Православието и алкохола
Днес никой разумен човек не се съмнява, че алкохолът не носи на човек никаква полза. Трудно е обаче да се отрече, че въпреки множеството примери за съсипано здраве, осакатен живот и разрушени семейства, мнозина продължават да вярват, че пиенето на алкохол е възможно и дори необходимо.
Някои вярват, че алкохолът е полезен за здравето, други, че нито един празник не може да мине без алкохол, че без алкохол няма забавление. Междувременно, парадоксално, има хора, които се пристрастяват към алкохола, защото са „вярващи“. Те оправдават пиянството си с това, че в Библията се казва, че Христос и апостолите са пили вино и са съветвали всички. Разбира се, тези „вярващи“ грешат. Те тълкуват погрешно Библията и ученията на църквата, понякога несъзнателно, но понякога с пълно съзнание за покварата на подобни практики. Какво всъщност учи православието? Как се свързва с алкохола? Нека поговорим за това по-нататък.
Да започнем с това, че в повечето случаи алкохоликът, както и пушачът или наркоманът, дълбоко в себе си много добре знае, че е повлиян от порока. Човек обаче е слаб и е склонен да оправдава действията си. Въпреки че православието винаги се е противопоставяло на пиянството, алкохолиците твърдят, че Църквата насърчава културното използване на алкохол.
Въпреки всички усилия на светите отци на Църквата да очистят стадото от алкохола, "вярващите" алкохолици са сигурни, че Църквата е само за умерена консумация на алкохолни напитки. Като всеки човек, такъв алкохолик предпочита да не вижда реалността, а да живее в плен на собствените си фантазии, ако реалността е просто неизгодна за него. За да разсеем всички съмнения от самото начало, подчертаваме, че за православния християнин трезвостта е вродена и неразделна черта на характера, която традиционно се предава отпоколение на поколение.
Светото писание директно казва, че не трябва да се пие алкохол. Проблемът обаче е в тълкуването и превода на Светото писание. „Вярващите“ алкохолици оправдават своето пиянство, като казват, че не знаят един прост факт: в древността думата „вино“ е наричала както алкохолна напитка, така и гроздов сок. Ето откъде идват всички противоречия в текста на Библията. Христос и апостолите не са пили „алкохолно” вино, те са пиели гроздов сок, твърдейки, че алкохолът е зло, независимо дали човек е пил много или малко. Ако разберем, че Библията описва два вида вино, тогава става ясно защо майките дават вино на новородените, защо апостолите препоръчват да се пие вино за по-добро храносмилане и защо те, без никаква причина, изведнъж осъждат и забраняват виното по всякакъв начин.
Бог не случайно е дал на хората лоза. Гроздовият сок е висококалорична, питателна и много здравословна напитка и трябва да носи само полза на хората. Проблемът обаче е, че хората са изопачили този дар, оставяйки гроздовия сок да ферментира. Резултатът не закъсня и от древни времена пиянството се смята за един от най-ужасните пороци.
Популярността на алкохола
Днес стотици милиони хора по света предпочитат да пият не здравословен гроздов сок, а отровно вино. Те преследват бързи удоволствия, вълнение и престорено усещане за лекота и свобода. Алкохолът притъпява сетивата, намалява напрежението и пречи на човек да мисли. Пиян човек вече не може да се наслаждава на Божиите дарове, да се радва на всичко, което Бог е създал за човека.
Очевидно Бог, знаейки много добре за опасностите от алкохола, просто не можеше да го препоръча на децата си. За каква "умереност" можем да говорим, ако малка доза алкохол просто намалявавредното въздействие на алкохола, без да го прави безопасен? Разбира се, същото важи и за тютюна, и за наркотиците, и за други зависимости. Абсурдно е да се мисли, че Бог може не само да позволи, но и да насърчи навика към това, което унищожава човека, както физически, така и духовно.
„Вярващите“ алкохолици, разбира се, имат и други доказателства. Например, те твърдят, че Соломон, въпреки че предупреждаваше срещу пиянството, позволяваше умерена консумация. Разбира се, подобни твърдения се раждат от погрешно тълкуване на притчите на Соломон. Например в Притчи 23:33-25 той призовава да не се допуска умерено пиянство, а напротив, да се отървете от неумереното пиянство с помощта на пълно въздържание от него. Ако се прочете внимателно, става ясно за какво говори Соломон. Той твърди, че източникът на страдание и порок не е в злоупотребата с алкохол, а в самата му природа. Алкохолът хапе като змия и жиле като аспида.
Библейско учение
Когато човек честно и направо приеме библейското учение, че алкохолът прави човека непочтен, той бързо научава, че е погрешно да се твърди, че само злоупотребата с алкохол е лоша. Той осъзнава, както Соломон преди хиляди години, че проблемът не е количеството напитка, а самата напитка. Природата на алкохола е такава, че заблуждава човека, вреди му на всички нива. Изводът е очевиден: човек не само трябва да пие алкохол, но и изобщо да не го иска.
Истината е, че можете да злоупотребите или да използвате нещо добро, а лошите неща ще навредят, независимо как се справяте с него. Въздържането от всякакви алкохолни напитки е пътят на истинския християнин.
Днес практическите ползи от библейските инструкции не оставят съмнение. Хората вече знаят, че алкохолът е наркотик, който рано или късно причинявапривикване и зависимост. Умерените пиячи постепенно се превръщат в алкохолици, причинявайки големи щети както на себе си, така и на обществото като цяло.
Опасността се крие във факта, че различните хора имат различни прагове за пристрастяване към алкохола: някои могат да пият с години, докато други ще имат само няколко чаши, така че вече не могат да си представят живота си без чаша. Днес повече от всякога трябва да помним предупреждението от Библията: „Не гледайте виното“.
Ако вече сте се пристрастили към алкохола и разбирате порочността на алкохолизма, тогава имате всички шансове да се отървете от зависимостта. Молитвата и работата ще свършат своята работа, освобождавайки душата и тялото от пристрастяване. Можете да намерите помощ в центъра за ресоциализация на алкохолно и наркозависими младежи „Пътят към Твореца“. Обръщайки се към нас, вие отваряте вратата към нов, щастлив живот без пристрастяване.