16. Търговията като елементи на пазара: същност, видове, структура

В допълнение към сферата на производството, обществото се нуждае от набор от действия, които осигуряват доставката на стоки до потребителя.

СФЕРАТА НА ДЕЙНОСТ, СВЪРЗАНА С ДВИЖЕНИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОДУКТ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ КЪМ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, СЕ НАРИЧА СФЕРА НА ОБРАЩЕНИЕ.

В сферата на обращение продуктът преминава от ръцете на продавача в ръцете на купувача, т.е.сменя собственика си.

Посредникът или агентът на стоково-паричните отношения, които възникват между първичния собственик на стоката, който я продава, и вторичния собственик, който купува стоката, е ТЪРГОВИЯТА.

ТЪРГОВИЯТА Е ДЕЙНОСТ НА ХОРАТА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО НА СТОКООБМЕН И АКТА НА ПРОДАЖБАТА.

Операциите за покупко-продажба на стоки не създават продукт, а само задоволяват потребностите на обществото от продажба на стоки. Това обстоятелство дава основание тази дейност да се квалифицира като услуга.

В домашната икономическа наука е обичайно търговските услуги да се разделят на основни и допълнителни.

За извършване на търговски дейности е необходим капитал. Първоначалната му форма етърговският капитал,възникнал през периода на третото голямо обществено разделение на труда, когато търговията се обособява като самостоятелен вид дейност.

В бъдеще търговският капитал беше заменен от търговски капитал.

ТЪРГОВСКИЯТ КАПИТАЛ Е КАПИТАЛ, ФУНКЦИОНИРАЩ В СФЕРАТА НА ОБРАЩЕНИЕТО И ОТДЕЛЕН ОТ ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ.

В началния етап самите индустриалци се занимаваха с продажбата на своите стоки, което изискваше допълнителни разходи от тяхна страна за създаване на търговска мрежа и проучване на пазара. Постепенно тези функции се прехвърлят към търговските предприятия, в резултат на което търговският капитал се обособява, отделяйки се от индустриалния. Този процес се оказа взаимноизгоден: индустриалецът спестявавреме и пари, а търговецът получаватърговска печалба, произтичаща от разликата между покупната цена и продажната цена.

Характерна особеност на настоящия етап е процесът, когато големите компании, за да контролират изпълнението, отново поемат продажбата на своите продукти, създавайки собствена дистрибуторска мрежа.

Търговията се характеризира не само с това какво продава, но и с това как продава.

В зависимост от методите на организация има:

продажба срещу пари в брой;

продажба за пари в брой. В този случай банката плаща за купувача, като по този начин се превръща в необходим елемент от пазарната инфраструктура;

продажба на стоки на кредит;

продажба на стоки за сигурност на имуществото на купувача;

бартерна продажба (бартер).

Въз основа на обема на продажбитесе разграничават търговията на едро и дребно. Те също се различават по цените: при продажба на стоки на едро цените са по-ниски, отколкото при продажба на дребно.

Ядрото на търговията са търговски операции за покупка и последваща продажба, т.е.препродажбана стоки. За успешна търговия трябва да бъдат изпълнени две основни условия:

• покупната цена на стоките трябва да бъде значително по-ниска от цената, на която стоките могат да бъдат продадени на пазара;

• ефективното търсене на този вид продукт трябва да бъде достатъчно, за да продаде всички закупени стоки на цена, надвишаваща цената на покупката й. Търговията се извършва в магазини, на търгове и панаири.

Магазин(от френскиmagazin- хранилище, склад, хамбар) - помещение за съхранение и продажба на стоки.

Магазините обикновено продават на дребно. INтърговията на дребно е в съседство с големи търговски монополи с наличието на голям брой дребни търговци.

Първите притежават универсални магазини, специализирани магазини, супермаркети, търговски центрове и др.

Вторият - сергии, шатри, пейки и др.

Производството на хомогенни стоки дава възможност за търговия на едро по мостри на аукциони и панаири.

Аукцион(от лат.auctioпубличен търг) е продажба на стоки на конкурентна основа между купувачи. Победител в аукциона, който получава правото да закупи стоката, е купувачът, предложил по-висока цена. Наред с вътрешните търгове се провеждат и международни търгове: търгове за кожи - в Санкт Петербург, за продажба на разплодни коне - в Москва, за продажба на предмети на изкуството на компанията Sotheby - в Лондон и др.

Панаири(от немскиJahrmarkt- годишен пазар) е редовно, периодично организиран пазар, който работи на определено място в определено време.

Панаирите произхождат от средновековна Европа и първоначално са се провеждали за целите на сигурността близо до стените на крепости и манастири. Те са били основна форма на търговия.

С развитието на редовна търговска мрежа (края на 19 - началото на 20 век) ролята на панаирите намалява и функциите им се променят. Панаирите се превърнаха в редовни търговски изложения, показващи продукти за продажба.

Има браншови, универсални, регионални и международни панаири. Провеждането на панаири се съчетава с организирането на научно-технически конференции и симпозиуми. Най-големите годишни международни панаири се провеждат в Париж, Милано, Торонто, Йокохама, Лайпциг, Виена и други градове.

Известни български събори са били:

Понастоящемнякои от тях се прераждат.