16. Фоника. Моите роднини на gucapis
Фониката е дял от стилистиката, който изучава линиите на езиковата фонология: алитерация, асонанс, фонетична анафора и епифора, стилистични свойства на звуци или комбинации.
Благозвучието е мелодичност, какофонията не е мелодичност.
Мелодични - звучни, звучни съгласни, немелодични - съскащи и свистящи, наставкиуч,юч, така че те трябва да се избягват в кратка част от езика
Фониката е клон от теорията на стиха, който изучава звуковата му организация. С широко тълкуване на термина Ф., последният включва преподаването на поетичен ритъм. Въпреки това, по-често срещано и по-ясно е ограничаването на концепцията за F. до изучаването на комбинации от гласни и съгласни в звукови комплекси и тяхната конструктивна функция в организацията на стихотворна линия. Поради това учението за римата като звуково повторение принадлежи на Ф., а нейната ритъмообразуваща роля е включена в теорията за ритъма и стихосложението.
Едно от основните постижения на съвременната литература е отхвърлянето на визуално-графичното разглеждане на фонетичната организация на стиха, където се вземат предвид буквите, а не звуците, докато има разлики, понякога много значителни, между писането и произношението на всеки език. Например българските букви "я", "йо", "ю" не отговарят на нито един самостоятелен звук, а се разпознават в позиция след гласна по звуците "а", "о", "у", предшествани от "у". Ето защо в българския стих случаите на зимия, тоест сблъсък на неприятни за слуха гласни звуци, се смятат за измислени, основани на прекомерно доверие в правописа на думата. Редица български съгласни звуци променят звученето си в зависимост от позицията си в думата и близостта им до други звуци (напр. "луг", "нож" се произнасят като "лък", "нош"). Неударените гласни губят своята продължителност и яснота на звука в различна степендори да промени качеството си. Ударенията, подредбата на които формира ритмичната организация на стиха, се превръщат в същото време в крепости на неговата фонична организация. Звуковите повторения на гласни (често наричани злополучния термин "асонанс") са осезаеми и различни само когато са образувани от ударени гласни. Повторенията на съгласни (обикновено означавани с думата "алитерация"), въпреки че запазват осезаемост, където и да се появят, придобиват особен блясък, когато непосредствено предхождат ударената гласна. F. не се ограничава до разглеждане само на звуковите повторения на стиха, но също така взема предвид общото разпределение на звуковите маси, сходството или контраста на звуците в начина, по който се произнасят, промяната в тембрите и т.н. Сумата от всички средства за звукова организация на стиха обикновено се нарича инструментация. Когато се анализира фоничната организация на стиха, трябва да се има предвид, че броят на звуците във всеки език е сравнително малък, в резултат на което в него винаги в известна степен присъства непосредствената близост на еднакви звуци, без да е признак за неговата художествена организация. Следователно е невъзможно да се говори за звукови повторения в стихове абстрактно, а само в сравнение с фонетичната система на даден език. Трябва също да се отбележи, че отношението към звуковата наситеност на стиха, по-специално към използването на звукови повторения, претърпя значителни промени в различни епохи. Следователно тълкуването на проблемите на Ф. извън конкретна историческа перспектива би довело до значителни научни грешки.
Икт(лат. ictus - удар) - ритмично ударение в метричния стих, независимо от собственото (глаголно) ударение на думите, включени в него.
Иди, хижа, иди, фурна - стопанинът няма къде да легне.
Елизия(от лат. elisio - избутване, изстискване) в лингвистиката - отпадане на крайната гласназвук в дума, когато следващата дума започва с гласна. Например на френски l'esprit вместо le esprit.
Зейване(също хиатус, хиатус от лат. hiātus) - сливане на няколко гласни подред в една дума или на кръстовището на две думи; например вътрешно зейване: "поезия"; външно зяпване: „Анастасия и Ирина“, „на летището“[1]. Може да е стилистично средство или речева грешка. Елиминирането на зейване чрез пропускане на една (или повече) от гласните се нарича елизия.
Алитерациятае литературен прием, състоящ се от повторение на един или повече съгласни звуци.
Това предполага по-голяма честота на тези звуци в сравнение със средната честота на речта в определен сегмент от текста или в цялата му дължина. Не е обичайно да се говори за алитерация в случаите, когато звуковото повторение е следствие от повторението на морфеми или думи. По правило алитерацията се разбира като неправилно повторение, за разлика от римата и други видове редовно повторение, но в някои случаи тази линия е доста произволна и в алитеративния стих алитерацията всъщност действа като структурен аналог на римата. По-често алитерацията се използва в поезията, въпреки че е често срещана и в прозата (например от Владимир Набоков).
Основните функции на алитерацията са ономатопея („Съскането на пенести очила // и удар син пламък“ - Пушкин) и внушение, подчиняването на словесната семантика на по-произволни звукови асоциации („Черна лодка, чужда на чара“ - Балмонт). Специален вид алитерация е тавтограмата.
Като техника, като специален случай на алитерация, тавтограмата може да се използва не в целия текст, а във всеки от неговите фрагменти: такава е например линията на Балмонт „Черна кора, чужда на очарованието“.
Мързеливите години са лесни за галене,
ливадиОбичам лилаво
Известни тавтограми сред детските стихотворения:
Ономатопея(гръцки ὀνοματοποιΐα, в латинска транскрипция onomatopoeia - словосъздаване, от onoma, родов падеж onomatos - име и poieo - правя, създавам) - дума, която е ономатопея, възникнала на базата на фонетична асимилация към неречеви звукови комплекси. Най-често ономатопеичната лексика е пряко свързана със същества или предмети - източници на звук: например глаголи като "гракане", "мяу", "врана", "тътен" и производни от тях съществителни.
Ономатопеичният речник се различава в различните езици и тези разлики се обясняват само частично с различията във фонологичните системи. От особен интерес в това отношение е предаването на звуци, издавани от най-често срещаните животни, тъй като може да се проследи в голям брой езици с различен състав и произход.