурява от забраната за приемане на поръчки от нерезиденти, т.е. лица, които не се намират в района на дейност на брокера.
Изключения от това общо правило се допускат с разрешение на министъра на търговията и промишлеността, който може, по искане на местните търговски класове, да позволи на борсовите посредници да приемат писмени поръчки от търговци от други градове (Const. Trade. Art. 698, approx.).
III. Задълженията на брокера произтичат от посредническата задача, която му е поверена.
1. Задължение на брокера е точното изпълнение на инструкциите, дадени му от лицата, желаещи да намерят контрагент. Брокерът, в духа на възложената му длъжност, трябва да изпълни възложеното добросъвестно, безпристрастно, зачитайки еднакво интересите и на двете страни.
Изкуство. 1307 код относно наказанието, заплашващо наказание за търговия за собствена сметка, е донякъде смекчено отхартите на отделни фондови борси, например Петроград (чл. 114), Москва (чл. 60), Одеса (чл. 51).
3. На брокера, като посредник, се поверява строга тайна във връзка с възложеното му задание. Той няма право да разкрива сделката, предложена с негово участие, и състоянието на контрагентите, станало ясно чрез посредничеството.
Това задължение е посочено в отделни устави, например за Петроградската фондова борса (член 93).
4. Веднага след сключването на сделката чрез брокера, последният съставя брокерска бележка в два екземпляра. Бележката отбелязва условията, при които е извършена сделката. Всяка бележка се подписва от брокера и съответния контрагент: продавачът - че стоките от него са продадени при условията, обяснени в бележката, а купувачът - че ги е закупил. Съдържанието с повече или по-малка пълнота се вписва в книгата на брокера, която се издава за тази цел на брокера за всяка година (Const. Trading. Sts. 699 и 700). Доказателствената сила на протокола на брокера, изготвен в съответствие с членове 699 и 700, е голяма: той е „неопровержим акт за договарящите страни“ (Ust. Court. Trade. Art. 244) и неговата надеждност може да бъде оспорена само чрез жалба срещу брокера като длъжностно лице. Очевидно ролята на брокера се променя донякъде - той изпълнява задачите на нотариус, той не само посредничи (което нотариусът не прави), но и официално заверява. Брокерска бележка може да се прехвърля с надписване, като с цел отпадане отговорността на прехвърлителя законът допуска добавянето на думите "без право на регрес към мен".
От това може да се заключи, че липсата на последните думи създава за продавача отговорност за изискуемостта на правото, подобно на менителницата. Но такава отговорност не произтича от никъде, тъй като по правило прехвърлителят на задължениетоотговаря само за основателността, а не за осъществимостта на правото на иск. Правилата относно брокерските книги и записите са поставени в членове 697 - 707. Брокерските книги се съхраняват 25 години в институцията, от която са издадени.
IV. Задълженията на брокера съответстват на правото му на възнаграждение, което в случая се нарича "смелост". Възнаграждението се плаща от частни лица, а не от правителството, в размера, посочен в местните харти, и зад мълчанието на последните - 1/2% от всеки контрагент, а за менителници - 1/4% (Const. Trade. Art. 708). Нищо не пречи на брокера да се съгласи на по-малко възнаграждение. Тъй като възнаграждението се получава за посредничество при сделки, брокерът няма право да иска ухажване, ако сделката не се е състояла. Искането за възнаграждение не трябва да следва веднага след транзакцията: законът изисква брокерите да представят общи сметки в края на годината. В същото време, с изтичане на кратка давност (за някои борси 12 месеца, за други 13) от приключване на търговска сделка, брокерът губи правото да изисква ухажване.