176
1. Оглед на местопроизшествие, терен, жилище, други помещения, предмети и документи се извършва с цел откриване на следи от престъпление, за изясняване на други обстоятелства от значение за наказателното дело.
2. В спешни случаи оглед на местопроизшествието може да се извърши преди образуване на наказателно дело.
Коментар на чл.176
1. Огледът е самостоятелно следствено действие. Огледът се състои в пряк визуален преглед, с помощта на всички сетива, на съответните обекти с цел установяване на обстоятелствата от значение за случая.
2. Според обектите на огледа, посочени в закона, се определят неговите видове: оглед на местопроизшествието, терен и др. Член 178 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда оглед на труп. От броя на документите пощенската и телеграфна кореспонденция може да бъде отделена като независим обект (член 185 от Наказателно-процесуалния кодекс). Проверката на помещения, които не са местопроизшествие или жилище, е уредена в част 6 на чл. 177 Наказателно-процесуален кодекс. Законът не казва нищо за проверка на превозни средства, както и на животни, въпреки че има нужда от това и такива проверки са допустими. Като цяло списъкът с обекти на проверка е неуместно да се счита за изчерпателен. Пряк преглед (оглед) на живи лица, като се вземат предвид "спецификите" на обекта, е самостоятелно следствено действие - оглед.
3. Законът съдържа обобщено посочване на целта на проверката. Това е откриване на следи от престъпление и изясняване на други значими за случая обстоятелства. Примери за „други цели“ са: идентифициране на ситуацията на инцидент или ситуацията на друг обект, вкл. условия на живот и възпитание на непълнолетно лице, получаване на проби за сравнително изследване (почва, отпечатъци от тюлени), откриване на престъпни оръжия на открити местатерен. Множеството цели ни позволява да разглеждаме огледа като универсално следствено действие. Понятието „следи от престъпление” не може да се тълкува разширително, като се има предвид предмети и документи от тях, тъй като тяхното откриване е цел на претърсването. Откриването на вещи и документи чрез оглед е допустимо, при условие че пред това следствено действие се постави едновременно и друга цел - изясняване на обстановката.
4. Понятието „обстоятелства от значение за наказателното дело“ е по-широко по съдържание от понятието „обстоятелства, подлежащи на доказване“ (чл. 73 от Наказателно-процесуалния кодекс).
5. Основанието за извършване на проверка на населено място, жилище или друго помещение е наличието на информация (фактически данни) за извършено там престъпление или промяна в обстановката, свързана с него, както и за значението на обстановката на земята или в помещенията за установяване на обстоятелства, които са от значение за делото. Основание за проверка на предмети и документи е наличието на признаци на веществени доказателства. Общата информация, преценена като достатъчна за вземане на решение за извършване на проверката, наред с доказателствата, може да включва резултатите от оперативно-издирвателните дейности, вкл. (в зависимост от обекта на проверка) с неофициален характер. Проверката на жилището, с изключение на основата, изисква съгласието на лицата, живеещи в него (част 1 на член 12 от Наказателно-процесуалния кодекс).
7. Решението за извършване на оглед не изисква издаване на решение, освен в случаите на оглед на жилището против волята на живеещите в него лица.
8. Законосъобразността (обосноваността) на проверка на жилище, извършена без получаване на съдебно решение, се определя по начина на съдебен контрол (част 5 от член 165 от Наказателно-процесуалния кодекс) от наличието на основания за влизане в жилището към момента на вземане на решението от следователя.
9. В процес на производствооглед на местопроизшествието преди образуването на наказателно дело трябва да се разбира като неговото провеждане с цел проверка на доклада за престъплението както преди вземане на решение за образуване на дело, така и след като прокурорът върне материалите за допълнителна проверка (част 4 от член 146 от Наказателно-процесуалния кодекс). Ако информацията, показваща спешността на огледа на мястото на инцидента, е възникнала по време на предаването на решението за образуване на наказателно дело на прокурора, тогава следователят извършва това действие, докато не бъде получено съгласието на прокурора за образуването му.
10. Случаите на спешност се определят от степента на опасност от загуба на следи от престъпление под въздействието на определени лица или природни явления (например валежи) и невъзможността да се гарантира тяхното запазване непроменено чрез ограничаване на достъпа до местопроизшествието на граждани, животни, технически средства. Неотложността на огледа на местопроизшествието може да бъде причинена от необходимостта от незабавно получаване на информация за идентифициране на лицето, извършило престъплението. Неправилната оценка на ситуацията като спешна и представянето в резултат на това на местопроизшествието преди образуването на наказателно дело, ако има основания, не може сама по себе си да доведе до признаване на резултатите от следственото действие за недопустими.
11. При спазване на изискванията на част 3 на чл. 177 от Наказателно-процесуалния кодекс изследването на документи, предмети, труп като самостоятелно действие преди образуване на наказателно дело е възможно само ако тези предмети, документи, предмети са открити по време на огледа на местопроизшествието или са „участвали“ в инцидента (например автомобили), но условията му (нощно време, лошо време) не позволяват това да се направи задълбочено. При определени условия е допустимо посочените обекти да бъдат разгледани и на друго място по реда на продължениеследствени действия след почивката.
12. Мястото на инцидента не се ограничава само до ситуацията, в която е извършено престъпното деяние, то може да бъде разпознато като мястото на укриване на откраднатото, откриването на трупа, инструментите на престъплението и др.